Решение № 328 от 06.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000397 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 16799/01.07.2024 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрисконсулт М. Д., срещу решение № 268 от 11.06.2024 г., постановено по т. д. № 703/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивното дружество осъдителни искове срещу С. Г., роден на **********г., гражданин на Кралство Великобритания, с правно основание чл. 17, ал. 2 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими суми по сключен между страните Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 31.10.2014г, както следва:

- сумата 30 430,28 лв., представляващи капитализирана договорна лихва, начислена за всяка от годините по договора за кредит на 31.10. на съответната година, като лихвата за съответната година се капитализира към главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

1

- сумата 8 451,60 лв., представляваща начислената възнаградителна лихва за периода 15.09.2021 г. до 25.10.2022г.; дължима

- сумата от 433,73 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 15.10.2021 г. до 25.10.2022 г. съобразно т. 17.1. от Общите условия.

Във въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. На първо място, възразява се за неправилност на извода на съда за неспазване изискванията на чл. 7 ЗКСД, предвидени в типовия договор, както и че кредитодателят не е осигурил възможност за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за обучение. Въззивникът счита, че е спазено изискването на чл. 17 ЗКСД, свързано със съдържанието на договора, както и че начинът на формиране на дължимата възнаградителна лихва по кредита, е ясен и определен. Релевира се довод, че доколкото в договора е посочено, че лихвата е фиксирана, респ. не подлежи на едностранна промяна от кредитодателя, не е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като за целия период на усвояване на главницата лихвата остава в размера, посочен в договора. Сочи се, че липсата на яснота какъв ще е размерът на усвоения част от кредита към края на гратисния период изключва възможността за съставянето на погасителен план към момента на сключване на договора, с който да бъде запознат кредитополучателят. Твърди се неприложимост на чл. 22 ЗПК спрямо договорите за студентски кредит. По съображения, че договорът за кредит и общите условия към него са подписани от кредитополучателя, се изисква обосноваване на извод за знание и запознаване със съдържанието им от страна на кредитополучателя по смисъла на чл. 180 ГПК.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с присъждане на съдебно- деловодни разноски съобразно резултата от въззивното обжалване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор не е постъпил.

С определение № 502/15.08.2024г., постановено на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната жалба е преценена от съдебния състав за процесуално допустима и редовна. В насроченото открито съдебно заседание въззивникът „Банка ДСК“ АД, чрез ю.к. Д., поддържа въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „Банка ДСК“ АД искове срещу С. Г., като осъди последния да заплати на ищеца претендираните в исковата молба суми в тяхната цялост.

Претендира присъждане на разноски, включително тези за въззивна инстанция, 2 като не претендира юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба с вх. № 7921/07.11.2024г., представена в провелото се на 06.11.2024г. о.с.з. въззивникът моли, в случай на разпределение на разноски и на двете страни по делото, съдът да разпредели дължимите разноски чрез прихващане. Въззиваемата страна не се явява лично и не изпраща представител.

Варненският апелативен съд, ТО, III-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу С. Г., роден на **********г., гражданин на Кралство Великобритания, с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република България до 20.08.2025г. и административен адрес в РБ: гр. Варна, ул. „Т Д“ № 11, ет. 3, ап. 10, с която са предявени искове с правно основание чл. 17 ал.2 ЗКСД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 31.10.2014г., сключен между ищеца, в качеството му на кредитор, и С. Г., в качеството му на кредитополучател, както следва:

- сумата от 78 233.20 лв., представляващи усвоена от кредитополучателя сума - главница по договора за кредит, чрез заплащане в полза на МУ-Варна държавни такси за обучение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 30 430.28 лв., представляващи капитализирана договорна лихва, начислена за всяка от годините по договора за кредит на 31.10. на съответната година, като лихвата за съответната година се капитализира към главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 8 451.60 лв., представляваща начислената дължима възнаградителна лихва за периода 15.09.2021г. до 25.10.2022г.;

- сумата от 433.73 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 15.10.2021г. до 25.10.2022г. съобразно т.17.1. от Общите условия.

В исковата молба се излага, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от дата 31.10.2014г. страните са договорили отпускането в полза на С. Г. под формата на 3 кредит парична сума в размер на 78 233,20 лв., която е следвало да послужи за заплащане на такси за обучение. Процесният договорът е бил сключен за срок от 120 месеца, в рамките на които кредитираната сума е следвало да бъде възстановена на кредитодателя, ведно с уговорените лихви. Предвиден е гратисен период, който, съгласно чл. 3 от Договора, обхваща периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Кредитът е бил усвоен на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение банката е превеждала на учебното заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, в срок не по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение. В чл. 5 от Договора страните са предвидили погасяването на сумата да става на етапи, съгласно погасителен план, на равни месечни вноски.

