Присъда № 7 от 25.03.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 402/2023
- Вид
- Присъда № 7
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- лейт. РАДКА ДИМИТРОВА ДРАЖЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.146 · Закон за културното наследство
- чл.146, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.151 и сл. · Закон за културното наследство
- чл.153 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.53, т.1 · Закон за културното наследство
- чл.53, т.2 · Закон за културното наследство
- чл.54 · Закон за културното наследство
- чл.56, ал.1, т.1 · Закон за културното наследство
- чл.7 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.8-19 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- чл.96-107 · Закон за културното наследство
- § 4, т.2 · Закон за културното наследство
- § 16 · Закон за културното наследство
- чл.4 (5) · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.7 (4) · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 277 и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 277а и 278 · Наказателен кодекс
- чл.277а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.277а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл. 277а и 278 · Наказателен кодекс
- чл.278, ал.6, предл.3 · Наказателен кодекс
- чл.278, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 49 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.2, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.155 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.156, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.277а, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.4, ал.1, т.1 · Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания
МОТИВИ към Присъда № 7 от 25.03.2024 г. по НОХД № 402/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.
Производството е образувано по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура-С. срещу Н. Н. К. за четири престъпления, а именно:
- по 277а, ал.7, предл.2, алт.1 от НК за това, че на 20.11.2020 г. в землището на квартал „***" (ДЗС) в община С., противозаконно (съгласно § 16 от ПЗР на Закона за културното наследство и съобразно нормата на § 4, т.2 от ДР на Закона за културното наследство) държал оръдие - металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка към него - мобилно устройство с номер изписан на гърба ***, за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти;
- по чл.277а, ал.3, предл.1-во и 2-ро, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 20.11.2020 г. в землището на квартал „***" (ДЗС) в община С., в съучастие като извършител с А. Н. И., без съответното разрешение (по смисъла на чл.153, вр. чл.151 и сл. от Закона за културното наследство) е търсил (чрез извършване на действия по смисъла на чл.56, ал.1, т.1 от ЗКН и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания) археологически обекти (по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство), като използвА. моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.", модел „Г.В." с peг. № ***, собственост на А. Н. И. и технически средства - кирка и лопата, металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка за него - мобилно устройство с номер *** и двете негова собственост, както и металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № 03F3F0 и с окомплектовка към него - слушалки за металдетектор и двете собственост на А. Н. И.;
- по чл.278, ал.6, предл.3 от НК за това, че от неустановена дата до 20.11.2020 г., в дома си в град К. на улица „Отец Паисий" № 1, държал повече от три археологически обекта (по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минА. епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания"), както и движими културни ценности (по смисъла на чл.7, чл.10 от ЗКН: чл.7 - „материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида, общността или обществото и имат научна и културна стойност" и чл. 10 от Закона за културното наследство - „движимото културно наследство обхващащо всички културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл.9 и чл.42, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им"), а именно: 13 /тринадесет/ обекта както следва - гривна бронз от 18 - 19 век, медальон метален от 19 век, запечатани в плик с № Г0042 и съхранявани в РИМ С.; каменна брадва датирана от неолит, халколит, запечатана в плик с № Г0044 и съхранявана в 1
РИМ С.; керамичен фрагмент датиран от средновековието, запечатан в плик с № Г0045; халка бронз от Античността и Средновековието, бронзов предмет /част от везна/, датиран от Античност, бръснач датиран от Античност и апликация вероятно от средновековието, всички запечатани в плик с № Г0046 и съхранявани в РИМ С.; пет броя предмети с неправилна форма - установени като монети Тодор Светослав /1300-1321 т.1 сребро, монета И. Александър /1331-1371 т.1 сребро, монета Османска империя /15-16 век/ сребро, монета Османска империя /15-16 век/ мед и монета Византия /13-14 век/ мед/бронз, всички запечатни в плик с № Г0047 и съхранявани в РИМ С., които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред (този по Глава VI, Раздел II, чл.96 - 107 от Закона за културното наследство, както и по Раздел II, чл.8-19 и Раздел III, чл.20 - 23 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. обн. в ДВ бр. 101 от 2009 г. актуална редакция към 20.11.2020 г. и отм. с Наредба № 1 от 16.02.2021 г. ДВ бр. 17 от 2021 г.) и на обща стойност 346 лева;
