Решение № 129 от 21.08.2026, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Луковит, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. В. при участието на секретаря В.К.П. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. В. Гражданско дело № 20254320101026 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова от „Е.М.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. И. В., в качеството му на управител, чрез пълномощника си юрк. Д. К. К., срещу М. К. В., ЕГН **********, с адрес в /адрес заличен по GDPR/ и К. М. К., ЕГН **********, с адрес в /адрес заличен по GDPR/, с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Излагат се твърдения, че ищцовото дружество е придобило качеството си на кредитор в резултат на частно правоприемство, възникнало след сключването на следните договори за прехвърляне на вземания, както следва:

1. Договор за цесия от 21.07.2023г., по силата на който „Банка ДСК“ АД /в качеството си на цедент/ прехвърля своето вземане по Договор за стоков кредит № *** от ***г., сключен с М. К. В. /кредитополучател/, на „Е.М.“ ЕООД /в качеството „ му на цесионер/;

2. Договор за цесия от 11.07.2023г., по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД /в качеството си на цедент/ прехвърля своето вземане по Договор за стоков кредит № *** от ***г., сключен с М. К. В. /кредитополучател/, на „Е.М.“ ЕООД/в качеството му на цесионер/.

Сочи се, че първото прехвърлено вземане произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от *** г., възлиза в общ размер на 2 864,76 лв. /1 464,73 евро/, от които: главница в размер на 2 236,34 лв. /1 143,42 евро/ и изкупени лихви в размер на 628,42 лв. /321,31 евро/.

Към 21.11.2025г. вземането е в общ размер на 4 675,49 лв. /2 390,54 евро/, от които: главница в размер на 2 236,34 лв. /1 143,42 евро/, лихви в размер на 1 252,45 лв. /640,37 евро/ и разноски в размер на 1 186.70 лв. / 606.75 евро/. По вземането има образувано и висящо изпълнително производство под № 20248790400238 по описа на ЧСИ В.Л.П. с peг. № 879 и район на действие ОС Ловеч.

Второто прехвърлено вземане произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от *** г., възлиза в общ размер на 2 930,02 лв. /1 498,10 евро/, от които: главница в размер на 2 522,85 лв. /1 289,91 евро/ и изкупени лихви в размер на 407,17 лв. /208,18 евро/. Към 21.11.2025г. вземането е в общ размер на 4 782,72 лв. /2 445,37 евро/, от които: главница в размер на 2 522,85 лв. /1 289,91 евро/, лихви в размер на 1 030,27 лв. /526,77 евро/ и разноски в размер на 1 229.60 лв. /628.69 евро/. По вземането има образувано и висящо изпълнително производство под № 20248790401262 по описа на ЧСИ В.Л.П. с peг. № 879 и 1 район на действие ОС Ловеч.

Твърди се, че поради неспазване на падежите на погасителните вноски по задълженията, представляваното от мен дружество е пристъпило към принудително събиране на своите вземания, стартирайки изпълнителните производства, посочени по-горе.

Във връзка с така възникналите задължения и това, че към настоящия момент длъжникът е в пълно неизпълнение на същите бе установено при проверка в Имотния регистър, че на 31.01.2023г. ответникът М. К. В. /в качеството си на дарител/ е отчуждил безвъзмездно притежаваните от него 7/12 ид.ч. от собствените си недвижими имоти с идентификатори:

***.***.756, ведно с ***.***.756.1. Ответникът М. К. В. е отчуждил гореописаните имоти, дарявайки ги в полза на втория ответник по исковата молба - неговият син К. М. К. - трето лице по смисъла на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Това обстоятелство е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, том I, peг. № 601, н.д. № 41/2022 г. от 31.01.2023 г. по описа на Нотариус Б.М. с peг. № *** при Нотариалната камара и с район на действие Районен съд Луковит, вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията като акт с № 54/2023 г. вх. peг. 101 от 31.01.2023 г., том I, дело 54/2023 г.

Твърди се, че при така описаната фактическа обстановка в исковата молба е явно, че ответникът М. К. В. е целял умишлено да увреди своя кредитор, отчуждавайки недвижимото си имущество и намалявайки размера на имуществената си маса. С действията си той възпрепятства възможността на кредитора да се удовлетвори принудително от процесното имущество и да събере дължащите му вземания като видимо от датата на възникване на вземанията - Договор за стоков кредит № *** от ***г. и Договор за стоков кредит № *** от ***г. става ясно, че разпоредителната сделка е извършена впоследствие и целта за увреждането е налице. А що се отнася до знанието на третото лице, то при тази сделка се изисква наличие на знание само у длъжника, който отчуждава имуществото си безвъзмездно, а именно М. К. В..

Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес да защити правата, като предяви срещу М. К. В. и К. М. К. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който да бъде прогласена за относително недействителна по отношение на кредитора „Е.М.“ ЕООД сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, том I, peг. № 601, н. д. № 41/2022 г. от дата 31.01.2023 г. по описа на нотариус Б.М. с peг. № *** при Нотариалната камара и с район на действие Районен съд Луковит, вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията като акт с № 54 от вх. peг. 101 от дата 31.01.2023 г., том I, дело 54/2023 г. с която М. К. В. е дарил притежаваните от него недвижими имоти на своят син К. М. К., а именно:

- 7/12 ид.ч. /седем дванадесети идеални части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.***.756 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин петдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Луковит, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-1889/29.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: е от 21.07.2015г„ с адрес на поземления имот гр. Луковит, /адрес заличен по GDPR/, съгласно Удостоверение за административен адрес с изх. № 01-1872 от 12.06.2015г., издадено от Община Луковит, с площ по актуална скица от 301 кв.м. /триста и един квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 756 /седемстотин петдесет и шест/, при граници и съседи на същия съгласно актуална скица:

***.***.9688 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, девет хиляди шестстотин осемдесет и осем/, ***.***.2925 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, две хиляди деветстотин двадесет и пет/, ***.***.759 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин петдесет и девет/, ***.***.758 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин петдесет и 2 осем/, ***.***.757 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин петдесет и седем/, както и всички притежавани от дарителя идеални части от построената в гореописания поземлен имот сграда, а именно: 7/12 ид.ч.

/седем дванадесети идеални части/ от СГРАДА с идентификатор ***.***.756.1 /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем, точка, петстотин и две, точка, седемстотин петдесет и шест, точка, едно/, със застроена площ от 42 кв.м. /четиридесет и два квадратни метра/, 3 брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Сочи се, че съгласно предходен документ за собственост имота представлява: 7/12 ид. ч. /седем дванадесети идеални части/от недвижим имот, находящ се в гр. Луковит, а именно:

ДВОРНО МЯСТО, цялото от 300 /триста квадратни метра/, представляващо парцел /V-756 /четвърти планоснимачен номер седемстотин петдесет и шести/, в квартал 198/сто деветдесет и осем/по плана на града, ведно със същите идеални части о построените в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, със застроена площ от 40/четиридесет/ кв.м., при граници и съседи: улица от две страни, Емил Димитров и Андриан Асенов.

Сочи се, че към искова молба са приложени уведомления до М. К. В. за извършените на 21.07.2023г. и 11.07.2023г. цесии и такова, с което има обявяване на изцяло и предсрочно изискуеми вземанията на ищеца спрямо длъжника. Цедентът изрично е упълномощил „Е.М.“ ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Съдебната практика, обективирана в Решение на ВКС № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., Ill г.о., ГК, допуска цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Отправя се молба приложените уведомления да бъдат връчени на ответника, ведно с настоящата искова молба, с което ответникът следва да се счита за уведомен за сключените на 21.07.2023г. и 11,07.2023г. цесии. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 291 от ГПК, приема за правилна съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но, когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС, I т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал. 3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Относно допустимостта на иска се твърди, че „Е.М.“ ЕООД е кредитор на М. К. В., като има изискуеми вземания към него. След възникване на вземанията по договора за кредит М. К. В. се е разпоредил с недвижими имоти, които са били част от имуществената му маса по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, служеща за удовлетворение на кредитора. В тази връзка се сочи, че допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД се обуславя от правния интерес на кредитора да иска по отношение на него да бъде възстановено положението, съществувало преди предприемането на увреждащите разпоредителни действия и да може да насочи изпълнение и срещу имотите, които са били отчуждени от длъжника след възникване на вземанията.

Твърди се, че освен качеството си на частен правоприемник, по силата на договора за цесия, „Е.М.“ ЕООД е придобило процесиите вземания и с всички техни привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и всички процесуални права на цедента във връзка със събирането на вземанията, като права по отменителни искове по чл. 646 и чл.

647 от ТЗ, установителни искове по чл. 694 от ТЗ, искове по чл. 135 от ЗЗД и всички други права на иск за защита на вземанията и обезпеченията.

3

По основателността на иска се излагат пояснения, че искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Предпоставките, за да бъде уважен иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са: 1. Наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; 2. Извършване на увреждащо кредитора действие от длъжника; 3. Ако увреждащото действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

Когато действието е безвъзмездно, както в случая, знание на другата страна по сделката не се изисква.

По отношение наличието на първата предпоставка, обуславяща основателността на исковата претенция се сочи, че кредитор по смисъла на чл. от 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти и може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /в т. см. Решение № 552/15.07.2010 по гр.д. № 171/2009 на IV г.о./. Не е необходимо вземането да е ликвидно, т.е. установено по основание и размер и изискуемо/в т.см. Решение № 4/26.01.2011 г. по гр.д. № 551/2010 на III г.о./. Това разрешение произтича от целта на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да препятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора - ищец по иска.