Определение № 3444 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3444 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502920 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпили са две частни жалби от Сграда в режим на ЕС с адрес гр. П., бул. В.А. №** и от П. А. Т. против Определение № 11339/05.09.2025г., пост. по ч.гр.д.№10039/25, ПРС, с което е изменена Заповед за изпълнение на парично задължение №4926/11.06.2025г., пост. по същото дело, в частта за разноските като намалява присъдените в полза на заявителя Сграда в режим на ЕС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 400лв. на 200лв.

Жалбоподателят Сграда в режим на ЕС е останал недоловен от така постановеното намаляване на разноските, като счита, че с обжалваният акт съдът не е съобразил правната и фактическа сложност на делото, не е отчел специхиката на заповедното производство, при което заявителят следва не просто да подаде заявление, а да изготви същото така, че да отговаря на изискванията на процесуалния закон за искова молба. Счита и че заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря на минимумите по Наредба №1/2004МРАВ, както и приетите от практиката размери. Развива доводи и по същество за това, че длъжникът е бил в състояние да изпълни своевременно задължението си към етажната собственост.Счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съобразено както с вида и обема на извършената работа, така и с приетите от практиката минимуми на възнаграждения. Моли за отмяна на определението в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба от А. Ж. Т. против същото определение в частта за разноските, като се поддържа, че такива изобщо не следва да бъдат присъждани. Развиват се съображения, че доколкото той , като длъжник не е давал повод за образуване на производството, то и не дължи заплащане на разноски в същото. Поддържа, че задълженията не са били изискуеми към датата на подаване на заявлението, че заявителят е действал недобросъвестно като е образувал множество идентични дела, касаещи вземания за различни периоди. Отделно поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага фактически твърдения, че нито той, нито наемателите му са били уведомяване за свикване на общи събрания, нито за изготвени протоколи от тях, а управителят, въпреки че е разполагал с контактите, на които може да бъде открит никога не го е търсил. Счита, че не следва твърде стриктно да се тълкува нормата на чл.78 от ГПК по отношение на разноските, а именно – дали е задължението е заплатено след образуване на делото, т.к. по този начин не се отчитат останалите възражения на длъжника. Моли за отмяна на обжалваната част от определението и постановяване на ново такова, с което се 1 отхвърли изцяло претенцията за разноски на заявителя. Претендира разноски за настоящето производство.

И двете страни са подали отговори на частните жалби на насрещната страна, в които преповтарят изложените съображения от жалбите си.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по заявление на Сграда в режим на ЕС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против А. Ж. Т. за суми, съставляващи такси за поддръжка на общите части на сградата за периода м.01. - м.05.2025г.

, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.06.2025г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №4926/11.06.2025г., в която е присъдил претендираните суми, ведно с разноските по делото – 25лв. за заплатена ДТ и 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение по реда на чл.414А от ГПК, че не дължи, т.к. е изпълнил изцяло задължението и е направил възражение че не дължи разноски.. След развилото се производство по реда на чл.414А от ГПК, заповедният съд е постановил обжалваното определение, в което е приел, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение на заявителя се дължат, т.к. длъжникът е дал повод за образуване на производството, но следва да се редуцират като прекомерни. Така е изменил заповедта за изпълнение в частта на разноските, като ги е намалил от 400лв. на 200лв.

Настоящата инстанция намира, че разноски се дължат от длъжника, доколкото заповедта за изпълнение реално е изпълнена от него, т.е. той е изпълнил задължението си така, както то е претендирано. Недопустимо е в настоящето производство по спор за разноски, да се разглеждат и разрешават спорови относно дължимостта и ликвидността на вземането. С тези възражения длъжникът разполага в срока по чл.414 от ГПК, в който би могъл да заяви, че не дължи по изложените от него съображения. Това той не е сторил, а е изпълнил изцяло задължението съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно са налице предпоставките на чл. 78 от ГПК и разноски в производството се дължат.

По отношение размера на същите, настоящата инстанция намира, че при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото самото заявление следва да отговаря на изискванията за редовност , поставени от процесуалния закон за редовност на искова молба, то размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи от заявителя следва да е поне в минимален размер като за образуване на исково производство.

Практиката е ориентирана, че минималните размери на адвокатските възнаграждения при подаване на искова молба са около 400лв.. В случая е договорено и изплатено именно възнаграждение от 400лв. от заявителя, което е съобразено с този минимум, който се присъжда за най-елементарното от фактическа и правна страна дело. Ето защо липсват основания за намаляване на претендираните разноски поради тяхната прекомерност, т.к. такава не е налице.

По отношение на оплакването на длъжника за злоупотреба с права от страна на заявителя, съдът намира, че не може в рамките на това производство да преценява наличието на злоупотреба с права, т.к. видно от представените копия на заповеди за изпълнение, се касае за претенции за вземания за различни периоди – от половин година, до цяла календарна година, като за тях страните могат да имат различни евентуални възражения по дължимостта на претендираните вземания и право на заявителя е да организира защитата на вземанията си. Още повече, че видно от датите на издаване на заповедите за изпълнение по предходните дела, към този момент не е бил налице срока за който се претендира вземането по настоящето производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на Сграда в режим на ЕС е основателна и следва да бъде уважена, а жалбата на А.Т. се явява неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е изменена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските.

2

Следва да се посочи и че в настоящето производство разноски не се дължат, доколкото производството е с предмет разрешаване спора за разноски между страните.

Трайна е практиката на ВКС, че в производство по разноските нови разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11339/05.09.2025г., пост. по ч.гр.д.№10039/25, ПРС, в частта, в която е изменена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4926/11.06.2025г., пост. по същото дело, в частта за адвокатско възнаграждение на заявителя Сграда в режим на ЕС с адрес гр. П., бул. В.А. №**, като същото е намалено от 400лв. на 200лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ж. Т., ЕГН **********, за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4926/11.06.2025г., пост. по същото дело, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3