Определение № 285 от 21.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500222 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с рег. № 14468/04.05.26г. по вх. регистър на ОС-Варна, подадена от Н. А. Н. от гр. Варна, насочена против решение № 395/15.04.26г. по в. гр. д. № 610/26г. на ВОС, в частта му (имаща характера на определение), с която е оставена без разглеждане негова жалба вх. № 06335/25.02.26г. по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895, район на действие – ВОС, срещу действие на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20258950401052 – извършено разпределение. В жалбата е изложено, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено от съдебен състав, който не е избран съобразно принципа за случайно разпределение на делата. В тази връзка е посочено, че пред ВОС са били подадени от Н. две жалби, които е следвало да бъдат разгледани в две отделни производства, тъй като актът по едната жалба е обжалваем, а по другата – не е. Поради това и обжалваното определение, постановено по делото, по което е била образувана и другата жалба, е постановено от незаконен състав. Отделно от това, за съдебния състав са били налице основанията за отвод, който им е бил поискан и съдът не си е дал отвода. Това също е довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Допълва се, че поставеният основен пред съда въпрос е, може ли длъжникът да обжалва реално извършено разпределение на средства, когато съдебният изпълнител умишлено не издаде нарочен акт за извършеното разпределение. Счита се, че в тази връзка длъжникът има правен интерес да обжалва, тъй като има правото да посочи кои от задълженията му да бъдат погасени. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за произнасяне по основателността на подадената жалба. Изразено е становище и по съществото на подадената жалба.

1

В указания от съда срок насрещната страна Комисия за защита на личните данни, гр. София, е депозирала отговор, с който частната жалба е оспорена като неоснователна, тъй като ЧСИ по посоченото дело не е постановявал акт по чл. 460 ГПК за разпределение на постъпила сума. В тази връзка изцяло са споделен изводите на въззивният съд. Претендира се потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски, изразяващи в юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро.

Частната жалба е подадена в срок (предвид липсата на доказателства за връчване на обжалвания съдебен акт до момента на депозирането й), от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, редовна е, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258950401052 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ е образувано на 10.04.25г. по молба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), гр. София въз основа на представени общо 24 броя изпълнителни листи, инкорпориращи осъждането на Н. А. Н. да й заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение по посочени административни дела, като общият размер на задължението е бил 3 650 лв. В отговор на изисканата от ЧСИ информация ТД на НАП-Варна е посочила, че е налице висящо изпълнително дело срещу длъжника за събиране на сумата от 170 лв.

С разпореждане от 14.04.25г. държавата е присъединена като взискател за посочената сума. На 15.04.2025г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по микросметка, открита в „ИЗИПЕЙ“ АД, за сума в размер на общо 4 313 лв., от която 3 650 лв. присъдени разноски по административните дела, 100 лв. разноски по изпълнителното дело, както и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 563 лв. В запорното съобщение, адресирано до третото задължено лице, изрично е посочено, че е наложен запор върху вземанията по всички сметки на длъжника, открити в „ИЗИПЕЙ“ АД, с изключение на постъпления от работна заплата, пенсия, обезщетение за безработица, социални помощи, издръжка, детски надбавки, обезщетение за майчинство, обезщетение за инвалидност и други несеквестируеми вземания, освен тези, придобили характер на спестявания, до размера на сумата, а именно 4 313 лв., изчислена към 28.04.2025г. Посочено е още, че удръжките следва да се правят при зачитане на чл. 446а, ал. 3 ГПК.

