Решение № 442 от 21.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №442 гр. П., 21.11.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти ноември………....…….….………………… през две хиляди и деветнадесета година........................ в състав:

Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

Членове: МАРИАНА

ДИМИТРОВА РОСИЦА ВАСИЛЕВА при секретаря

Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова..…..….в. гр. дело № 700 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 997/08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 953/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявените от ищеца К.С.Т., ЕГН ********** ***, срещу Х.Г.„С.Д.“, с адрес гр. П., площад „К.В.“ № 15, представлявана от Л.Б.- директор, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2966.16 лв., представляваща сбор от дължими, неизплатени части от допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за описаните в исковата молба периоди; сумата от 590.40 лв., представляваща дължима неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда; 87.46 лв., представляваща дължима, неизплатена част от обезщетението по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда; както и сумата от 1692.00 лв., представляваща дължими, но неизплатени две от общо 8 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.28, ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год., като неоснователни и недоказани.

Осъдил е К.С.Т. да заплати на Х.Г.„С.Д.“ сумата от 500.00 лв. - сторени от ответника разноски по гр.дело № 953/2019 г. по описа на РС-П..

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от К.С.Т. с оплаквания за незаконосъобразност. Основният спор, който стои за разрешаване пред въззивната инстанция е, дали колективният трудов договор разпростира действието си върху работещите в Х.Г.„С.Д.“, като отговорът на този въпрос би рефлектирал върху разрешаването на спора по същество.

Твърдението в жалбата е, че не е необходимо разпростирането на браншовия колективен договор да бъде направено единствено и само с подписа на Министъра на труда и социалните грижи. Достатъчно е, че този браншови колективен договор е подписан от Министъра на културата като представител на всички културни институции в страната.

Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което се уважат предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. И.Ц., пълномощник на ХГ „С.Д.“, в който се твърди, че решението на РС е правилно. Искането е същото да бъде потвърдено. Претендират се направените разноски пред въззивна инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ХГ „С.Д.“ – П. ищецът К.С.Т. е твърдял, че е работил в Х.Г.„С.Д.“ гр. П., по трудов договор до 11.12.2018 год., когато със заповед № 110 от същата дата, на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, считано от 12.12.2018 г. трудовото му правоотношение било прекратено. Твърдял е, че от м. февруари 2016 г. до подаването на исковата молба е член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионален исторически музей гр.П., където е най-близката синдикална секция, тъй като в Х.Г.„С.Д." гр.П. не бил налице изискуемият според Устава на КТ"Подкрепа" минимален брой желаещи за образуване на синдикална секция. Така описаното членство било допустимо и се подкрепяло дори от съдебната практика На 21.04.2015 г. бил подписан Браншови колективен трудов договор между Министерство на културата, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и представите на национално представените синдикати КТ „ Подкрепа“ и КНСБ, а след изтичането на срока му нов такъв на 20.07.2017 год., третиращ трудовите и осигурителните отношения в музеите на бюджетна издръжка, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Посочено било в чл.6 ал. 1 от договора, че той се прилага във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната, а в ал.2 на същия член е записано, че художествените галерии са държавни и общински и съгласно Закона за културното наследство са със статут на музеи. Сочи, че музеите и галериите попадат в Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ към Министерството на културата.

Съгласно чл.23 ал.1 от цитираните Браншови колективни трудови договори и във връзка с чл.12 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /според която за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна/, допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 1% за всяка година върху основната работна заплата. Въпреки това работодателят начислявал въпросното допълнително възнаграждение в размер на 0.6% за всяка година, какъвто бил базисният размер.

Твърдял е, че работодателят му дължи част, неизплатена, от допълнителното възнаграждение за месеци, посочени подробно в исковата молба.

Вследствие на неприлагането на постигнатата договореност в чл.23 ал.1 от Браншовия колективен трудов договор се получавал по-нисък размер на брутното му трудово възнаграждение, от което на основание чл.228 ал.1 от Кодекса на труда се определял размерът на обезщетенията по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ. В резултат на това работодателят му заплатил по-нисък размер на двете обезщетения и му дължал доплащане в размер на 590.40 лв. на основание чл.222, ал.3 от КТ, както и доплащане към обезщетението по чл.224 ал. I от Кодекса на труда в размер на 87.46 лв.

Тъй като не била спазена и постигнатата договореност в чл.28,ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год., на ищеца било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения вместо договорките 8 такива. В този случай, тъй като попадал в т.3 на цитирания член и към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение имал над 25 години трудов стаж при ответникът по делото, същият му дължал още 2 брутни трудови възнаграждения в размер на 1692 лв.

Моли се съдът да осъди Х.Г.„С.Д.“ - гр. П. да заплати на ищеца следните суми:

2966.16 лв., представляваща сбор от дължими, неизплатени части от допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за описаните в исковата молба периоди; 590.40 лв., представляваща дължима неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда; 87.46 лв., представляваща дължима, неизплатена част от обезщетението по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда; 1692 лв., представляваща дължими, но неизплатени две от общо 8 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.28 ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год., както и да осъди ответника по делото да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват изцяло предявените обективно съединени искове по основание и по размер.

