Протокол № 1193 от 09.12.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1193 гр. Варна, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Катя К. Апостолова

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601554 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОД.- ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П. А. П., редовно призован, явява се лично и с адв.Й. Й., упълномощен от преди.

ПОДСЪДИМИЯТ К. А. П., редовно призован, явява се лично и с адв.П. Н., упълномощен от преди.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия ПЕТРОВА АДВ. Й.: Поддържам жалбата, нямам искания по док-вата.

АДВ. Н.: Поддържаме становището си, нямам искания по док-вата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Й.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата и възраженията си в нея, 1 както и възраженията посочени в допълнително писмено изложение. Твърдим, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като са налице безспорни и категорични доказателства за извършване на съставомерните обективни признаци на престъплението по чл.130 ал.1 от НК от подсъдимия К. П.. Възразяваме и срещу правилността на фактическите обстоятелства относно оправдателната част на присъдата. Навели сме доводи и възражения за неправилната преценка на доказателствата, което е довело до формирането на неправилни фактически и правни изводи за извършване на престъплението от подсъдимия К. П.. Навели сме доводи за неправилната преценка на доказателствата на свидетелските показания на Е.

П.а които с в протокол № 439 и считаме същите за достоверни. И сме посочили, че във внимателния прецизен анализ са показанията на свид. Т.Х., и самия внимателния прецизен анализ сочи за изключване от доказателствените средства и материали. Посочили сме изрично, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.35 ал.3 НПК, тъй като не са съобразени всички относими към предмета на престъплението доказателства, включително и всички противоречиви доказателства, защото има и такива.

Не става ясно в самата присъда и мотиви, защо съда дава вяра на показанията на свид.Татяна, а омаловажава такива от показанията на Е. П.а. Не са обсъдени подробно всички писмени доказателства, на всички представени от нас медицински документи, експертни мнения на различни специалисти, болнични листи, диагнози, плюс две медицински удостоверения. Експертните изводи на назначената СМЕ, като г-жа вещо лице д-р Господинова твърди, че са нанесени не по малко от шест удара, споменава също, че има две медицински удостоверения и че кое точно в тях не е съобразено със състоянието на пострадалия. Също така не са обсъдени достатъчно добре от съда и всички отговори на въпроси по СТЕ № 143/21.03.2024 г., т.к. в същата експертиза на отговорите на въпросите, зададени от адв. Й., експерта също посочва, че едно от лицата, което нанася ударите е именно подсъдимия К. П..

Считаме също така, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва пълен анализ на гласните доказателства, така и на експертните изводи на вещите лица, така и на писмените документи които сме представили като доказателства. Като искам да посоча, че да се анализират доказателства, означава да се обсъдят подробно и задълбочено показанията и след като се изложат съображенията, защо се приемат или отхвърлят. Такива няма. В резултат на анализа на доказателства следва да се направи оценка на достоверността им. При оценка на достоверността на показанията на свидетелите от значение е внимателното изследване на съдържанието им, като се проследи логическата им издръжливост в тяхната цялост, което съдът не е сторил.

Помолили сме да бъде уважен и гражданския иск, тъй като извода на РС-Варна не отговаря на изискванията на чл.51 ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Делинквентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение, което е и абсолютно законно основание.

Допълнителното писмено изложение съдържа и ние сме поставили оценка на 2 доказателствените изводи на съда и нашето становище, кои от тях са неправилни и кои незаконосъобразни.

Моля на основание чл.336 ал.1 т.2 да отмените присъда № 174/16.07.2024 г. постановена по НЧХД № 4690/2022 г. по описа на РС-Варна, с която подс. К. П. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 НК, като постановите нова присъда, с която да признаете подсъдимия К. П. за виновен за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 НК.

Моля да ни присъдите и разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение според договора за правна помощ и разписката.

АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите решението на ВРС, с което се постановява присъда, с която се оправдава подс. К. П. – брат на тъжителя.

На първо място считам, че твърденията в тъжбата са недоказани и въпреки, че ние не сме в ролята на обвинение, а в настоящия случай в ролята на защита на подсъдимия, за да докажем нашата теза и за да я потвърдим пред съда считам, че бяхме много по процесуално активни по отношение събирането на доказателства, тъй като тъжителя се осланяше на медицински свидетелства и на снимки от видеозаписа, който се прилага по делото, както и на част от преписката, както той е преценил да представи по повод на спора. Но след като ние поискахме да се разпитат полицейските служители отишли на място, разпитахме свидетел, поискахме цялата преписка, изгледахме по наше искане съответно и видеозаписа, се установи, че това което се описва в тъжбата, се различава съществено от това което ние видяхме на видеозаписа. Като противоречията не са само между тъжбата и видеозаписа, а и между първоначалната жалба, която е подадена до ВРП и сведенията които в последствие тъжителя е дал пред полицейските органи, а в последствие е подал и тъжба. Но това, което се описва като случка в тези три момента е коренно различно и това донякъде обяснява и процесуалното поведение свързано с представени само отделни снимки, донякъде обяснява и освидетелстването пет дни по-късно. Защото ние виждаме, че медицинските свидетелства които са представени в първото има констатирани само наранявания по лицето, а пет дни покъсно, въпреки че още на деня на случката която се твърди, че е станала, тъжителя е посетил болнично заведение, след това е посетил и съдебна медицина, не споменал нищо по този въпрос и едва пет дни по-късно е допълнил телесните повреди и във второ медицинско у-ние. Затова ние казваме, че СМЕ е изолирана от останалия доказателствен материал, тя би могла да отговори дали е възможно наистина по този начин да се случат тези телесни повреди, би могла да обясни и механизма, но самата тя няма как са ни служи като доказателство, че на тази дата именно моя доверител е причинил точно телесните повреди, които са били описани в тъжбата. Като не само, че не са същите телесните повреди, но й самата случка, която се разказва в тъжбата не отговаря на видеозаписа. Там се твърди, че тъжителя е паднал, загубил е съзнание, когато е паднал на земята на него са му нанесени много ритници по тялото, след това двамата са излезли извън помещението и боя е продължил отвънка. Видеозаписа който видяхме се вижда съвсем друга обстановка, която не кореспондира с тъжбата. По този начин за мене самото обвинение, което е изведено, се явява 3 недоказано, защото ние отговаряме и се защитаваме за телесните повреди по вида и начина по който са описани в тъжбата, и в тази посока тъжителя е имал ролята да докаже, че тези факти действително са се осъществили на процесната дата по начина, по който той ги е описал. След като от събраните доказателства става ясно, че по никакъв начин не се установява падане, загуба на съзнание, излизане навън, побой навън, това означава, че тези събития като цяло не са се случили, защото ние разпитахме и полицейските служители, слушахме аудиозаписи от тел.112, разпитахме и свидетел който е бил отвън, и става ясно, че по никакъв начин тези събития не отговарят на обективната истина, тоест те не са се случили по начина по който са били описани.