- по чл.339, ал.1, предл.2-ро от НК за това, че от неустановена дата до 20.11.2020 г., в дома си в град К. на улица „Отец Паисий" № 1 държал, огнестрелно оръжие - самоделно устройство - пистолет без марка и номер, с дървена дръжка, с набит символ „Н", кА.бър 22LR, без да има за това надлежно разрешение (по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - ЗОБВВПИ) и срещу А. Н. И. за две престъпления, а именно:
-по чл.277а, ал.7, предл.2-ро, алт.1 от НК за това, че на 20.11.2020 г. в землището на квартал „***" (ДЗС) община С., противозаконно (съгласно § 16 от ПЗР на Закона за културното наследство и съобразно нормата на § 4, т.2 от ДР на Закона за културното наследство) държал оръдие - металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № 03F3F0 и с окомплектовка към него - слушалки за металдетектор, за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти;
- по чл.277а, ал.3, предл.1-во и 2-ро, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 20.11.2020 г. в землището на квартал „***" (ДЗС) община С., в съучастие като извършител с Н. Н. К., без съответното разрешение (по смисъла на чл.153, вр. чл.151 и сл. от Закона за културното наследство) е търсил (чрез извършване на действия по смисъла на чл.56, ал.1, т.1 от ЗКН и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания) археологически обекти (по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство), като използвА. моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.", модел „Г.В." с per. № ***, негова собственост и технически средства - кирка и лопата, металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № 03F3F0 и с окомплектовка към него слушалки за металдетектор - и двете негова лична собственост, както и металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка за него - мобилно устройство със номер *** и двете собственост на Н. Н. К..
2
Представителят на Окръжна прокуратура-С. в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими. В хода на съдебните прения прокурорът не анА.зира от субективна и обективна страна признаците, обуславящи съставите на престъпленията, по които са повдигнати обвинения като се фокусира върху обясненията на подсъдимите в последното съдебно заседание. Намира обясненията на двамата подсъдими за проявление на защитна теза, определена като недостатъчно добре изградена, като ги подлага на подробно обсъждане. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК, повдигнато на подс. К., и заявеното от последния, а именно, че оръжието се ползва с капси, лакирано с розов лак и е било окачено на стената, а впоследствие прибрано в шкаф, прокурорът намира, че нито едно от тези твърдения не отговаря на обективната действителност. На първо място сочи, че оръжието е от цинков материал и от неговото фактическо изследване посредством възложената изпълнена експертиза, не са намерени и не са фиксирани, фотографирани, не са видими каквито и да е следи от розов лак.
Във връзка с твърденията на подсъдимия, прокурорът се позовава на назначената в хода на досъдебното производство експертиза, според която след почистване с това оръжие е стреляно. Това обстоятелство извеждало безспорен извод, че изложението на подсъдимия е форма и вид на защитна теза при това нестройно изградена и несъответстваща на фактите, които обективно са събрани по делото, включително и цитираното експертно заключение. На следващо място прокурорът обобщава, че общата защитна теза на двамата подсъдими е, че на деня, времето и мястото, където те са били установени от компетентните полицейски органи, са търсили чрез своите металдетектори изгубените ключове на подс. И.. Според прокурор М. правната ирония в случая е, че подобно изказване от двамата безспорно доказвало нА.чието на общност на техните действия, тоест на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК дотолкова, доколкото е признание, което е допълнено от всички други доказателства по делото, че заедно, доброволно и целенасочено, със съответна екипировка, МПС и технически средства са отишли на мястото, където са били установени и са търсили археологически обекти и културни ценности. Тезата на двамата подсъдими, че са използвА. металдетекторите за търсене на ключове, според представителя на обвинението, е категорично оборена и от писмените доказателства приобщени по делото, а именно от справките от ОД и ОУ на МВР - К..
Прокурорът се позовава на съдържанието, отразено в справките, в които не е упомената твърдяната от подсъдимия И. дейност по разбИ.е, повреждане, разглобяване на служебно за него шкафче, в което е съхранявал съответни принадлежности за упражняване на своята дейност – ботуши, дрехи и т.н.
