Решение № 4694 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330108793 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.71 от Закона за защита от дискриминация.

В исковата молба от Е. К. С. срещу „Глобал Маркетс“ ЕООД се твърди, че и уточняваща молба от 22.05.2025 г. се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор № **********/16.12.2024 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „*****,*****” с код по НКПД **********, в съответствие с щатно разписание на работодателя и длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор. Със същия било уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 2319,65 лв., плюс допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,4 % върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, зачетен за професионален опит от работодателя. Въпреки това, след като ищцата започнала работа, не й били предоставени конкретни данни относно това какви са индивидуалните бонуси, какви цели следва бъдат постигнати, както и кои са ключовите показатели за изпълнение. Липсвало адекватно въвеждащо обучение. Изпълнението на задълженията на ищцата било съществено затруднено предвид системната липса на организация и съдействие от страна на работодателя. Въпреки затрудненията обаче ищцата изпълнявала трудовите си задължения, включително в извънработно време и в почивните дни, за което не било предвидено допълнително заплащане. Ищцата била задължена да инсталира съответно приложение на личния си телефон, което довело до постоянни известия и получаване на съобщения, а служебният телефон, който бил необходим за ежедневната комуникация с клиенти й бил предоставен едва месец и половина след започване на работа. Твърди, че на 06.01.2025 г. уведомила лицето М. С., че е лице с 50 % намалена работоспособност с решение на ТЕЛК, 1 след което обстановката станала напрегната и враждебна, имало дискриминация. На работното място липсвало каквато и да било адаптация или коректно отношение. Въпреки, че решението на ТЕЛК било представено на работодателя още на 06.01.2025 г., това било отразено в платежните фишове на ищцата едва през март 2025 г., малко преди да бъде прекратено трудовото й правоотношение. Посочва, че за периода, в който е работила при ответника, същата получила само един бонус през март, придружен с имейл, с който била информирана, че макар да не е имала поставен таргет за февруари и съответно няма право на бонус, то ще й бъде изплатен бонус от 500 лв. като „добре дошла“. По отношение на изплащането на трудовото възнаграждение посочва, че също е установила несъответствия.

Ищцата поддържа, че по време на работа забелязала дискриминационно отношение спрямо нея и констатирала, че съществуват вътрешни групи в Microsoft Teams, касаещи работния процес, в които не била включена. Същата не успяла да изгради никакви социални или дори колегиални контакти и се чувствала напълно изолирана от работния процес, който не се споделял с нея. Същевременно, официален комуникационен канал, чрез който да бъде включена в служебната информация, не й бил предоставен. Още първите дни, когато била преместена в работно помещение заедно с останалите колеги, ищцата чувала коментари, че колегите преди нея, назначавани на тази позиция, са били задържани само за няколко месеца и че „няма смисъл да се впряга“. Това отношение създало допълнително усещане за несигурност, липса на стабилност и подкрепа в работната среда още в самото начало на трудовото й правоотношение. Освен това, съществено била ограничена възможността й да постига резултати, равностойни на тези на останалите й колеги, тъй като й били разпределени малко на брой клиенти, голяма част от които изключително неактивни, а в продължение на няколко седмици след заемането на длъжността, изобщо не й било разпределено портфолио. Въпреки, че ищцата попълвала коректно всички необходими детайли за клиентите, имало техническа особеност при изпращането на имейли, за която не била уведомена. Това довело до ситуация, в която приблизително 450 имейла останали неизпратени. След като била информирана за този проблем, ищцата се почувствала много зле психически и частично физически, което било пряко свързано с наличието на диагнозата й и спецификата на заболяването й. В резултат на получената информация ищцата предприела незабавно действия по коригиране на техническата грешка и изпращане на всички имейли отново до клиентите при спазване на необходимите изисквания. Твърди, че натрупаното напрежение и стрес повлияли сериозно на здравословното й състояние, поради което поискала отпуск за 15.04.2025 г., като отправила молба в тази връзка до лицето М.А..

Последната одобрила искането за отпуск, като изпратила имейл за потвърждение. Посочва се, че на 14.04.2025 г. се наложило екип на спешна медицинска помощ да транспортира ищцата до УМБАЛ „Св. Георги“, която била със симптоми на главоболие, замаяност, фотофобия и усещане за парене в областта на гърдите. Въпреки препоръката за хоспитализация ищцата отказала, тъй като се страхувала да не изгуби работата си.