Ответникът е твърдял, че ХГ „С.Д." гр.П. е бюджетна организация в която няма регистрирани синдикални организации. Галерията не е сключвала колективен трудов договор в качеството си на работодател с някоя от регистрираните синдикални организации в Република България. Също така не членува в Българска асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Цитираният в исковата молба браншови колективен трудов договор (БКТД) не намирал приложение спрямо ХГ „С.Д." гр.П.. Съгласно чл.51б, ал.1 от КТ, Браншовият колективен трудов договор действал само за представителните синдикални и работнически организации в бранша, които са страна по него.

Възможност за разпростиране действието на сключен БКТД била предвидена в чл.51б, ал.4 от КТ, като при спазване на законоустановените условия и процедура Министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. До момента Министърът на труда и социалната политика не бил издавал акт, с който да е разпространено действие на БКТД в музеите на бюджетна издръжка. Съгласно закона за културното наследство, художествените галерии били с приравнен статут на музеи, следователно посочения в исковата молба БКТД не намирал приложение спрямо ХГ „С.Д.". В Художествената галерия не било постъпвало писмо, с което са уведомени от Министъра на труда и социалната политика, че разпростира действието на БКТД спрямо ХГ"С.Д.".

Исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 2 966.16 лева за периода месец февруари 2016 г. месец декември 2018 г. се явявала неоснователна. Със същите мотиви ответникът счита че предявената искова претенция за неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.З от КТ в размер на 590.00 лева е неоснователна. Неоснователна била и претенцията в размер на 87.46 лева за неизплатена част от обезщетението по чл.224. ал.1 от КТ. Не на последно място неоснователна била и претенцията по последния иск за заплащане на две брутни трудови възнаграждения в общ размер на 1692.00 лева., основаваща се на чл.28, ал.1 от БКТД от 20.07.2017 г., тъй като същият не намира приложение спрямо ХГ „С.Д.”.

Искането е да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени обективно съединените искове като неоснователни и да бъдат присъдени сторените от ХГ „С.Д.” разноски.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът К.С.Т. е работил в Х.Г.„С.Д.“ по трудов договор до 11.12.2018 год., като е заемал длъжността „домакин“, код по НКПД 9102.

Със заповед № 110 от 11.12.2018 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 12.12.2018 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Със същата заповед било разпоредено на ищеца да бъдат изплатени 6 брутни месечни заплати на основание чл.222, ал.3 от КТ, както и обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г. в размер на 16 дни.

От приложената по делото служебна бележка с изх. № 9 от 27.02.2019 г. се установява, че считано от м. февруари 2016 г. ищецът Т. е член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионален исторически музей - гр. П., където се намира най-близката синдикална секция, тъй като в Х.Г.„С.Д." - гр.П. не са налице изискуемият според Устава на КТ"Подкрепа" минимален брой желаещи за образуване на Синдикална секция .

По делото е приложен Браншови колективен трудов договор от 20.07.2017 г., сключен между Министерство на културата, Българска асоциация на работодателите в областта на културата/БАРОК/ и представители на национално представените синдикати. Съгласно чл.6 ал. 1 от Договора той се прилага във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната, а в ал.2 на същия член е записано, че художествените галерии са държавни и общински и съгласно Закона за културното наследство са със статут на музеи.

По делото е прието запитване от страна на ответника в производството Х.Г.„С.Д.“ с изх. №34 от 12.04.2016 г. до Дирекция „Инспекция по труда - гр. П.“, както и писмо с изх. №16185151 от 04.05.2016 г. от ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. П., видно от които становището на ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. П. е, че браншовият колективен трудов договор действа само за представителни и работодателски организации в бранша, които са страна по него. Възможност за разпростирането на действието му е предвидена в чл.51б,ал.4 от КТ, но към онзи момент не бил издаван акт от министъра на труда и социалната политика, с който да е било разпростряно действието на браншовия КТД в музеите на бюджетна издръжка.

Допуснатата икономическа експертиза установява, че общият размер на разликата между начисленото допълнително възнаграждение за клас прослужено време, начислено във ведомостите за работни заплати, и размерът на същото съгласно браншовия трудов договор за целия период е 2 941.66 лв. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е следвало да бъде 5 076.00 лв. или разлика за доплащане – 590.40 лв. Размерът на евентуалното обезщетение по чл.224 от КТ за 16 работни дни, определено на база Браншови колективен трудов договор е 752.00 лв., като разликата за доплащане е 87.47 лв. Размерът на евентуално дължимите 2 брутни трудови възнаграждения съгласно чл.28, ал.1 от Браншовия колективен трудов договор е 1692.00 лв.