Решение № 4740 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110151674 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по предявени по предявени от В. Т. А., ЕГН ********** против срещу „ЗМБГ“ АД, ЕИК *** искове с пр. осн. чл. 200 КТ за осъждането му да заплати сумата 50 000 лева (25 564,60 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпила на 03.12.2024 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е пострадал при трудова злополука, станала на дата 03.12.2024г. около 21:00 часа в гр. **“, когато по време на работа като сметосъбирач по време на закачане на кофата въжето се къса и пада върху крака му. Сочи, че е бил откаран в болница МБАЛ „Рахила А.а“, гр. **, тъй като вследствие на трудовата злополука е получил множество счупвания на подбедрицата, като му е поставен гипсов ботуш. Поддържа, че е претърпял изключителни болки и страдания, които търпи и към настоящия момент.

Счита, че на основание чл. 200 от КТ ответника носи отговорност за причинени вреди на работника и служителя изпълняващ служебните си задължения. Моли за уважаване на така предявения иск. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба ответникът „ЗМБГ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за неоснователен. Заявява, че по застраховка „трудова злополука“ на служителите, сключена между „ЗМБГ“ ЕАД и „Дженерали Застраховане“ АД, е заведена Преписка за получаване на застрахователно обезщетение, в полза на ищеца, като такова му е заплатено в размер на 1755,27 лева, съгласно 1 приложено удостоверение от „Дженерали Застраховане“ АД. Заявява, че ищецът е получил обезщетение по обществено осигуряване, чийто размер следва да се посочи допълнително. Поддържа, че с оглед на получените травми, искът на ищеца за неимуществени вреди е изключително завишен по размер и е изцяло неоснователен. Заявява, че допълнително обезщетение за настъпили неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, над размера на получените от обществено осигуряване и тези, които ще бъдат получени по застраховка „трудова злополука“, не следва да се дължат изобщо.

Твърди, че присъждане на допълнително обезщетение, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Работодателя - ответник по настоящия иск. Счита, че изложените обстоятелства относно вида и размера на неимуществените вреди в исковата молба, са абстрактно описани и водят до предпоставки за неоснователно обогатяване.

Заявява, че е налице и съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не са спазени правилата за безопасност при работа в предприятието. Счита, че са налице нарушения на направените инструктажи. Сочи, че падането на съда не е вследствие на скъсано въже, а в следствие нарушаване на забраната, да се стои на разстояние от техниката в процеса на работа. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като пострадалият е проявил груба небрежност към извършваното и не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че следва да бъде намалена или изключена отговорността на Работодателя. Заявява, че няма пряка причинна връзка между здравословното състояние на ищеца към настоящия момент и трудовата злополука, тъй като от една страна е минало прекалено много време, а от друга няма информация дали ищецът е провеждал стриктно лечение или рехабилитация. Твърди, че ищецът не представя доказателства за начина, по който е лекуван, непосредствено след злополуката. Счита, че неполагането на най - добрата грижа и лекарските предписания не следва да се вменяват в отговорност на Работодателя.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното дирене, с Определение по чл. 146 от ГПК, обективирано в протоколно определение на съда от 07.01.2026 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че между ищеца И. А. Б. и ответника „ЗМБГ“ АД е съществувало валидно трудово правоотношение към датата на инцидента – 03.12.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „сметосъбирач“.

Безспорно е между страните, че на 03.12.2024 г., около 21:00 часа, в гр. **, при изпълнение на възложените му трудови задължения, ищецът е претърпял инцидент, вследствие на който е получил тежки телесни увреждания – множествени счупвания на подбедрицата, за което му е поставена гипсова 2 имобилизация. Не се спори и че описаният инцидент е надлежно разследван и квалифициран, като злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с влязло в сила Разпореждане № 36210 от 30.12.2024 г., издадено от компетентното длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ – София град.

От представената в оригинал Декларация за трудова злополука (Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки) с Вх. № 5101-211326/20.12.2024 г., съставена и подадена от самия осигурител „ЗМБГ“ АД, се установява детайлно механизмът на инцидента. В раздел III на декларацията, описващ данните за злополуката, работодателят е посочил, че И. Б. извършва дейност по събиране на съдове за битови отпадъци в гр. **. Инцидентът е настъпил във вечерните часове на денонощието. Описано е, че при закачането на кофите към сметовоза, съдовете не са били вързани и прибрани стегнато, вследствие на което въжето се откача и тежката кофа пада директно върху крака на работника.

По делото е приобщено Приложение № 2 – Служебна бележка № 157 от 27.09.2024 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, Инструктаж за пожарна безопасност от 26.09.2024 г. и Декларация за запознаване с оценката на риска и задължително използване на лични предпазни средства (ЛПС), всички носещи подписа на ищеца И. Б..

Представена е и извадка от Книгата за начален и периодичен инструктаж (форма 1-62-01 и 1-62-02), от която е видно, че ищецът е вписан като преминал съответните инструктажи.