Уговорена е фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, а с чл. 10.2 от ОУ лихвата е оформена като подлежаща на начисляване върху усвоената част от кредита.

Ищецът твърди, че същата е дължима и през време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Кредитът е бил усвояван на етапи-чрез преводи по сметка на МУ „Проф. Параскев Стоянов“ – гр. Варна, в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като последната дата на която е извършен превод е 12.02.2019г., въз основа на представено Уверение № 103-3774/07.02.2019г. Единствено първата такса е била заплатена предварително от кредитополучателя, съгласно уговореното в чл. 4.2 от процесния договор, като му е възстановена от банката по разплащателна сметка.

Ищецът счита, че е изпълнил всички задължения по договора, докато ответникът не е погасил нито една от вноските по погасителен план. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022г., не са платени тринадесет месечни вноски, падежите на които са настъпили в периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г., поради което банката е отчела настъпване на предсрочна изискуемост на целия остатък от дълга по силата на т.17.2 от ОУ, а с исковата молба отправя изрично изявление за това до длъжника.

Ответникът е имал статут на продължително пребиваващ в страната чуждестранен гражданин – студент по специалност „Медицина“, с редовна форма на обучение в МУ-Варна в периода 2014г. - 2019г., а видно от изисканата справка от ОД на МВР, същият е с ЛНЧ ХХХХХХХХХХ, с разрешен срок на продължително пребиваващ в РБ до 20.08.2025г., и със следния административен адрес в РБ: гр.

Варна, ул. „Т Д“ № 11, ет. 3, ап. 10.

Претендираната от банката сума в общ размер от 78 233.20 лв., 4 представлява сбора от всички заплатени от банката дължими от студента семестриални такси през периода от 2014г. до 2019г. Съгласно чл. 4.1. от договора за кредит семестриалните такси (в общ размер от 78 233.20 лв.) са платени по сметка на Медицински университет- Варна по банковата сметка на ВУЗ десет парични превода в размер на по 7 823.32 лв., , както следва: 1). на 31.10.2014г. дължима за зимен семестър на учебната 2014/2015 година; 2). на 25.02.2015г. за летен семестър на учебната 2014/2015 година; 3). на 24.09.2015г. за зимния семестър на учебната 2015/2016 година; 4). на 20.01.2016г. за летния семестър на учебната 2015/2016 година; 5). на 12.09.2016г. за зимния семестър на учебната 2016/2017 година; 6). на 31.01.2017г. за летния семестър на учебната 2016/2017 година; 7). на 21.09.2017г. за зимния семестър на учебната 2017/2018 година; 8). на 19.02.2018г. за летния семестър на учебната 2017/2018 година; 9). на 25.09.2018г. за зимния семестър на учебната 2018/2019 година; 10). на 12.02.2019г. за летния семестър на учебната 2018/2019 година. След последния превод от дата 12.02.2019г. не са извършвани други усвоявания по кредита.

Съгласно чл. 10.1 от ОУ кредитополучателят се е задължил да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 %, която е начислявана върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай е капитализирана годишно /раздел IV, т.10.1 и 10.2 от ОУ/.

Последният държавен изпит е бил насрочен за месец септември 2020г., респ. по силата на чл. 3 от договора, гратисният период е изтекъл през месец септември 2021г. и от този момент за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимите главница и лихва по кредита. Предвид договореността между страните за 120 месечен срок на договора, считано от изтичане на гратисния период, крайната падежна дата би настъпила през септември 2031г.

Ищецът изрично уточнява, че претендираната главница в общ размер на 108 663.48 лв. е формирана и включва усвоената част от кредита в размер на 78 233.20 лв. и капитализираната договорна лихва в размер на 30 430.28 лв., начислена за всяка от годините по договора за кредит, на датата 31.10. на съответната година, като лихвата за съответната година се капитализира към главницата. По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 8 451.60 лв. се уточнява, че е дължима за периода от 15.09.2021г., от който момент съгласно договора е спряно капитализирането на лихвата към главницата и е начислявана възнаградителна лихва, до 25.10.2022г. – датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба, с която банката реално е обявила цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо. Претенцията за наказателна надбавка в размер 5 на 433.73 лв. ищецът претендира като договорено между страните обезщетение за забава по силата на т.17.1 от ОУ в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 15.10.2021г.– датата на настъпилото просрочие по кредита, до 25.10.2022г.– датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба.