Решение № 362 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330100928 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. К. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** чрез: адв. Д. Б. С., със съдебен адрес: ***** моли съда, на основание чл. 55 ал.1 от ГПК, да бъде осъден ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес па управление: гр. Хасково, бул.

„България“ № 196, представлявано от В.М.И., да й заплати сумата от 337,11 лв. недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем № *****г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В условия та на евентуалност, в случай, че искът по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, бъде отхвърлен, моли да бъде осъден, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес па управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, да заплати на И. К. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** чрез: адв. Д. Б. С., със съдебен адрес: ***** сумата от 262,73 лв., представляваща недължимо частично платена сума за периода от **г. - 09.11.2022г., по уговорена неустойка по нищожна договорна клауза съгласно чл. 8 от Договор за паричен заем № *****г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ищецът твърди, че на ** г. между нея в качеството й на кредитополучател и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за паричен заем № ***** г., с предмет предоставяне на кредит в общ размер 500,00 лв., с годишен процент на разходите в размер на 49.050% и фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3.400 % месечно, т.е. годишен лихвен процент в размер на 40,80%. Срокът за връщане на 1 сумата бил 7 месеца, като същата следвало да се изплаща на анюитетни месечни вноски в размер на сумата от 119,00 лв., платими до 13-то число на съответния месец. Общата дължима сума съгласно чл. 3, ал. 12 от Договора за паричен заем била 570,27лв.

Съгласно чл. 6 от Договора за паричен заем, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гаранции отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу обезпечения по избор на Заемателя:

Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т.4 от Общите условия; Ценна книга издадена в полза па Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, Заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не представи договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер па 262,73 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Твърди, че изпълнила задълженията си към заемодателя, като е погасила изцяло и предсрочно задълженията си по процесния договор за кредит, като за целта й било издадено Удостоверение за изплатен кредит от 22.11.2022 г. В същото било посочено, че е изплатила към 09.11.2022 г. предсрочно задълженията си по процесния договор за кредит. Така общо изплатеното по предсрочно изплатения кредит възлизало на сумата от 747,45 лв.

Плащанията по договора били извършени на следните дати: 28.08.2022г. - 20 лв., 10.08.2022г. - 100 лв., 11,07.2022г. - 245 лв., 11.10.2022г. - 175 лв., 09.11.2022г. - 75,08 лв., 09.11.2022г. - 11,40 лв., 09.11.2022г. - 0,54 лв., 08.06.2022г. - 120,43 лв.

Моли съда, да приеме следното:

1.Че възнаградителната лихва в размер на 3.400% месечно (годишен лихвен процент 40.8%) е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Така определеният лихвен процент надхвърля двукратния размер на законната лихва.

2.Кредитодателят е посочил само и единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Посоченият фиксиран анюитетен лихвен процент в размер па 3.400% месечно, т.е. годишен лихвен процент в размер па 40,8 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Не става ясно как е формиран ГПР от 49,050% ,тъй като в чл. 3, ал. 2 от Договора за паричен заем е посочена само величината на ГПР в проценти, поради което не е ясно какви такси са включени в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване па ползвания от него финансов продукт.

3.Така предвидената в чл. 8 от процесния договор за заем, клауза за неустойка заобикаля закона и накърнява правата на потребителя по облигационното правоотношение.

2

Неустойката за непредоставяне на едно от горепосочените обезпечения не отговаря на каквато и да е еквивалентност между уговорените суми и извършените услуги от заемодателя.

Предвид горното, за ищеца е налице правен интерес за връщане на недължимо платеното.

Моли съдът, да приеме, че сумата е надлежно платена от ищеца, съгласно гореописаните платежни документи, представени с настоящата искова молба.

ОТВЕТНИКЪТ „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Излага доводи във връзка с това оспорване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски паричен заем №** от ** г. По силата на този договор на ищеца бил предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, при месечен лихвен процент в размер на 3,400 %, годишен процент на разходите – 40,80 %, или общо сума за погасяване в размер на 570,27 лева и срок за погасяване на заема 7 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 119,00 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В разпоредбата на чл. 6 от договора е предвидено задължение за обезпечаването му с поне едно от следните обезпечения: Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от приложимите към договора за заем Общи условия; Ипотека, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от приложимите към договора за заем Общи условия; Особен залог върху движимо имущество; Ценна книга издадена в ползана Заемодателя.

В чл. 8 от договора за заем е предвидена неустойка в размер на 262,73 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл. 6 от договора обезпечение, платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно 3 цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,050 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Нещо повече, предвидената неустойка е в размер почти равен на получената в заем сума и ако към разходите по кредита се включи и неустойката, то тогава размерът на ГПР ще надхвърли многократно посочения в договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необхоД. да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Страните не спорят, че договора е заплатена сумата от общо 837,11 лева. Представена е справка за това от ответника.

Съгласно ЗПК при недействителност на договора, кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на получената в заем сума, която в случая възлиза на 500,00 4 лева. Останалата заплатена от ищеца сума, в размер 337,11 лева е получена от ответника при лиса на основание.

С оглед на горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция по главния иск, така както е заявена след изменението на иска и да уважи същата в размер на 337,11 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 17.01.2025 г.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.