Определение № 1473 от 24.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1473 гр. Варна, 24.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело № 20263110203494 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от С. Г. М. и от П. Г. М., както и жалба от П. Г. М., всички те подадени чрез адв. Костадин К..

Жалбаите са депозирани срещу Постановление на прокурор при ВРП от 27.07.2026г. за спиране на наказателното производство по ДП № ***, водено за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

В жалбите се изразява несъгласие със становището на ВРП, като се твърди, че постановлението за спиране на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че не е извършено пълно, обективно и всестранно разследване.

В заключение се прави искане за отмяна на прокурорският акт, както и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

С обжалваното постановление, прокурор от ВРП е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т.1, вр. с чл. 25, ал.1, т.6 от НПК , въз основа на формирания извод, че спрямо П. М. и П. М. е осъществен състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК което не съставлява престъпление от общ характер, а такова от частен по смисъла на чл.130 от НК, което на основание чл.161, ал.1 от НК се преследва с тъжба на пострадалия до съда. Отделно от това е извел извод, че деянието осъществено спрямо пострадалата М. е несъставомерно, но не е извел това си заключение в диспозитива на постановлението си.

След като се запозна с материалите по ***, съдът установи от фактическа страна следното:

Прокурора в постановлението си е приел, че Свидетелят Д. Г. М. живеел в едно домакинство с родителите си - св. Георги Д.в М. и св. Марияна Йорданова Христова, двамата си братя - св. П. Г. М. и св. С. Г. М., и баба си 1 св. П. Г. М., в недвижим имот — къща с дворно място, находящ се в гр. Б., обл.

Варна, ул. „И. През м. юли 2023 г. св. Д. М. изтеглил потребителски кредит в размер на *** от кредитна институция „С.К.. Няколко месеца покъсно - през м. декември 2023 г., той отново изтеглил потребителски кредит от същата кредитна институция в размер на ***. Св. М. обаче не обслужвал редовно изтеглените кредити и просрочените му задължения към „С.К. нараснали. На 11.02.2025 г., около 11:30 часа, свидетелите А.П.Г., Р.В.К., Д.Г.К. - всички те инкасатори, дългови задължения към „С.К., и неустановено в хода на наказателното производство лице от мъжки пол, отишли със служебния автомобил „***" с **** до дома на св. Д. М., като подали звуков сигнал с клаксона на автомобила. По това време св. П. М. се намирала на улицата пред недвижимия имот. Тя видяла автомобила на кредитната институция и се приближила към него. Тогава св. П. М. разпознала свидетелите А.Г., Р.К. и Д.К., които преди няколко дни отново

Въз основа на така изложената фактическа обстановка прокурора е извел следните изводи:

На 11.02.2025 г., около 11:30 часа, свидетелите А.П.Г., Р.В.К., Д.Г.К. всички те инкасатори, дългови задължения към „С.К., и неустановено в хода на наказателното производство лице от мъжки пол, отишли със служебния автомобил „***" **** до дома на св. Д. М., като подали звуков сигнал клаксона на автомобила. По това време св. П. М. се намирала на улицата пред недвижимия имот. Тя видяла автомобила на кредитната институция и се приближила към него. Тогава св. П. М. разпознала свидетелите А.Г., Р.К. и Д.К., който преди няколко дни отново идвали до дома им, за да търсят непогасените вноски по кредита на св. Д. М.. След като излезли от автомобила, мъжете попитали св. П. М. дали св. Д. М. е в къщата. Тя отговорила отрицателно. Тъй като св. П. М. чул звука от клаксона, той излязъл да провери какво се случва. Тогава свидетелите А.Г., Р.К., Д.К. и неустановеното в хода на производството лице влезли в двора на недвижимия имот, а св. П. М. ги последвала. Свидетелят Р.К. казал на св. П. М., че св. Д. М. закъснявал с вноските по изтегления от него кредит. Св. П. М. обяснил, че в момента нямат пари. Тогава между двамата възникнал конфликт с размяна на остри реплики на висок тон. В хода на същия св. Р.К. съборил св. П. М. на земята, след като последният многократно го провокирал с думите: „Мутри!“, „Айде, ела!, Айде, ела!“. След това свидетелите Р.К. и Д.К. започнали да му нанасят удари в областта на главата и тялото. В този момент св. П. М., притеснена от случващото се, започнала да вика за помощ и се приближила към свидетелите Р.К. и Д.К., които били с гръб към нея и продължавали да нанасят удари на св. П. М.. Без св. Д.К. да възприеме приближаването й и без да има възможност да съобрази местоположението й, при поредното замахване с ръка, насочено към св. П. М., ръката му неволно попаднала в областта на лицето на св. П. М.. В резултат на удара обаче тя загубила равновесие, паднала на земята и получила фрактура на лъчевата и лакътната 2 кост на левия горен крайник. Поведението на мъжете било възприето и от св.

С. М., който междувременно бил излязъл на двора. Той се опитал да се намеси, но св. А.Г. и неустановеното в хода на производството лице започнали да му нанасят удари с юмруци по главата, след което го съборили на земята.

