Определение № 5130 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5130 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно гражданско дело № 20241100512759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Разпореждане № 126279/12.10.2023г., по ч. гр. д. № 22740/2023г. по описа на 150 състав при СРС, с което първоинстанционния съд е отхвърлил искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта относно посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, както следва: за сумата от 166, 61 лева, представляваща възнаградителна лихва и за сумата от 325, 71 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 02.03.2021г. до 28.04.2023г., които се претендират във връзка с Договор за потребителски кредит № 528787/30.01.2021г.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли за неговата отмяна. Поддържа твърдение, че СРС е коментирал клаузата за неустойка, на която искането за издаване на заповед за изпълнение не е основано. Съдът в производството по чл. 410 ГПК не проверява дали размера на лихвата е правилно изчислен. Позовава се на целта на заповедното производството да се провери дали длъжникът ще оспори вземането. Съдът нямал право дали вземането съществува.

Независимо от изложеното, жалбоподателят поддържа становище, че осъществения от районния съд анализ на предпоставките по чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК бил незадълбочен и по същество бил основан на погрешни изводи.

По всички изложени съображения, жалбоподателят моли след отмяна на обжалваното разпореждане и желае да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на процесните вземания срещу посочения в заявлението длъжник.

От съдържанието на приложените документи в кориците на ч. гр. д. № 22740/2023г. по описа на 150 състав при СРС се установява следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, което е 1 подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Е.А.И..

С Разпореждане № 126279/26.09.2023г. районният съдия се е произнесъл по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като частично отхвърлил на съдържащото се в заявлението искане за издаване на заповед за изпълнение за договорна лихва и обезщетение за забава. Мотивите на СРС са, че не е посочен действителния ГПР, тъй като неустойката не била включена.

Едновременно с Разпореждане № 126279/12.10.2023г. е била издадена и заповед за изпълнение, относно заявеното вземане за главница в размер на 700 лева.

Разпореждането е съобщено на заявителя и понастоящем представлява предмет на обжалване в настоящото частно гражданско дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимиран жалбоподател, в рамките на установения от закона срок за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Уговорката за неустойка цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това е така, защото същата е предвидена при сключването на договора и без да е изтекъл тридневния срок за предоставяне на обезпечението, в погасителния план към договора е предвидено разсрочено заплащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение. Вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски, с което се явяват добавък към същите, т.е. практически неустойката е приравнена на погасителните вноски по кредита и същата се явява сигурна печалба за кредитора. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на неустойката, чийто размер е два пъти поголям от размера на предоставената заемна сума, то ГПР очевидно би бил по-висок както от посочения в договора процент от 48. 46 %, така и от петкратния размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая отхвърлянето на заявлението за претендираното вземане за договорна лихва се основава на приетата от въззивния съд недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК – поради неспазването на императивното изискване на чл. 11, ал. 11, т. 10 ЗПК за посочване в договора на действителния размер на ГПР и респ. прилагането на последицата по чл.

23 ЗПК.

Отделно от горните мотиви и във с доводите в жалбата съдът допълва, че съгласно, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Последната е нормативно определена и върху главницата от 700 лева за заявения период за забавата от 02.03.2021 г. до 27.04.2023 г., обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 156,26 лева, като претендираното в случая вземане от 325,71 лева надхвърля законната лихва повече от два пъти. Очевидно не става въпрос за грешно изчисляване на размера на обезщетението за забава, а за порочна практика в ущърб на потребителя. Извършва се и злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК, като целта 2 е потребителят да бъде лишен от защитата по чл. 33 ЗПК, а съдът да бъде затруднен в законоустановеното си задължение да извърши служебна проверка, съгласно чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК. Налице са основателни съмнения, че се иска изпълнение за задължение в противоречие на закона или на добрите нрави, респ. – което произтича от неравноправни клауза. Поради което, доводите в жалбата не могат да бъдат споделени.

Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 126279/12.10.2023г., по ч. гр. д. № 22740/2023г. по описа на 150 състав при СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3