Решение № 2365 от 26.10.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2365 гр. Бургас, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120100529 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, кв. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес: гр. Бургас, ***, представлявана от кмета Д.Н., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2 007,89 лева - главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер № *** по издадени фактури за периода от 25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен период по фактури от 22.01.2019г. до 21.09.2021г., сумата от 173,74 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва за забава от дата на подаване на заявлението по чл. 410 - 18.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 8071/2021 г. по описа на БРС. Претендира направените разноски по настоящото дело и в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношения на водоснабден обект с административен адрес гр. Б., ***, с абонатен № ***, с титуляр на партидата З.Б.К.. Твърди се още, че качеството потребител на ВиК услуги възникнало за ответника с придобиването на собствеността на посочения водоснабден обект съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на услугите се извършвало по силата на публично известни общи условия, като отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията ищецът издавал 1 фактури за абонатния номер, подробно описани в исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33, ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично се поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на ищеца да предяви вземанията си, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Ангажират се доказателства.

БРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответната община не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба обект.

Счита, че за Общината не е възникнало качеството потребител съгласно Наредба № 4, тъй като в случая е приложима дефиницията на разпоредба от по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са собственици или ползватели на съответните имоти. Твърди, че Община Бургас не е подписвала декларация-съгласие за солидарна отговорност с посоченото в исковата молба лице, като титуляр на процесната партида. Сочи, че фактурите са били издавани именно на това лице, а не на Общината, нито е отправяна покана до ответника. Ответната община не е ползвала услуги за процесните имоти, предвид което не дължи процесните суми.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 807 1/2021 г. по описа на РСБургас, с издадената по това дело Заповед № 3336/22.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено Община Бургас да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 2 007,89 лева главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер № *** по издадени фактури за периода от 25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен период по фактури от 22.01.2019г. до 21.09.2021г., сумата от 173,74 лева мораторна лихва, дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва за забава от дата на подаване на заявлението по чл. 410 - 18.11.2021г. до окончателното й изплащане. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск.

По делото е представена справка-извлечение за показанията на водомера, отчитащ потребеното количество вода на адрес гр. Б., *** , в която като титуляр на откритата при ищеца партида е вписано "наследници на З.Б.К.".

Приложени са и копия на издаден ите от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД фактури за процесните главници, като същите отново са издадени на наследници на абоната З.Б.К..

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се установява, че в наличната документация във В и К – Бургас липсват документи за откриване на партидата, както и няма данни за лицето на което е предоставяна В и К услуга с аб. № ***. Вещото лице сочи, че няма каквато и 2 да е документация за лицето З.Б.К., като няма и документи, от които да е видно, че Община Бургас е поискала по надлежния ред да ползва В и К услуги. Услугата по партида с аб. № *** е предоставена за имот с идентификатор *** и с административен адрес ***. Услуга по партида с аб. № *** е предоставена в поземления имот, а не в сграда. Имотът е водоснабден преди 2000г., но не се съхранява документация кой е поискал това. Няма данни за потребителя. Собственик на терена е Община Бургас.

Има водомер, по който е отчитана партидата с аб. № ***, но от 19.03.2021г. водомерът е развален и показва отчет 494. Водомерът се намира в една шахта под издълбана плоча. Отчитането през процесния период е по електронен път и няма възможност да се поставя подпис. Потребителят по партида с аб. № *** е битов по смисъла на чл.3, т. 1 от Общите условия, във връзка с чл. 2, ал.1, т. 1 от Общите условия.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че представените с исковата молба фактури са издадени на З.Б.К., а на Община Бургас не са издавани фактури за този абонатен номер, нито са изпращани такива. В издадените фактури Община Бургас не фигурира като потребител, клиент, абонат и титуляр на партидата, но в базата данни съществува запис, че имотът е общински.

Плащанията са извършвани на каса и не се съдържат данни за платеца. Не са образувани граждански и изпълнителни дела срещу З.Б.К..

По делото е представен акт за частна общинска собственост № 1651/07.12.1999г. за дворно място с площ от 485 кв.м. в гр. Б., ***, п-л IV.

Видно от извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти имотът е с идентификатор *** по КККР.

При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 14/04.09.2004 г. потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, и 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество (която е относимата към спора по настоящото дело), съгласно която потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С оглед на тези норми съдът намира, че лицата-потребители на ВиК услуги, които са задължени да плащат тяхната стойност, са собствениците на водоснабдените имоти или носителите на ограничени вещни права върху тях.

В настоящия случай се установи, че ВиК услугите, чиято стойност е предмет на делото, са били доставени в поземлен имот с идентификатор *** и с административен адрес *** – собственост на Община Бургас.

Община Бургас притежава качеството на потребител, като собственик на водоснабдявания имот по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата 3 молба фактури, издадени през периода 25.02.2019г. до 27.09.2021 год.

Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. ВиК операторът няма задължение да уведомява потребителя за просрочени задължения.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание и размер. Качеството си на длъжник на ищеца ответникът е придобил въз основа легитимацията на собственик на водоснабдения обект - чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. По делото не се спори относно правилното и законосъобразно определяне размера на процесните парични вземания, поради което съдът намира главния и акцесорните искове за основателни.

Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 261.67 лева (сбор от 86.67 лева - платена държавна такса, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, 5 лева – такса за съдебно удостоверение и 70 лева - депозит за експертиза). Ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, изготвил исковата молба и се дължи възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и изхода от спора. Това е минималният размер по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ към която препраща чл.78, ал.8 ГПК.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски от 93.63 лева, направени в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.

422 от ГПК, че ответникът Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес: гр.

Бургас, ***, представлявана от кмета Д.Н., дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ***, представлявано от Г.Й.Т., следните суми: сумата 2 007,89 лева (две хиляди и седем лева и осемдесет и девет стотинки) - главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер № *** по издадени фактури за периода от 25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен период по фактури от 22.01.2019г. до 21.09.2021г., сумата от 173,74 лева (сто седемдесет и три лева и 74 стотинки) мораторна лихва, дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва за забава, начиная от 18.11.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 3336/22.11.2021 год. по ч. гр. д. № 8071/2021 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д.Н., да заплати на ’’Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.”Победа”, ул. ”Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 261.67 лева (двеста шестдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) деловодни разноски, направени по гр. д.