Присъда № 30 от 14.09.2022, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 30, постановена на 14.09.2022 г. по НЧХД № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище

Подсъдимият Л.Х.Я., ЕГН : ********** от ********* е предаден на съд с обвинение по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 05.12.2021г. в ********* се заканил на Д. В. Д., ЕГН ********** от ********* с престъпление против неговата личност с думите: „ Ще издебна баща ти кога е на работа и ще ти се случи нещастна случка“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Д. В. Д., действащ със съгласието на своя баща В. Д. А.. против подсъдимия Л.Х.Я. за сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа частното обвинение. Намира същото за безспорно доказано. Пледира при анализа на събрания по делото доказателствен материал да не се кредитират обясненията на подсъдимия, тъй като представляват защитна теза, а да се даде вяра на свидетелските показания, потвърждаващи изричането на думите, визирани като заканителни в тъжбата. Сочи, че показанията на тези свидетели следва да се възприемат, тъй като кореспондират с показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Намира, че значението на изречените думи е еднозначно, а заключението на назначената съдебно – психолого - психиатрична експертиза доказва, че съставът на престъплението по чл.144, ал.1 от НК е осъществен и заканата е достигнала до своя адресат по начина, по който изисква законът. Повереникът на частния тъжител пледира подс.Я. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, за което да получи справедливо наказание. Пледира и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подс. Л.Я. не се признава за виновен по обвинението. Отрича да е отправял закана спрямо непълнолетния тъжител. Твърди, че през цялото време докато били заедно, Д.Д. говорел с баща си по телефона. Задавал въпроси на приятелката на Я., която му направила забележка да не записва с телефона си. Сочи, че двамата със св.И. присъствали на въпросното място с цел да защитят имота си, а не да се занимават с тъжителя Д.. Излага доводи за ненадежност на показанията на свидетелите, ангажирани от страна на частното обвинение, както и на разпитаните полицейски служители.

Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Изтъква, че в случая е налице битов скандал, както и че подсъдимият не е целял да възбуди основателен страх у тъжителя, не се е опитал да му навреди и не е предприемал заплашителни действия 1 спрямо него. Сочи, че според заключението на експертизата, думите не са се отразили психически и физически на тъжителя. Изтъква, че настоящото дело е образувано веднага след влизане в сила на осъдителна присъда спрямо бащата на тъжителя, постановена по дело, заведено от подсъдимия. Счита, че заканата не е могла да възбуди основателен страх у тъжителя, както и че субективната страна на престъплението не е доказана, тъй като думите са били провокирани от обтегнатите отношения с В.А. и неговия син. Според защитника деянието е несъставомерно, тъй като не става ясно с какво точно престъпление се е заканил подсъдимия посредством визирания израз.

Защитникът изтъква, че дори да се приеме деянието за доказано, обществената му опасност би била явно незначителна – предвид добрите характеристични данни за подсъдимия и факта, че поведението му е било израз на защитна реакция, с импулсивен и емоционален характер, поради което, съгласно чл.9, ал.2 от НК, същото не е престъпно. По изложените съображения пледира за оправдателна присъда, отхвърляне на гражданския иск като недоказан и присъждане на разноските по делото. В случай на осъдителна присъда пледира за присъждане на разноски, съразмерно отхвърлената част от гражданския иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Тъжителят Д. В. Д. е роден на ****** Същият живеел със семейството си в *****************.

Подсъдимият Л.Х.Я. бил негов съсед - живеел заедно с фактическата си съпруга В.И. в собствен имот /къща с дворно място/, който граничел с терена на блока, обитаван от семейството на тъжителя.

Отношенията между живущите в блока на **** и подс. Я. били изострени и конфликтни, като поводът за това били претенциите на подсъдимия към дворното място, на което бил построен жилищния блок.

Тъжителят считал, че част от дворното място е негова собственост.

Живущите в блока от своя страна с помощта на геодезист установили линията, по която преминава границата между имотите, съгласно кадастралната карта и поставили там ограда. В хода на конфликта се стигнало и до употреба на физическа сила, като на 25.10.2020 г. бащата на тъжителя - В. Д. А.. причинил лека телесна повреда на подс.Я., за което бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НЧХД № 607/2021г. на РС Търговище.

На 05.12.2021 г. около 10.30 ч. тъжителят Д.Д., който тогава бил на 17г., се намирал в двора на блока, където помагал за възстановяването на въпросната ограда, която била разрушена. Освен него там се намирали и други съседи, сред които и свидетелите Ц.М. и М.М.. В този момент при тях дошла св.В.И., която започнала да упреква тъжителя Д., че е лъгал в качеството на свидетел по делото срещу баща му, заканвала се, че ще се обади на класната му ръководителка, казвала му да не записва с телефона, 2 който държал в ръката си. Дошъл и подс.Я., който започнал да обяснява, че действията по възстановяване на оградата са незаконни, да се държи агресивно и да заплашва присъстващите. Обърнал се към тъжителя и му каза: „Ще издебна баща ти кога е на работа и ще ти се случи нещастна случка”. Тази заплаха била възприета както от тъжителя, така и от присъстващите. Д.Д. се притеснил, уплашил се и се обадил на баща си, който бил на работа. Последният от своя страна сигнализирал органите на полицията. На място пристигнали полицейските служители св.В.П. и св.В.Т., пред които подс.Я. продължил да се държи агресивно - както към тъжителя, така и към тях самите. Полицейските служители снели обяснения от някои от присъстващите и съставили предупредителни протоколи на подс.Я. и св.Цв.М..

Тъжителят Д. се уплашил от заканата на подс. Я., която се отразила и на ежедневието му. Не можел да спи, бълнувал, излизал само с придружител.

