Определение № 256 от 29.05.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Пещера, 29.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100301 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК с вх. № 1248/15.03.2023г., уточнена с молба с вх. № 1667/03.04.2023г., подадена от Х. А. Т., ЕГН 48842554818, гражданин на Република Турция, с адрес: Р. Турция, гр. Истанбул, Р. Кадъкьой, кв. Бостанджъ, ул. „Илке“ № 810/24, със съдебен адрес: гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 16, чрез адв. Р.

К. – АК – Пазарджик, против Община Пещера, за признаване за установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно, че С. Ш. А. – майка на молителя Х. А. Т., е родена на 01.07.1937 г. в гр. Пещера, при родители: майка Е. Х. Х., родена на 01.07.1905 г. в гр. Пещера и баща Ш. А.ов Х., роден на 01.04.1901 г. в гр. Пещера, като е направено искане съдът да разпореди този факт да се отрази в регистрите на населението на родените в гр. Пещера през 1937 г.

Молителят Х. А. Т. сочи, че майка му С. Ш. А. е родена на 01.07.1937 г. в гр. Пещера, като нейни родители са Е. Х. Х. - майка, родена на 01.07.1905 г. в гр. Пещера и Ш. А.ов Х. - баща, роден на 01.04.1901 г. в гр. Пещера. Излага, че майка му С. Ш. А. е напуснала пределите на Р. България, заедно с родителите си, на 03.11.1941 г., като цялото семейство се установило да живее в Р. Турция, район Ергене, област Текирдаг. Сочи, че на 14.05.1946 г. С. Ш. А. получила турско гражданство. Молителят твърди, че майка му С. Ш. А. е починала на 09.06.2019 г. в гр. Чорлу, Р. Турция, както и че след направена справка в архивите на Община Пещера установил, че няма съставен акт за раждане на майка му С. Ш. А.. Същият обосновава прА.я си интерес от подаване на настоящата молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК с желанието си да докаже българския произход на майка си и по този начин той да получи българско гражданство.

С Определение № 178/18.04.2023 г., постановено по настоящото гр.д. № 301/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, на основание чл. 130 от ГПК във вр. чл. 540 от ГПК, съдът е върнал молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК с вх.

1

№ 1248/15.03.2023 г., уточнена с молба с вх. № 1667/03.04.2023 г. и е прекратил производството по гр.д. № 301/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера.

С Определение № 249/16.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 274/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отменено Определение № 178/18.04.2023 г., постановено по настоящото гр.д. № 301/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера и делото е върнато на районния съд с указания за разглеждане на подадената молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК и решаване на спора по същество.

Настоящият съдебен състав, след повторно извършване на проверка за редовността и допустимостта на молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК, намира, че същата е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

В Решение № 50013/08.02.2023 г. по гр.д. № 948/2022 г. на ВКС, IV г.о., в което е разгледан казус, напълно идентичен с настоящия , е прието, че е процесуално недопустима молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава прА.я си интерес за това единствено с желанието си да получи българско гражданство. Това е така, защото предвидената процедура по чл.

29, ал. 4 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила за твърдения от него български произход, не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да установи български произход, а е възможност за министъра на правосъдието, който ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има български произход. За молителя не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще представи евентуално към искането за българско гражданство, биха били достатъчни или не, за да удостоверяват произход по смисъла на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ЗБГ (нова – ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.). За молителя единствения законен способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с възможност за обжалване, е исковото производство по чл. 3, ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България, каквото производство настоящото не е (в този смисъл Определение № 68/22.02.2022 г. по ч.гр. д. № 328/2022 г., III г. о., Решение № 50013/08.02.2023 г. по гр.д. № 948/2022 г. на ВКС, IV г.о.).

