Решение № 566 от 12.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Горна Оряховица, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102638 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата Д. И. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. твърди, че с нотариален акт за дарение № *** г. придобила от майка си Иринка Мусева недвижим имот - празно дворно място, цялото с площ от 1640 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот № 416, извън регулацията на гр.

Д.О.. Процесният имот дарителя също придобил чрез дарение от нейната майка Й.М.К., видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г.

Посочва, че имотът бил придобит от Й.К. чрез давностно владение, както и че не бил отчуждаван в полза на държавата и за ниви на ТКЗС. Твърди, че имотът бил с идентификатор №***, което било видно от скица № 151290909/05.08.2025 г., и с адрес: гр. Д.О., местност „полето“, с площ от 1698 кв. м. , с номер по предходен план 216034. Ищцата сочи, че както тя, така и праводателите й, са обработвали и владели имота повече от половин век.

Лично тя от 24 години отглеждала зеленчуци в имота. Заплащала съответните местни данъци и такси. През лятото на 2025 г. поискала да извади скица за имота си от ответната Община Г. Оряховица, но получила отказ, т.к. имотът бил отразен в АГКК като общинска собственост на Община Г. Оряховица, на основание Решение на Общинска служба земеделие и гори гр. Г. Оряховица. С 1 оглед изложеното намира, че у нея е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, т.к. притежава самостоятелно право върху имота, което й се оспорва от ответника. Иска от съда да признае за установено, че Община Г. Оряховица не е собственик на горепосочения имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Д.О., който имот бил идентичен с поземлен имот № 416, извън регулацията на гр. Д.О.. Претендира разноски.

Община Горна Оряховица, чрез Кмета Н.Р. оспорва иска. Твърди, че е собственик на имота на основание Решение № 103/13.10.1992 г. на ОСЗ-Горна Оряховица, с което на общината били възстановени редица имоти между които и процесния. Решението било издадено на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Посочва, че подлежало на обжалване в срок от 14 дни от неговото узнаване, съгласно ч. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Счита, че щом ищецът е разполагал със скица №15-12909-05.08.2025 г, то от тогава следа да се счете, че това обстоятелство е узнато от него, и е следвало да го оспори най-късно в до 19.08.2025 г. Намира, че предявения иск бил процесуално недопустим, а евентуално иска искът на ищцата да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници издадено от Кмета на гр.

Д. Оряховица се установява, че Й.М.К. е починала на 20.07.1995 г., като е оставила наследници И.Х.М., В.Х. П., С.Х.К., М.Х.К. и З.Х.К..

От представения заверен препис на нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № ***г. на нотариус при Горнооряховския съд се установява, че Й.М.К. е призната за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 1640 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 416, находящ се извън регулационния план на гр. Д.О. при граници: наследници на Д.В.Х., наследници на Х.К., път и НПП“Христо Козлев“.

От представения заверен препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том III, н.д. № 762/1993 г. на нотариус при Горнооряховски районен съд се установява, че Й.М.К. е дарила на дъщеря си 2

И.Х.М., следния недвижим имот: празно дворно място, цялото с площ от 1640 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот № 416, извън регулацията на гр. Д.О..

От представения заверен препис на нотариален акт за дарение № *** г. на нотариус А. Маркова се установява, че И.Х.М. е дарила на дъщеря си Д. И.

М. горепосочения недвижим имот, при граници на имота : на запад - улица, на юг Т.З. и Ц.Х.П., на изток М.Д., на север – И.Х.М..

Видно от приложените по делото заверен препис на скица № 151290909-05.08.2025 г., изд. от АГКК гр. София е, че поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот гр. Д.О., местност „Полето“ и площ 1698 кв.м., е записан с решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ(чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници от 0000 г., като собственост на Община Горна Оряховица.

Видно от приложеното по делото решение № 103/13.10.1992 г. – т.88 процесният имот е възстановен по заявление вх. № 1651а на Община Г.

Оряховица, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

От представения от Община Г. Оряховица препис на разписен лист се установява, че имот с № 416 е с предназначение двор, като е бил собственост на Х.К., след това на И.Х.М., а впоследствие е вписан на името на Д. И. М., като са описани и горепосочените нотариални актове.

От представената справка от Министерството на земеделието и горите се установява, че състава на Общинска поземлена комисия Горна Оряховица към 13. 10.1992 г. е включвал лицата както следват: С.Д.С., ***.

От представената справка от Общинска служба по земеделие гр. Г.

