Определение № 520 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. София, 23.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600605 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. с чл.20, ал.1 – 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

С Решение № 114 от 26.04.2023 г. по ЧНД № 320/2023 г., Окръжен съд – Благоевград е признал Решение № ВН-GS/03/216000054779/21 от 17.12.2021 г., влязло в сила на 06.01.2022 г., постановено от Bezirkshaupmannschaft Gussing – Австрия, с което на лицето И. Г., ЕГН **********, роден на ******** г. в Република Северна Македония, с постоянен адрес гр.***, ул.

„***“ № ***, вх. „***“, ет.***, ап.***, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро, с левова равностойност 176 лева.

Против решението (непрецизно назовано „протоколно определение“) е постъпила жалба от адв.Н. Г. с оплаквания за незаконосъобразност. В нея се твърди, че по делото не са събрани категорични доказателства за постоянен адрес на санкционираното лице в РБългария, че представеното удостоверение е непълно и не отговаря на изискванията на ЗПИИАКОРНФС, че набавените по делото документи не съдържат данни, покриващи критериите за местоживеене или обичайно местопребиваване по см. на чл.30, ал.3 от същия закон, ерго, че не са налице положителни предпоставки за признаване на чуждестранния акт. В този смисъл, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се откаже признаване на акта за налагане на финансовата санкция.

Апелативен съд – София, като се запозна с жалбата, както и с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, но от лице без представителна власт, поради което се явява процесуално недопустима.

Производството по делото пред проверяваната инстанция е било 1 образувано по постъпило по пощата Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. За първото насрочено пред Окръжен съд – Благоевград съдебно заседание на 05.04.2023 г., засегнатото лице е било нередовно призовано на известния в страната негов адрес в гр.Благоевград (с отбелязване върху призовката, че не живее на адреса), поради което в същото заседание, съдът отчитайки необходимостта в случай на задочна процедура, на И. Г. да се назначи служебен защитник, с определение е допуснал правна помощ във вид на процесуално представителство по отношение на лицето, като е постановил за целта да се сезира АК – Благоевград и е отложил делото.

В изпълнение определението на съда е било изготвено искане за правна помощ, като с уведомително писмо № 158/2023 от 13.04.2023 г. на председателя на АК-Благоевград, за служебен защитник на И. Г. е бил предложен адв.Н. К. Г.. В уведомителното писмо изрично е било отразено, че на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ, потърсилият такава помощ орган, е длъжен да издаде акт за назначаване на определения адвокат за всички фази и съдебни инстанции до окончателното приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

На второто съдебно заседание по делото, проведено на 19.04.2023 г., редовно призованият адв.Г. не се е явил. Докладвана е депозирана от него по електронна поща молба, в която е изложил, че не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие и е дал становище по съществото на претендираното признаване на наложената в чужбина финансова санкция.

Отсъствието на адв.Г. е довело до ново отлагане, като с определението, с което това е станало, съдът изрично е обявил, че специалният закон позволява разглеждане на делото, едва след назначаване на процесуален представител (на засегнатото лице).

За третото по ред съдебно заседание по делото, адв.Г., редовно уведомен по телефона, отново не се е явил. Вместо това, с пълномощно (без дата), считайки се за „назначен“ – с уведомителното писмо № 158/2023 на председателя на АК-Благоевград – служебен защитник по делото, той „преупълномощил“ адв.Е. Д. от АК – Благоевград да осъществява процесуалното представителство на И. Г. при задочната процедура.

Въпросното преупълномощаване е било прието от контролираната инстанция за „редовно“, адв.Д. съответно е била допусната до участие в производството като страна и е присъствала на обявяване на крайния съдебен акт.

От така описаното процесуално развитие на делото е видно, че в нито един момент, служебен защитник на И. Г. не е бил назначаван от първоинстанционния съд (нито в открито, нито в закрито заседание). Актът по чл.25, ал.1 от ЗПрП, с който е било взето решение от съда за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство, не се приравнява на акт за назначаване на служебна защита, а е първият етап за осигуряване на бъдеща такава, чрез изискване от съответния адвокатски съвет да излъчи адвокат, който да поеме функцията на защитник. Актът за назначаване на служебен защитник е последващ, а съдържанието му, като предопределящо встъпване в процесуални права и поемане на процесуални 2 задължения, е винаги поименно насочено, защото в предвидените в закона хипотези, налагащи служебна защита, той замества свободния избор в упълномощаването intuitu personae на защитник, с цел максимално охраняване интересите на подзащитния. Акт за назначаване е изискуем съобразно чл.26, ал.2 от ЗПрП, чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, а също и по регламента на НПК, явяващ се приложим в производствата по признаване на решения за налагане на финансови санкции, при евентуална липса на специални правила в ЗПИИАКОРНФС.

Само надлежно назначен адвокат за служебен защитник (каквото качество адв.Г. не е имал), е разполагал с правото да преупълномощава друг адвокат, съгласно нормата на чл.26, ал.3 от ЗПрП. Безусловното допускане до участие в производството на „преупълномощен“ по упоменатия начин друг адвокат – адв.Д. (за която е можело да се потърсят опции да бъде назначена за служебен защитник на И. Г., вместо първоначално предложения от АКБлагоевград адв.Г., но това не е сторено), по мнението на настоящия състав на апелативния съд, е процесуално незаконосъобразно.

Предвид изложеното, жалбата, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство по така образуваното ЧНД № 605/2023 г. по описа на САС – да се прекрати.

Необходимо е да се укаже на първоинстанционния съд да предприеме действия по уведомяване на засегнатото лице за постановеното решение и правото му да го обжалва, респ. по уведомяване на негов надлежен процесуален представител.

С оглед на горното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на адв.Н. Г. против Решение № 114 от 26.04.2023 г. по ЧНД № 320/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото ЧНД № 605/2023 г. по описа на САС.

Указва на Окръжен съд – Благоевград да предприеме действия по уведомяване на засегнатото лице за постановеното решение и правото му да го обжалва, респ. по уведомяване на негов надлежен процесуален представител.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4