Вярно е, че в разпоредбата на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ) е предвидена алтернативна възможност българският произход да се доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от Българската православна църква (ал. 1), или по исков ред (ал. 2). Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗБЖИРБ (отменена с ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г. ) е предвиждала доказването на български произход с 2 документ от Държавната агенция за българите в чужбина. След изменението на ЗБГ, ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., обаче и отпадането на действащата до този момент административна процедура, в която Държавната агенция за българите в чужбина е установявала по категоричен начин въпроса за българския произход с издаване на нарочно удостоверение за български произход в едномесечен срок, за молителя вече не съществува сигурност , че документите, с които той разполага биха били достатъчни или не, за да удостоверяват произход.

Настоящият съдебен състав не е на мнение, че молителят никога няма правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починалото лице. Напротив, действително, преценката следва да се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Именно в настоящия случай обаче, когато молителят обосновава прА.я си интерес от подаване на молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК за установяване факта (датата и мястото) на раждане на неговия наследодател – майка му и произхода на последната, само с желанието си да получи българско гражданство , молбата му е недопустима.

В процесния случай в молба с вх. № 1248/15.03.2023 г. молителят сочи, че иска да установи датата на раждане и българския произход на майка си, „… което е от значение, необходимо на следващи административни процедури за нейния произход от България, което да се отрази и на неговия произход от лице, родено в България“. В уточнителна молба с вх. № 1667/03.04.2023 г. молителят ясно и недвусмислено обосновава прА.я си интерес от подаване на молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК с това „….самият той да получи българско гражданство“. Твърдението на молителя, че желае да кандидатства за получаване на българско гражданство обаче само по себе си не обуславя правен интерес от търсената в настоящото производство защита по гореизложените съображения (в този смисъл цитираното по-горе Решение № 50013/08.02.2023 г. по гр.д. № 948/2022 г. на ВКС, IV г.о.).

Липсата на правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починалото лице С. Ш. А. в конкретния случай обуславя и недопустимост на сезиращата съда молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК.

Произнасянето на съда по недопустима молба има като резултат постановяване на недопустим съдебен акт. Настоящият съдебен състав съобразява указанията, дадени от въззивната инстанция с Определение № 249/16.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 274/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, но счита, че в цитираната в същото съдебна практика (съдебни актове на ВКС), на която се е позовал въззивния съд, са разгледани случаи, чиято конкретика е съществено различна от тази по настоящия казус.

Актовете, на които се е позовал въззивния съд, не разколебават извода, че когато едно лице обосновава прА.я си интерес от установяване факта (датата и мястото) на раждане на неговия наследодател и произхода на последния, 3 само с желанието си да се сдобие с българско гражданство , то не е налице правен интерес от водене на охранителното производство и молбата му е недопустима.

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на производството по делото. За да не постанови недопустим съдебен акт, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК, като процесуално недопустима, следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК във вр. чл.

540 от ГПК, а производството по делото, образувано по недопустимата молба на Х. А. Т., което също е процесуално недопустимо – да бъде прекратено. съдът

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК във вр. чл. 540 от ГПК , ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК с вх. № 1248/15.03.2023 г., уточнена с молба с вх. № 1667/03.04.2023 г., подадена от Х. А. Т., ЕГН 48842554818, гражданин на Република Турция, с адрес: Р.Турция, гр.

Истанбул, Р. Кадъкьой, кв. Бостанджъ, ул. „Илке“ № 8-10/24, със съдебен адрес: гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 16, чрез адв. Р. К. – АК – Пазарджик, против Община Пещера, за признаване за установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно, че С. Ш. А. – майка на молителя Х. А. Т., е родена на 01.07.1937 г. в гр. Пещера при родители: майка Е. Х. Х., родена на 01.07.1905 г. в гр. Пещера и баща Ш. А.ов Х., роден на 01.04.1901 г. в гр. Пещера и отразяване на този факт в регистрите на населението на родените в гр. Пещера през 1937 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 301/2023 г. по описа на Районен съд - Пещера.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Препис от определението да се връчи на молителя на посочения по делото съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4