Потърсил и специализирана психиатрична помощ при доктор В. В., която го прегледала и му предписала медикаменти.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия Л.Я., показанията на свидетелите М.М., В.И., Т.Т., М.М., Ц.М., В.П., В.Т., В.А., заключението на съдебно – психолого – психиатричната експертиза, амбулаторен лист № 1533/09.12.2021г., справка за съдимост на подс.Я. с рег.

№ 549/01.04.2022г., електронно подписана присъда по НЧХД № 607/2021г. на РС -Търговище, преписка № 2756/2021г. на РП -Търговище, както и останалите приложени към делото доказателства. При формиране на изводите си относно фактическата обстановка, съдът не взе предвид видеозаписите от диска, представен от страна на частното обвинение /въпреки, че бяха възпроизведени в с.з./, тъй като същите не са изготвени по реда и със средствата, предвидени в НПК. Следва да се посочи обаче, че дори да се приемат за допустими /след евентуално експертно изследване/, въпросните видеозаписи не биха могли да предоставят информация от значение за обстоятелствата – предмет на делото.

Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:

Доказано е съседството на подсъдимия и семейството на тъжителя, както и тяхното местоживеене. Установено е, че отношенията между подс.Я. и живущите в блока на **** били изострени по повод спор за дворното място, на което бил построен жилищния блок.

Доказани са и обстоятелствата във връзка поставянето на оградата от живущите в блока, които се потвърждават и от писмените материали, съдържащи се в преписка № 2756/2021г. на РП - Търговище. От приложената електронно подписана присъда по НЧХД № 607/2021г. на РС – Търговище се установява, че посредством същата св.В.А. е признат за виновен за причинена на 25.10.2020г. лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на подс.Я. /служебно 3 известно на съда е, че същата е влязла в сила/. Установено е също, че на 05.12.2021г. около 10.30ч. непълнолетния тъжител Д.Д. се намирал в двора на блока, заедно със св.Цв. М. и М.М. и други съседи, с които възстановявали разрушената ограда. Не се спори и че на мястото дошли св.И. и подс.Я., както и че между тях и работещите по оградата лица имало размяна на реплики на висок тон. Доказано е и пристигането на полицейските служители – св.В.П. и св.В.Т., както и факта, че същите се отзовали на сигнал, подаден от бащата на тъжителя – св.В.А.. От материалите по преписка № 2756/2021г. на РП - Търговище е видно, че органите на реда са съставили на подс.Я. и на св. Цв.М. предупредителни протоколи. От приложения амбулаторен лист № 1533/09.12.2021г., се установява, че на 09.12.2021г. тъжителят е посетил психиатър – д-р В.В., която му е изписала медикаменти.

Спорно е поведението на подс.Я. и обстоятелството дали е отправил описаната в тъжбата закана спрямо тъжителя.

Формирайки изводите си относно спорните обстоятелства, съдът взе предвид конфликтните отношения между подс.Я. и св.В.И. от една страна и свидетелите М.М., Цв.М. и В.А. – от друга, както и роднинските отношения на св.В.А. с тъжителя /негов баща/ и близките отношения на св.В.И. с подсъдимия /негова фактическа съпруга/. Във връзка с обясненията на подсъдимия отчете факта, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита в процеса. Предвид това, преценявайки достоверността на посочените гласни доказателствени средства, съдът внимателно ги анализира, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.

Съдът установи, че преки данни относно спорните моменти по делото предоставят от една страна подс.Я. и св.И., а от друга – св.М.М. и св.Цв.М., които са присъствали на мястото на инцидента. Двете групи дават взаимноизключващи се сведения.

Подс.Я. и св.И. отричат отправянето на закана от страна на подсъдимия към тъжителя. Според св.И. е имало само разговор на висок тон, но без заплахи. Твърди, че подсъдимият бил обиждан от св.М.М., който му казал, че е луд и е за психиатрия.

Св.М.М. отрича да е обиждал подсъдимия. Твърди, че му казал само, че не е добре с нервите. Двамата със св. Цв.М. сочат, че поведението на подс.Я. било агресивно, като той се заканвал на присъстващите, включително и на Д.Д.. Според св.М.М. подсъдимият казал на тъжителя : „Ще видиш ти, бащи ти докато е дежурен някоя вечер, ще ти се случи нещо лошо.“ Според св.Цв.М. подсъдимият му казал: „..ще разбера баща ти кога е на работа и ще ти се случи нещастен случай“.

Преценявайки достоверността на посочените две групи гласни доказателствени средства, съдът ги съпостави с останалите свидетелски показания. В тази връзка констатира, че свидетелите М.М. и Т.Т. /съседи на подсъдимия/ не разполагат с впечатления относно събитията, развили се на 4

05.12.2021г, а единствено предоставиха характеристични данни за Я., описвайки го като неконфликтен, отзивчив и добър съсед.

Съдът констатира, че косвени данни относно релевантните обстоятелства се съдържат в показанията на полицейските служители – В.П. и В.Т.. Двамата свидетелстваха, че при пристигането им подс.Я. се държал невъздържано и агресивно както към тях, така и към тъжителя Д.. Подсъдимият дори се опитал да бутне св.В.П., като твърдял, че са незаконни полицаи. Св. В.Т. посочи: „След като се легитимирахме той започна да отправя заплахи към Д.“. Св.В.П. обясни, че тъжителят Д. се оплакал на полицейските служители, че е бил заплашван от подс.Я. със саморазправа, че ще му се случи случка и се страхувал да не му бъдат нанесени някакви телесни повреди.