Отношението към работата й винаги било отговорно и коректно независимо от трудностите и влошеното й здравословно състояние. Твърди се, че на 17.04.2025 г. ищцата получила съобщение в Microsoft Teams от М. С. с покана да се яви в една от конферентните стаи за 2 среща. Същата се явила в указаната зала, където я очаквали лицата М. С., М.А. и Е.К.. В ръката си М. С. държала лист и трудовата книжка на ищцата, като с подигравателен тон й заявила, че е повикана, за да й прекратят трудовото правоотношение и подала предварително подготвена молба за напускане с указание да я прочете и подпише. Заповедта за прекратяване била изготвена още на 16.04.2025г., а влизането й в сила било определено за 18.04.2025 г., която дата съвпадала с официален празник, а по график ищцата почивала тогава. След като ищцата прочела заповедта за прекратяване на трудовия договор установила, че трудовата й книжка била предварително подписана и подпечатана. Счита, че предварителното оформяне на трудовата книжка без нейно знание и съгласие поставя под съмнение коректността и законността на действията на работодателя. Посоченото отношение и начинът на връчване на документите я разстроили дълбоко и повлияли изключително негативно на психическото й състояние. Ищцата твърди, че в условията на силен стрес, натиск и липса на реална възможност да защити правата си била принудена да подпише предварително подготвена молба за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че от датата на постъпването си на работа до датата на прекратяване на трудовото правоотношение същата била подлагана на системно неравнопоставено третиране, липса на обучение и подкрепа, както и на създаване на стресови и унизителни ситуации, които довели до реално влошаване на здравословното й състояние. Твърди, че е била поставена в ситуация на изолация, дискриминация, натиск, както и неправомерно и унизително прекратяване на трудовото правоотношение. Действията на работодателя нанесли сериозни вреди не само върху здравословното й състояние, но и върху професионалната й биография. Счита за незаконосъобразна издадената на основание чл. 71, ал. 1 КТ заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта не била мотивирана, а произволна без изложени мотиви или обективни обстоятелства за прекратяване на правоотношението. Това пораждало съмнение за злоупотреба с право от страна на работодателя, като по този начин за служителя не съществувало яснота на какво основание е прекратен трудовият договор. Поддържа се, че в конкретния случай имало дискриминация и репресия. Сочи се, че имало и неточност в превода – на български длъжността била посочена „****** *****“, а на английски: „VIP Account Manager with English“, като двете длъжности били различни. Изложеното представлявало явен риск за неяснота относно идентификацията на длъжността и аргумент за недействителност или процесуален порок. На следващо място се сочи, че не била упомената възможност за възражения или обжалване, тъй като във формуляра, който служителят следвало да подпише, било отбелязано „нямам възражения“. Ищцата счита, че това може да се тълкува като натиск или внушение, че няма право да възрази, като по този начин служителят бил поставен в положение да подпише без реална възможност да възрази.

Заявява, че оспорва подписа върху заповедта за уволнение. С оглед изложеното е направено искане съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени; ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност; да й се присъди обезщетение в размер на 13 917,90 лв. за оставане без работа за шестмесечен период след уволнението съгласно чл. 225 КТ; да й се присъди обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 856,40 лв. за неизползван отпуск от 8 дни, както и да бъде признато за установено, че при прекратяване 3 на трудовото правоотношение със Заповед № **********/16.04.2025 г. ответникът е допуснал дискриминация на ищцата с оглед признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „**********“ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от ищцата стрес, уронване на достойнството и накърняване на професионалната й репутация. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Счита, че в частта, с която са предявени искове по Закона за защита от дискриминация, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено в тази част, поради неизпълнение на дадени от съда указания и недопустимост.

Изложени са съображения за неоснователност на предявените от ищцата искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях Трудов договор № **********/16.12.2024 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „*****,*****“ в отдел „ВИП Екип“ с код по НКПД **********. На основание чл. 70, ал. 1 КТ трудовият договор бил сключен със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Оспорват се твърденията в исковата молба, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено незаконосъобразно. Твърди се, че от страна на ответника – работодател били спазени всички законови изисквания при прекратяване на правоотношението със Заповед № **********/16.04.2025 г., считано от 18.04.2025 г., тоест в рамките на изпитателния срок, като заповедта за прекратяване била връчена лично на служителя и подписана от него.

Посочва се, че при постъпване на работа, на всеки служител се предоставяла и същият се запознавал с правилника за вътрешния трудов ред и организация на дейността, както и с вътрешните правила за организацията на работната заплата. В тази връзка всеки служител подписвал изрична декларация, удостоверяваща запознаването си с посочените правила.

Относно разминаването в наименованията на позицията на български и на английски език се сочи, че в конкретния случай това не създавало каквито и да било негативни последици за служителя нито би могло да бъде предпоставка за неяснота, доколкото конкретната длъжност на български език – „*****,*****“ в отдел „ВИП Екип“ напълно кореспондирала с посочването на длъжността в английския превод. Касаело се за една и съща длъжност в конкретен отдел на дружеството – работодател. Ответникът счита, че това не може да бъде аргумент за недействителност или процесуален порок, както е посочено в исковата молба.

Твърди, че след постъпването на работа, на служителя е било обяснено в какво се изразяват трудовите му задължения и по какъв начин следва да изпълнява работата, за която е нает.