Относно извършените плащания във връзка със злополуката, ответникът е представил Удостоверение с Изх. № *** от 16.12.2025 г., издадено от „Дженерали Застраховане“ АД. Този документ удостоверява, че работодателят е действал добросъвестно, сключвайки групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ (полица № *** с период на покритие 21.05.2024 г. - 20.05.2025 г.). Въз основа на тази полица и по повод процесната злополука, застрахователят е изплатил на И. Б. застрахователно обезщетение в размер на 1755,27 лв. на дата 11.07.2025 г. по заведена претенция № ** за риска „временна загуба на работоспособност“ за 150 дни.

За установяване на характера, тежестта и локацията на получените телесни увреждания, по делото са приети като писмени доказателства първични медицински документи, неоспорени от страните. От Лист за преглед на пациент № 01394 от 03.12.2024 г. и Допълнителен лист за преглед, издадени от Спешно отделение при МБАЛ „Рахила А.а“ АД – гр. **, се установява, че непосредствено след инцидента, ищецът е постъпил в лечебното заведение в 21:43 часа. Анамнезата отразява падане на голяма тежест върху левия глезен и стъпало. Обективното състояние описва силна болка, невъзможност за стъпване, значителен оток при палпация на левия глезен и силно ограничени движения. Проведена е спешна рентгенография, която е обективизирала 3 наличието на костна фрактура. Извършена е незабавна консултация с дежурен ортопед-травматолог, който е назначил и осъществил гипсиране на крайника.

Издаден е и първичен Болничен лист № *** от ЛКК по ортопедия и травматология при ГСМП – гр. **, с диагноза по ** – „Множествени счупвания на подбедрицата“, предписващ 30 дни домашен режим на лечение.

За пълното изясняване на обективното здравословно състояние на ищеца към минал и настоящ момент, интензитета на търпените болки, продължителността на възстановителния период и прогнозата за бъдещи усложнения, по делото бе допусната и изслушана специализирана Съдебномедицинска експертиза (СМЕ). Заключението е изготвено от вещото лице д-р Д. К., ортопед-травматолог. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, всестранно, научно обосновано, дадено компетентно и безпристрастно, кореспондиращо напълно със събраните по делото медицински документи и базирано на извършен личен преглед на ищеца на 14.02.2026 г.

В експертното си заключение вещото лице д-р К. прави детайлен анализ на рентгенографиите от деня на инцидента от 03.12.2024 г. и контролните снимки. Експертът категорично установява, че в резултат на процесната трудова злополука, ищецът е получил раздробено (полифрагментно) счупване в основата на медиалния (вътрешния) глезен на лявата глезенна става. Счупването е дефинирано като вътреставно по своята анатомична локация, получено по директен механизъм чрез масивен удар и притискане от тежестта на падналия контейнер.

По отношение на приложеното лечение, експертът потвърждава, че е проведена консервативна терапия чрез поставяне на масивна гипсова имобилизация (т.нар. гипсов ботуш) за продължителен период от 45 дни.

Относно интензитета на претърпените болки и страдания, вещото лице дава изчерпателни разяснения: счупване от този специфичен вид и локация е свързано с остра, изключително интензивна болка от момента на травмата до поставянето на гипса. След имобилизацията болката отслабва, но продължава да бъде налице с вариращ интензитет, с изостряния при промяна на позицията, грешки в носенето на гипса или ползването на патериците, в продължение на около три месеца, докато настъпи пълно костно зарастване.

СМЕ подчертава, че физическите страдания на ищеца далеч не се изчерпват само с физическата болка от счупената кост. Те са силно обусловени и от продължителното 45-дневно обездвижване в гипс, стриктната необходимост крайникът да се пази сух и чист, принудителното залежаване, както и от последващото придвижване единствено с помощта на две патерици в продължение на няколко месеца, съчетано с поетапно, болезнено натоварване на левия долен крайник и възстановяване на мускулния тонус.

Експертът потвърждава, че през този период за ищеца е било обективно необходимо да ползва чужда помощ за справяне с елементарни битови нужди.

Нормалният медицински критерий за пълно възстановяване при такъв тип 4 травма за възрастовата група на ищеца е до 5 месеца.

Допълнително от експертизата при личния преглед извършен през февруари 2026 г., вещото лице установява, че към настоящия момент фрактурата е костно зараснала и ищецът се придвижва без помощни средства.

Въпреки това, от рентгенографиите е видно, че зарастването е настъпило с минимално разместване навън, което е образувало патологичен „костен праг“ и е налице малък свободен костен откършек от върха на вътрешния глезен. Въз основа на тази анатомична находка и факта, че счупването е вътреставно (засягащо хрущялните повърхности), експертът дава категорична неблагоприятна прогноза: в лявата глезенна става необратимо ще се развие артрозен процес (посттравматична артроза). Темпът на прогресиране зависи от натоварването, но дори при нормален начин на живот, стеснението на ставната цепка и последващото ограничение в активните движения на глезена ще настъпят след около 5-6 години, което ще бъде съпроводено с перманентни болки

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Така предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда имуществена, изразяваща се в разходи за лечение (за иска за обезщетение за имуществени вреди), и неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане (за иска за обезщетение за неимуществени вреди) и размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.