Разбира се, че двете страни са в много лоши отношения, те са братя, ние сме изяснили не случайно тяхната предистория, която е много дълга и за съжаление неприятна, и за съжаление въпреки опитите на първоинстанционния съд помирение между двете страни не бе възможно, въпреки че ние подадохме желание и за медиация, т.к. независимо от изхода на настоящия спор много по-важно е как страните за в бъдеще ще уредят своите отношения, защото те са свързани с имоти, с дела които се водят. В крайна сметка тях ги свързва обща памет и обща кръв. За съжаление за мен това дело е поредното което се инициира съвсем с друга цел, а именно домогване до обезщетение по гражданско правен ред, тъй като е предявен и граждански иск. А по никакъв случай двамата братя, защото това дело се води вече няколко години, двамата не са намерили път един към друг, но аз считам, че основаната вина за това има тъжителя, който комуникира с моя доверител единствено под формата на жалби, чрез адвокати. Това за мен не е нормално, каквото и да се е случило между двама братя, те винаги могат да намерят начин да се сдобрят и да потърсят комуникация занапред и да си простят, защото прошката е свързана и с нашите обичаи. Към този момент отново се подават най-различни жалби и отношенията между тях по никакъв начин не са се подобрили.

Считам, че така или иначе тъжителя доведе само един свидетел- неговата съпруга и немога да се съглася с жалбоподателя, че съда не обсъдил събраните по делото доказателства, включително и показанията на съпругата на П. П.. От една страна е ясно, че тя му е съпруга, от друга страна е заинтересована не само заради съпружеската връзка, а защото страните имат и имотни спорове от които тя също като съпруга ще получи имущество. От друга страна тя дава много противоречиви и нелогични показания. Запитана от мен дали е запозната са техните отношения, та каза и според мен излъга, и каза че не запозната, въпреки че е свидетелствала и по другите дела, самата тя, както каза моя доверител има бизнес интереси, защото това е хотел, намира се до свободния университет, парцела е много апетитен и всъщност това е основния план. Това което ние тук провеждаме – процеса, е втория план, който именно моя доверител, както и сам заявява пред съда, трябва да бъде в крайна сметка удушен. Това е свързано както с имотите, така и с финансовите средства, защото дори и той да е реагирал малко по-бурно, за последните години той е останал без жилище, останал е без доходи, наложило му се е да тегли заеми, започнал е работа като таксиметров шофьор за да може да се издържа, е не от това от което всъщност 4 неговото семейството се е издържало преди, а именно този малък хотелски бизнес, който те са развивали, но за съжаление, поради действията които са абсолютно икономически и стопански диструктивни от страна на тъжителя, се е стигнало до този момент.

Моя доверител много подробно обясни как е правил многократно опити да намерят някакво общо решение за това, дали ще го дадат под наем на някого, дали ще направят нещо друго, като последния му опит е свързан с това, че беше намерил наемател за да направят със съдействието на общината да направят център за лечение от различни зависимости.

Какво направи брат му, организира подписка, вдигна се шум и нито хората които имат проблеми ще имат къде да си ги решават, нито пък двамата братя ще имат някакъв доход от този имот. И така се действа непрекъснато, което в един момент наистина води до безизходица от страна на подсъдимия, която очевидно на тази дата е бил доста афектиран, но по никакъв начин не е нанесъл такъв жесток побой, какъвто се твърди в тъжбата. Затова съда е отхвърлил гражданския иск, оправдал е подсъдимия, т.к. не е приел, че действително това което е описано се е случило. А дали по някакъв начин може да има някаква по-лека форма на телесна повреда, за мен е без значение, защото в случая не можем да изведем обвинението по начина по който събитията са протекли. На нас ни се внася един обв. акт, който има ясна формулировка за това, какво представлява самото изпълнително деяние и състава на престъплението за конкретния случай. Затова аз считам, че по никакъв начин не може да се приеме, че има някакво частично изпълнение и осъществяване на този състав. В тежест на тъжителя е да събере всички доказателства с които да докаже вината на подсъдимия и то по начина по който е формулирано самото обвинение. Ние проведохме и не случайно толкова дълъг процес на първа инстанция, единствено с целта да можем да докажем с всички доказателствени средства, че това което се твърди, не отговаря на обективната истина.