Оряховица се установява, че преписка с вх. № 1651а за землището на гр. Д.О. е създадена в динамичния регистър на FERMA-FRZPK по указания на Министерството на земеделието и горите, като в нея са били включени имоти, чиито собственост и граници не били уточнение и са оставено за стопанисване на общината. Посочва се, че за процесния имот няма постановено и влязло в сила решение на ОСЗ-Г. Оряховица. Служителят изготвил справката М.П. е посочила, че е назначена в ОСЗ-Г. Оряховица от 01.10.1995 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че имот планоснимачен № 416, находящ се извън 3 регулационния план на гр. Д.О., съгласно приложените към исковата молба нотариални актове е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д.О.. Вещото лице не е установило да са налице данни за одържавяване на процесния имот, както и същият да е бил включван в ТКЗС/ДЗС или АПК. Съгласно утвърдената със заповед № 171/21.01.1922 г. дворищна регулация по сините черти на Проекта за регулация на улиците, площадите и местата за обществена потрябва на с. Д.О., процесният имот представлявал южната част на имот с пл. № 221 по кадастралния плам, за който бил отреден парцел УПИ III- 221, в квартал 11 по регулационния план на селото и е попадал в строителните граници на населеното място.

Впоследствие по кадастралния и регулационния план на с. Д.О. одобрен на 14.

10. 1952 г. процесният имот представлявал имот с пл. № 2034 и попадал извън строителните граници на населеното място. В кадастралния и регулационния план на гр. Д. Оряховица одобрен на 15. 02. 1984 г. процесният имот, представлявал поземлен имот с пл. № 416 и попадал извън определените с плана граници на урбанизирана територия. В КККР на неурбанизираната територия на гр. Д.О., одобрена на 08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесния имот представявал поземлен имот с идентификатор ***, намирал се в м. „Полето“, с трайно предназначение на територият : земеделска, а начин на тайно ползване за друг вид застрояване. В разписния лист били записани горепосочените лица, а последно за собственик Д. И. М.. В края на заключението си вещото лице е посочило, че имотът имал белези на селищен и е бил застроен.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Й. К., В. П. и Х. Мусев е, че имотът е бил на наследодателите на ищцата, че още преди 1913 г. е имало построена къща в него, че след земетресението от 1913 г. се е ползвал за земеделска градина от семейството на ищцата, като никога не е бил одържавяван или зачисляван към ТКЗС. Свидетелят В. П. уточнява, че до 1986 г в имота е имало къща, която била съборена, но основите на къщата останали.

Установява се, че ищцата и нейните праводатели никога не са губили владението върху имота, като същия е с партиди за ток и вода.

Съдът счита, че депозираните в съдебно заседание показания на свидетелите установяват конкретни и ясни факти във връзка с местонахождението, владението и ползването на процесния имот, непосредствено възприети от тях като жители на гр. Д.О.. Поради това и след 4 като съобрази, че показанията съответстват на приетите по делото писмени доказателства и на СТЕ, не се оспорват от страните, съдът приема като достоверни показанията на същите.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване право на собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, т.к. притежава самостоятелно право на собственост, което се оспорва от ответника Община Г. Оряховица. (ТР №8/2013г. по тълк. д.

№8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС.) В случая предмет на спора е несъществуване на спорното право - право на собственост, в патримониума на ответника, което обoсновава с решение № 103/13.10.1992 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Г. Оряховица. В исковата молба ищецът е обосновавал правния си интерес, а именно, че притежава същото право, което иска да отрече на ответника, т.к. притежава същия по дарение от своя възходящ.

Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск за собственост се явява основателен и доказан по следните съображения:

При отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже юридическия факт или фактическият състав на наведените придобивни основания. Ищецът трябва да докаже само фактите, от които произтича хипотезата, на която основава правният си интерес. Определение № 85 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 653/2024 г., I г. о., ГК.

Представеното от ответника решение № 103/13.10.1992 г. по преписка вх. № 1651а на Общинска служба по земеделие гр. Горна Оряховица, издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на собствеността в стари реални граници от 0000 г., привидно е съставено по надлежния ред и форма, и има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 1-4 ЗСПЗЗ ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или 5 възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

В първото по делото съдебно заседание ищецът е оспорил представеното решение, намирайки, че същото е нищожно.

Ето защо и съобразно трайната съдебна практика на ВКС (напр.

Решение № 407 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2009 г., I г. о., ГК) се приема, че по влезлия в сила административен акт, респ. по заместващото го съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост, решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако страната по спора, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Провеждането му в исковия процес е единствената защита на тази страна да релевира възраженията си за материална незаконосъобразност на акта за възстановяване. В случая ищецът от една страна оспорва състава на орган, който е възстановявал собствеността – Поземлена комисия(ПК), твърдейки, че посочени в решението на ОСЗ членове въобще не са били включени в комисията, от друга страна, че липсва форма, т.к. не е подписано, и на трето място, че имотът никога не е бил одържавяван или включван в ТКЗС, ДЗС или АПК, съответно не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, което съставлява пречка за възстановяване на собствеността в полза на Община Г. Оряховица.