Решение № 1227 от 17.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330108097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от З. К. Г., ЕГН ********** против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № .... от 28.09.2023 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 11, ал.1 - за непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенцията. Неустойката била уговорена като санкция за неизпълнение на поето по договора задължение, което довело до начисляването й, като клаузата за дължимостта й била действителна. Потребителят имал право в 14-дневен срок да се откаже от договора, без да е обвързан от спорната неустойка, респ. – възможност за продължаване на уговорения тридневен срок за предоставянето й, чрез подаване на нарочна молба до кредитора или предоставяне на заместващо обезпечение, чрез издаване на запис на заповед, което не сторил. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски. Възразява против присъждането на такива на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и 1 ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № .... от 28.09.2023 г., по който сумата за неустойка от 401,19 лева не е платена от ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15252/05.12.2024 г. – л.34-35/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В оспорената клауза на чл. 11, ал. 1 от договора, е предвидено задължение на потребителя за плащане на неустойка от 401,19 лева, при неизпълнение на задължението по чл.5 за предоставяне на обезпечения в тридневен срок от подписване на договора – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по ОУ.

Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да 2 санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.

Размерът на неустойката представлява 57,31 % спрямо главницата /700 лв./.

Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см.

Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.

80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна 3 е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 200 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото в едно о.с.з., без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З. К. Г., ЕГН ********** и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, че клаузата на чл. 11, ал.

1 от сключения помежду им договор за потребителски кредит № .... от 28.09.2023 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на З. К. Г., ЕГН **********, с адрес: ....................., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., с адрес: ............., сумата от 200 лева /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца З. К. Г. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

..................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4