Разпореждане № 1251 от 27.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1251 гр. Благоевград, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100451 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е въз основа на заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

С......., представлявано от З.. С.... Б......- изпълнителен директор, чрез пълномощник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. К., ЕГН ...... с адрес гр. Л..... за следните суми:

-сумата от 129, 50 евро /сто двадесет и девет евро и петдесет евроцента/ - главница за периода от 28.03.2024 година до 28.08.2024 година по Договор за паричен заем № 100745315 от 28.02.2024 година, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД и Р. В. Кърстев, която сума е заплатена от „Кеш Кредит гаранция“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за възлагане на поръчителство от 28.02.2024г. като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Кеш Кредит гаранция“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на сключен на 10.06.2025 година Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от дата 10.06.2025г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 20.02.2025г. до окончателното изплащане;

- сумата от 12,08 евро /дванадесет евро и осем евроцента/ - договорна лихва за периода от 28.03.2024г. до 28.02.2024г.;

-сумата от 10, 93 евро /десет евро и деветдесет и три евроцента/ мораторна лихва за периода от 29.03.2024г. до 20.02.2026г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Към заявлението са приложени процесните договори, без договор за цесия. Заявлението е оставено без движение, поради констатирани от съда нередовности, подробно посочени в разпореждането, като в указания срок по 1 делото е внесена единствено дължимата държавна такса.

По делото е постъпила молба от заявителя с вх. № 5090/27.02.2026 година, в която заявителят не отстранява констатираните от съда нередовности, а обръща внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация по него.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с изрично Разпореждане е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в тях.

Съдът намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

Заявителят не е посочил поръчителят каква сума е заплатил вместо длъжника на коя дата, т.е. не е индивидуализирано вземането, което е придобито по договора за цесия. Това е от съществено значение, за да може длъжникът да вземе информирано решение дали да подаде възражение или не в срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Освен това липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

По отношение на цитираната от заявителя съдебна практика, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С- 425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи.

2

В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвет аот 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито ти да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в случая в заявлението не е посочена датата, на която се твърди поръчителят да е платил главния дълг, а тази дата е изключителна важна за възможността длъжницата да възрази срещу заповедта, ако твърди, че е платила по-рано, и липсата на посочване на датата на плащане от поръчителя на главния длъжник сериозно би затруднило защитата на длъжницата в производството. Същото е и пречка на съда да се произнесе с оглед задължението служебно да следи за разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г.

II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност 3 на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

Допълнително основание за отхвърляне на заявлението е и обстоятелството, че към заявлението си цесионерът не е приложил сключен договор за цесия и приложение № 1, с което да установи материалноправната си легитимация.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от заявителя, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, (какъвто е настоящия), на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има това прехвърляне действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая договорът за цесия не е представен със заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, т.е. той не доказва активната си процесуална легитимация, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло /в тази насока е и Определение № 45/12.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 1362/2025г. по описа на ОС-Благоевград, Определение № 747/04.07.2024 година, постановено по вчгрд № 665/2024 година по описа на ОС Благоевград,както и Определение 4

№ 2707 от 8.10.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2487/2024 г., Определение № 837 от 24.10.2024 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 595/2024 г., Определение № 3290 от 25.11.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2817/2024 г./.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено изцяло, като с оглед изхода на делото не са налице и предпоставките за присъждане разноски на заявителя по заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от заявителя Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

С....представлявано от З... С.... Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. К., ЕГН ....., с адрес гр. Л.. за следните суми:

-сумата от 129, 50 евро /сто двадесет и девет евро и петдесет евроцента/ - главница за периода от 28.03.2024 година до 28.08.2024 година по Договор за паричен заем № 100745315 от 28.02.2024 година, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД и Р. В. Кърстев, която сума е заплатена от „Кеш Кредит гаранция“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за възлагане на поръчителство от 28.02.2024г. като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Кеш Кредит гаранция“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на сключен на 10.06.2025 година Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от дата 10.06.2025г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 20.02.2025г. до окончателното изплащане;