Протокол № 542 от 30.06.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 542 гр. София , 18.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря АННА ИВ. СТОЯНОВА и прокурора Живка Орлинова Арсенова (СРП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20211110207985 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Лице за принудително действие П. ИВ. ХР. - редовно призовано, се явява. За него се явява адв. Д.Н. от САК, редовно уведомена, надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. АЛ. АРЮТ. - редовно призовано, не се явява.

Връзката се осъществява по скайп.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Ц. Й. - редовно призовано, не се явява. Връзката се осъществява по скайп.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. ФЬ. Л. - редовно призовано, не се явява.

Връзката се осъществява по скайп.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че на вещото лице К.А. й е снета самоличността и разяснена наказателната отговорност в предходното съдебно заседание.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦЕ

Д. Ц. Й. – на 50 г., неосъждана, без дела и родство със страните.

1

Л. ФЬ. Л. – на 45 г., неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разясни наказателната отговорност по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение, вещите лица заявиха, че разбират наказателната отговорност и обещаха да дадат вярно и безпристрастно заключение.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ, на основание чл. 282 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

НА

СЪДЕБНО

ПСИХИАТРИЧНАТА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.

ВЕЩИТЕ заключение.

ЛИЦА

/поотделно/:

Поддържаме изцяло даденото

ВЛ Й.: Считаме, че при катамнезно проследяване не са налице достатъчно данни, за да се приеме наличие на ендогенно заболяване. При ситуации на тежък стрес лицето обаче реагира със състояния, отговарящи по интензивност на симптомите на обостряне на едно психично заболяване в тесен смисъл. В случая тя реагира с остра възбуда, импулсивни непредсказуеми действия, агресия на фона на депресивитет, неспособност да спи, да стои на едно място, субкритичност към рисковете, в които поставя себе си и близките си, т.е. визираното състояние реално изпълнява критериите на обостряне на една ендогенна психоза, без лицето да има такава в рамките на живота. Не са налице психотични симптоми, но афективните колебания и поведенческите отклонения са от висок регистър, който изпълнява критериите на обостряне. Поради това считаме, че въпреки започналото лечение съществува реален риск под въздействие на интензивните емоции и при занижен контрол върху поведението лицето да постави в риск себе си и околните. Тя няма ендогенното заболяване, но в състояние на остър стрес, няма психотично разстройство, но в състояние на остър стрес емоциите при нея са от регистъра на обострена психоза, реакциите са такива все едно, че има. Иначе при проследяване нито хода на състоянието й, например 11 г. без проблеми директор на детска градина, прекрасно справяща се, предходен период също абсолютно без симптомен и без медикаменти не отговарят и още допълнителни критерии не са изпълнени, за да приемем наличие на психоза, но реакциите при острес особено при смърт на близък или при уволнение и заболяване на близък в конкретния 2 случай тя реагира именно по този начин. В момента декларира критичност и желание за корекция, наясно е, че поведението е приемливо, приема терапия и е повлияна относително добре, самата тя отчита нормализиране на съня и общо успокоение на психомоториката. Поради това предлагаме амбулаторна форма на задължително лечение за срок от 2 месеца, който и срок е достатъчен, за да се прецени дали разстройството в адаптацията при остър стрес ще премине в някоя от следващите форми или ще бъде дефинитивно излекувано.

ВЛ А.: Поддържам изцяло казаното от колегата д-р Й. и поддържам заключението на изготвената експертиза, както и цялата й част.

ВЛ Л.: Подкрепям напълно казаното от д-р Й..

ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА : Тъй като не се констатира ендогенно заболяване и е налице една критичност от нейна страна по отношение на състоянието, в което се намира и необходимостта от провеждане на лечение защо се налага постановяване на съдебен акт за настаняване на задължително лечение, а няма подписана декларация за провеждане на доброволно лечение.

Защо трябва да има задължително лечение, а не доброволно?

ВЛ Й. : Касае се за реакция на остър стрес и разстройство в адаптацията със симптоми, които отговарят на краткотрайна психоза. В случая няма психотични изживявания, но афективните и поведенческите отклонения, което сме мотивирали подробно, са от регистър, отговарящ на обостряне на психоза, т.е. говорим за гневни диспорични реакции, дистимия, ажитация. Дистимията е потиснатост с непоседливост, невъзможност да се сдържи на едно място от вътрешно напрежение, т.е. едни хаотични действия, една възбуда и агресия спрямо близките включително. Както е ясно от данните, тя се качва на кола блъска се, блъска съпруга си, без да може да упражнява, въпреки наличието на достатъчен интелект и ориентация в обстановката тя не успява да контролира агресията. Всичко това при наличие на ендогенно заболяване би представлявало обострен пример на един смесен епизод на БАР. При лицето няма данни за такова, но реакциите при остър стрес са със симптоматика от регистър на обостряно заболяване. Ажитацията е интензивно вътрешно напрежение, невъзможност да стоиш на едно място, плюс богата вегетативна симптоматика – охка, въздиша, не може да стои на едно място, тропа на едно място. Интензивно вътрешно напрежение, тревожност, невъзможност да стоиш на едно място с богата вегетативна симптоматика.

ВЛ А.: При постъпването лицето дойде с препис от Районна 3 прокуратура – Пирдоп, и след като проведох първичното интервю с нея тя категорично отказваше да остане в стационара, за да се лекува и това всъщност е причината за пускането на искане по съдебен път в СРС. Тогава в момента, в който тя постъпваше състоянието беше непосредствено след като беше направила някои от описаните в експертизата действия, а именно няколко дена преди това бе катастрофирала с автомобила си през нощта в състояние на гняв докато се опитва да избяга от вкъщи и всъщност тогава състоянието бе преценено като налагащо стационарен престой или не наблюдение в рамките на няколко дни поради високия риск от себеувреждане.

ВЛ Й. : Лицето заявява желание за доброволно лечение вече, но всичките му усилия са да първо бяха да напусне отделението и да не остава за лечение независимо от нашата преценка, след което критичността му по отношение на проблемите, която наблюдаваме при амбулаторното изследване е частично формална. Конфликта с бившия й съпруг не е туширан, допускаме рентни домогвания и ползи от това, което се случи, т.е. считаме, че желанието за доброволно лечение е донякъде формално. Искаме да упражняваме някакъв контрол, доколкото ни бъде предоставен, върху това какво се случва с нея, т.е. сериозен ангажимент тъй като се касае за дете на 12 г., за жена, която управлява автомобил, за конфликт, който колегите психотерапевти не са могли да копират и са прекратили дори психотерапията.

Считаме, че не може да се разчита на истинска доброволност.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към вещите лица.

Да се приеме заключението.

ОСВИДЕТЕЛСТВАНОТО ЛИЦЕ: Искам да благодаря на лекарите за грижите, които положиха към мен. Онзи ден те 3 часа работиха с мен, страхотни специалисти са и затова искам да им изкажа благодарности.

Съгласна съм със заключението на експертизата, нямам възражения. Аз имам нужда от такова лечение и когато ми кажат тогава ще бъда на разположение както на тях им е удобно и винаги ще се явявам.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и като намери, че изготвената тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е отговорила на поставените й задачи, намира, че същата следва да бъде приета като доказателство по делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

НА

СЪДЕБНО

4

ПСИХИАТРИЧНАТА

И