Показанията на свид. Милаимов според прокурора не разколебават доказателствената стойност на официалните документи, приложени по делото, които са издадени от компетентно длъжностно лице, ведно с всички реквизити на официалните удостоверителни документи, а именно твърдението, че в районната служба в гр. К. като териториална единица на 3
Министерството на вътрешните работи извършването на подобни действия премахването на халки, катинари, поставени върху държавно имущество, каквото се явяват шкафчета на всеки един от упражняващите съответната дейност, не било докладвано.
По отношение на подс. К. намира твърденията, че с металдетектора, представляващ сериозна апаратура, чиито отделни характеристики са добре изведени в съответната приета по делото експертиза, е експериментирал като е заравял различни железа и елементи и е търсел начин да ги намери, определя същите като несериозни. По подобен начин са определени и обясненията на подс. И., заявяващ, че целта на закупуването на уреда е търсенето и намирането на монети по фестивА. по морските плажове като прокурорът допълнително се аргументира със значителната пазарна стойност на металдетекторите.
Прокурор М. заявява, че в обвинителния акт подробно са изложени всички действия, които представляват фактическата история по делото от първите минути на неговото започване на 20.11.2020 г. до завършване на разследването по делото. Заявява, че по делото са приобщени значителен брой писмени доказателства и доказателствени средства за извършени процесуално-следствени действия, други писмени материА. и документи, справки, значителен обем от гласни доказателствени средства. Намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да наложат еволюционна промяна на фактическата обстановка. Счита, че всяко едно от повдигнатите четири обвинения на подс. К. и повдигнатите две обвинения на подс. И. е категорично и безспорно доказано. Събраният доказателствен материал от досъдебната фаза е потвърден в съдебната фаза на наказателния процес съобразно правилата на НПК както със свидетелските показания, така и с приемането и приобщаването на писмените доказателства и чрез заключенията на вещите лица по извършените експертизи. Поставя акцент върху показанията на свид. К. М. - служител с дългогодишен стаж в системата на МВР, който както в досъдебната фаза, така и в разпита му в качеството на свидетел в настоящото наказателно производство изключително подробно, детайлно до степен на пояснение на всички дребни детайли е описал работата, която той като служител в МВР е извършвал и през годините по повод на съществуващи данни за незаконосъобразна дейност по смисъла на чл. 277 и сл. от НК, касаещи подс. И.. Тези негови показания, както и писмените справки, документи от МВР София, свидетелските показания на всеки един от свидетелите, които първи и непосредствено са влезли в досег с подсъдимите по повод установяване, закрепване, запазване и фиксиране на местопроизшествието категорично сочели, че двамата в условията на съучастие са извършили деянията по смисъла на чл.277а, ал. 3 предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което е повдигнато като обвинение за всеки един от тях. Обръща внимание върху обстоятелството, че апаратурата, с която те са установени, е от един и същи тип марка Деус и с абсолютно идентичен модел ХР225 и със серийни номера, 4 започващи на 03. Тази идентичност според прокурора сочи идентични действия на двамата подсъдими по запазване, поръчване и закупуване на абсолютно еднакви оръдия, които са били произведени и представени в търговската мрежа приблизително по едно и също време. Прокурор М. заявява, че при идентични серийни номера се предполага сходство във времето на производство и във времето на подготовка за реА.зирането на съответния пазар тези средства. Според него тези две устройства са били в МПС, с което двамата подсъдими са били установени- джип с добра проходимост. Прокурорът поставя акцент върху обстоятелството, че защитната теза на двамата подсъдими относно причината да бъдат установени на инкриминираната дата и място не е упомената от подс.К. и подс.И. в първите минути и часове пред служителите на реда, разпитани впоследствие като свидетели по делото, в частност подс. И. да е определил причината за тяхното посещение на въпросния терен и място като такава, свързана с търсене на изгубени ключове. Подробно развитие на твърденията на подсъдимите е възникнало в много по-късен етап, което според представителя на обвинението индикира стремеж към изграждане на защитна теза. Свидетелските показания на Р. К. и Р. К. К. са определени като сходни с обясненията на подсъдимите, поради нА.чието на роднинска връзка между тях и подс. К..