Определение № 179 от 08.08.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 275/2024
- Вид
- Определение № 179
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Румяна Панталеева, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл.323, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179 гр. Варна, 08.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Румяна Панталеева
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600275 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на осъдения Х. Х. М. срещу разпореждане № 248/17.07.2024 г. по ЧНД 134/24 г. на Окръжен съд Търговище, с което на основание чл.323, ал.1, т.2 от НПК му е била върната въззивна жалба срещу постановеното по делото в производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС решение за признаване и приемане за изпълнение на чужд съдебен акт, като подадена извън срока по чл.12, ал.10 от Закона.
С настоящата частна жалба, която е саморъчна, се иска отмяна на разпореждането, като изложените съображения са по съществото на съдебното производство, приключило с признатия съдебен акт.
Частната жалба е основателна.
Срещу жалбоподателя е постановена окончателна присъда в Кралство Белгия, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода.
Съдебният акт е депозиран в Окръжен съд Търговище, ведно с издаденото удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, и е било образувано производство за признаване и изпълнение на присъдата в Република България, разгледано в съдебно заседание на 05.04.2024 г., по което съдът се е произнесъл с решение от същата дата.
Осъденият, който тогава се е намирал в затвор в издаващата държава, не е участвал в производството. В потвърждението за получаване на Удостоверението, изпратено до Федералната публична служба правосъдие в Кралство Белгия, съдът е отправил молба да бъде изпратено писмено 1 изявление от М. относно желанието му за участие в производството – чрез видеоконферентна връзка, или неприсъствено, но при процесуално представителство от упълномощен, или служебно назначен адвокат. Такова писмено изявление по делото не е постъпило. Единственият документ, който може да бъде отнесен към процесуално съществения въпрос за уведомяването на осъденото лице, е едно електронно писмо, приложено на л.78 от делото, от контактна точка на ЕСМ, чийто превод гласи „Той не пожела да подпише или декларира нищо за съдебното заседание“.
При тези данни съставът на окръжния съд приел, че е налице редовно призоваване, и провел производството без участието на лицето, което е допустимо само при наличие на това условие, предвидено в чл.12, ал.6 от Закона. При изготвяне на решението си съдът изходил от формалното предвиждане на чл.12, ал.10, и обявил, че то подлежи на обжалване в 14дневен срок от датата на постановяването му. Препис от решението не бил изпратен за връчване на осъденото лице.
След изтичане на указания срок за обжалване, в който не постъпили възражения, решението било изпратено за изпълнение, и на 21.05.2024 г. трансферът бил осъществен, като лицето било настанено в затвора в гр.Плевен.
На 10.07.2024 г. в АС Варна постъпила молба от осъдения /пощенско клеймо на плика от 08.07.2024 г./, в която, с изричното цитиране на ЧНД 134/24 г., той обжалва „присъдата си от ОС Търговище, която получих от Кралство Белгия“, с искане да бъде преразгледана, като отправя и искане да му бъде назначен служебен защитник. След изпращането на молбата по компетентност в ОС Търговище, съдията докладчик я върнал като просрочена – произнасяне, което е и същинският предмет на въззивната проверка.
От фактическа страна няма спор, че датата на депозиране на първоначалната жалба на осъдения М. – 08.07.2024 г., стои извън четиринадесет дневния срок от обявяване на решението за признаване на акта на издаващата държава, което е станало на 05.04.2024 г. Но същевременно гарантираното от закона право на осъденото лице да обжалва постановеното от първоинстанционния окръжен съд в гр.Търговище решение, в случая не е обезпечено по никакъв начин, а игнорирането на това право е било квалифицирано от състав на ВКС по Р 50190/23 г., І н.о. като съществено 2 процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, и е послужило като едно от основанията за възобновяване на аналогично производство.
По време на производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС Х. М. се е намирал в затвор в издаващата държава, където е бил задържан за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода, и това обстоятелство е ограничило значително възможността му за лично участие в процеса, което на практика е било възможно единствено чрез видеоконферентна връзка. Дали той е бил призован редовно, или не, е въпрос, който не следва да бъде решаван при настоящата проверка, но независимо от отговора по този въпрос, не може да бъде неглижирано процесуалното право на осъдения да бъде информиран за развитието на воденото съдебно производство и постановения спрямо него съдебен акт, за да може да организира ефективно своята защита.
Обстоятелството, че по делото е бил назначен служебен защитник, само по себе си не е гаранция за ефективна защита, доколкото последната е въпрос на вътрешните отношения между страните при оказването на правна помощ, вкл. и по въпроса за обжалване на съдебното решение, а в случая служебно назначеният адвокат не е имал връзка с лицето.
След като е постановил решението си, съдът не е предприел действия по връчването му на осъденото лице, с което сам се е лишил от възможността за преценка по допустимостта на евентуална бъдеща жалба съобразно правилата, касаещи процесуалните срокове за упражняване на правото на жалба, а липсата на каквито и да било други данни, по които да се съди за датата на узнаването на съдебния акт от лицето, пряко засегнато от неговите правни последици, налага да се приеме, че тя е допустима.
Жалбата се нуждае от администриране, тъй като при прочита й възниква съмнение срещу кой акт точно е оплакването, и какво е конкретното искане, което налага на жалбоподателя да бъде надлежно връчен препис от решението, и да му се укаже необходимостта от отстраняване на нередовностите.
Предвид горното и на основание § 4 от ПР на ЗПИИСАННЛСМВЛС, вр.чл.345, ал.1, пр.1, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.323, ал.2 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане № 248/17.07.2024 г. по ЧНД № 134/24 г. на Окръжен съд Търговище, и връща делото за администриране на въззивната жалба на осъдения Х. М..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4