Междувременно в двора на имота влязла св. К.Т.И., която живеела в близост и която била в добри междусъседски отношения със св. П. М.. Тя се развикала на служителите на кредитната институция и на неустановеното в хода на производството лице да спрат да удрят двамата братя. Тогава свидетелите А.Г., Р.К., Д.К. преустановили побоя и напуснали недвижимия имот със служебния автомобил. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на св. П. М. /л. 99-107/. От заключението на същата е видно, че тя е получила фрактура на лъчевата и лакътната кост на горния ляв крайник, довела до трайно затруднение на движението на същия за период от два месеца. По отношение на свидетелите П. М. и С. М. също били назначени и изготвени съдебномедицински експертизи /л. 112-119 и л. 124-133/. От заключението на същите е видно, че установените травматични увреждания, както при св. П. М., така и тези при св. С. М., в своята съвкупност, са обусловили болка и страдание. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебномедицинската експертиза и останалите писмени материали по делото - се установява, че телесното увреждане на св. П. М. е настъпило при обстоятелства, различни от тези, при които са осъществени действията спрямо св. П. М..

Установено е, че по време на възникналото физическо спречкване между св. Д.К. и св. П. М., св. П. М. уплашена от развилата се ситуация, се е приближила към двамата мъже, като се е озовала непосредствено зад гърба на св. Д.К.. Именно в този момент последният е извършил пореден замах с ръка, насочен към св. П. М., при което, без да възприеме присъствието на св. П. М. зад себе си, я е ударил неволно в областта на лицето. Вследствие на удара тя е загубила равновесие, паднала е на земята и е получила счупване на лъчевата и лакътната кост на левия горен крайник. От събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин св. Д.К. да е насочвал действията си към св. П. М., нито да е съзнавал, че тя се намира непосредствено зад него. Св. Д.К. не е нанесъл непосредствен, целенасочен удар върху тялото на св. П. М., нито с юмрук, нито с крак, което да е довело до фрактура. Не се установява също така тя да е участвала в конфликта или да е извършвала действия, които да са били насочени срещу него. От C доказателствата се установява единствено, че същата се е приближила намерение да прекрати възникналото спречкване и да защити внука си, като по този начин се е озовала в обсега на движението на ръката на св. К.. При така установената фактическа обстановка не могат да бъдат направени изводи за наличие на умисъл (пряк или евентуален) за причиняване на телесно увреждане на св. П. М.. Наред с това не се установява и възможност деецът да е могъл обективно да предвиди настъпването на този резултат. От 3 доказателствата се установява, че ударът е бил осъществен в динамично развиваща се конфликтна ситуация, при която св. Д.К. е бил с гръб към св. П.

М.. Той не е възприел нейното приближаване и не е имал реална възможност да съобрази местоположението й и да предотврати настъпването на увреждането. Настъпилият общественоопасен резултат се явява следствие от случайното попадане на св. П. М. в траекторията на замаха, а не от съзнателно или непредпазливо поведение спрямо нея. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от НК не е виновно деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Както последователно приема Върховният касационен съд, случайното деяние е налице тогава, когато при конкретната фактическа обстановка настъпилият резултат е бил обективно непредвидим за дееца и той не е разполагал с реална възможност да го предотврати /Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. Институтът на случайното деяние изключва виновността, а при липса на вина липсва и престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Ето защо по отношение на причиненото на св. П. М. телесно увреждане липсва субективният елемент на престъплението, поради което деянието не съставлява престъпление поради приложението на чл. 15 от НК.

Прокурора приема, че от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които в тази им част са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират със заключенията на съдебномедицинските експертизи, се установява, че по време на възникналия конфликт свидетелят Р.К. е съборил на земята св. П. М., след което заедно със св. Д.К. му е нанесъл множество удари с юмруци в областта на главата и тялото. Получените от св.

П. М. телесни увреждания, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. От същите доказателствени източници се установява още, че при опита си да прекрати конфликта св. С. М. е бил ударен от св. А.Г. и неустановеното по делото лице, вследствие на което е получил констатираните от съдебномедицинската експертиза травматични увреждания. Видът и характерът на същите не обосновават наличие на средна или тежка телесна повреда, а осъществяват признаците на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. бе По отношение на причинените увреждания на св. П. М., както изложено по-горе, събраните доказателства не обосновават виновно причиняване на телесна повреда.

Прокурора приема, че извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е недоказано, тъй целта е била да се нанесат телесни повреди на пострадалите.

Съдът в настоящия си състав счита, че постановлението на прокурора не е правилно и законосъобразно, направените фактически и правни изводи са необосновани, неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Приетата фактическа обстановка от прокурора е абсурдна и несъответна на събраните по делото гласни доказателства. Неправилно са отчетени 4 гласните доказателства относно начина на възникване на конфликта, който според прокурора е в следствие на провокативно поведение на пострадалите.

Конфликта е започнал не повод провокативно поведение от пострадалите, физическа агресия е имало преди да се кажат изразите цитирани от прокурора.

По делото са налични доказателства, че извършителите са влезли в двора на къщата на тъжителите и са носили със себе си палка. Поради възникнали несъгласия относно неплатен кредит са нанесли побой и над пострадалия П.

М. и С. М.. Тези действия е следвало да бъдат обсъдени и правно квалифицирани. Действията на извършителите не е посочено дали са извършени от длъжностни лица при и по повод изпълнение на длъжността им, както и дали това е извършено с користна цел. Не е установена причината за възникналото физическо насилие, кога е започнало то.

Действията на лицата събирачи на дългове не са анализирани и не е посочено дали те са престъпни. Не може да се извежда извод, че до физическа саморазправа се е стигнало поради провокативно поведение от пострадалите.