На 24.04.2025 г. е постъпил отговор по чл. 508 ГПК от третото задължено лице, в който е посочено, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът, но не е налице готовност за изпълнение, доколкото по откритата сметка на длъжника няма налични средства. На 25.04.2025 г. длъжникът Н. е отправил молба по електронната поща до съдебния изпълнител да вдигне запора, наложен върху вземането му по банкова сметка, открита в „ИЗИПЕЙ“ АД, тъй като по тази сметка получава единствено пенсията си от НОИ, както и социалните помощи от ДСП, които не подлежат на принудително изпълнение. С разпореждане от 25.04.2025 г. съдебният изпълнител е постановил на длъжника да бъде изпратена покана за 2 доброволно изпълнение, както и да бъде уведомен, че наложеният запор няма действие по отношение на несеквестируеми вземания, за което третото задължено лице изрично е уведомено. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на електронната му поща на 29.04.2025г., като в същата е отразен размера на дълга към момента на изготвяне на поканата на 28.04.25г., а именно: 4 527 лв., от които 3 650 лв. са разноските по административните дела, 100 лв. са разноски по изпълнителното дело, 607.40 лв. са такси та ТТРЗЧСИ, от които по т. 26 в размер на 470.40 лв. с ДДС, както и публични държавни вземания в размер на 170 лв., дължими към 12.05.25г.

На 10.02.2026г. по сметката на ЧСИ, в изпълнение на наложения запор, е постъпила сумата в размер на 2 072.41 евро от „ИЗИПЕЙ“ АД. На 17.02.26г.

ЧСИ е издал сметка в която е описал подробно начислените по изпълнителното дело такси и разноски, дължими от длъжника Н. и възлизащи в общ размер 232.88 евро с ДДС. На 20.02.2026 г. на длъжника е съобщен остатъкът от дълга: разноски от 216.37 евро и такси по ТТРЗЧСИ от 74.87 евро, общо 291.24 евро. До „ИЗИПЕЙ“ АД е изпратено на 19.02.26г. ново запорно съобщение за налагане на запор върху сметката на длъжника за посочената сума, в което е описано, че присъединеното публично задължение е 0.00 евро, а таксите и разноските са 74.87 евро и 216.37 евро са присъдените разноски. Едновременно с това е регистрирано ново изготвено от ЧСИ искане за издаване на документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.

Видно от представеното с отговора на КЗЛД на настоящата частна жалба, че на 17.02.26г. ЧСИ е превел по сметката й сумата от 1 752.65 евро (л.

14 от настоящото дело). Предвид подадените от длъжника жалби, с разпореждане от 25.02.26г. ЧСИ е постановил да се уведоми взискателя КЗЛД, че следва да възстанови по специалната му сметка преведената сума от 1 752.66 евро. Допълнил е, че след като бъде установено дали сумата или част от нея е несеквестируема, ще бъде извършен нов превод за погасяване на задължението (л. 13 от делото на ВОС). С депозирано на 05.03.26г. становище от КЗЛД е поискано ЧСИ да посочи каква част от преведената й сума е несеквестируема, за да възстанови конкретната сума. С разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил да се уведоми взискателя да възстанови цялата преведена му сума от 1 752.65 евро, тъй като след произнасянето на ВОС във връзка с жалбата на длъжника за пълна/частична несеквестируамост, ще бъде изготвено разпределение по реда на чл. 460 ГПК и едва тогава ще бъде определено каква сума ще получи взискателя (л. 40-44 от делото на ВОС).

В мотивите си, дадени на осн. чл. 436, ал. 3 ГПК най-късно на 20.03.26г., ЧСИ е посочил, че не е изготвил разпределение, а такова ще бъде изготвено след като бъде разрешен въпросът за секвестируемостта на сумата, постъпила по специалната му сметка.

3

В отговор на оплакванията по настоящата частна жалба следва да се посочи, че образуването във ВОС на едно дело по двете подадени от длъжника Н. частни жалби, не представлява процесуално нарушение и определеният чрез софтуера за случайно разпределение на делата съдебен състав е бил компетентен да се произнесе по двете жалби, което той е сторил с постановеното по делото решение.

Отделно от това, неприемането от съдебния състав на искането му за отвод на всички съдии от ВОС, поради налично дело между Н. и съда, което е заради съдия, който е нарушил презумпцията за невиновност (така в молба от 25.03.26г. – л. 59 от делото на ВОС), не е довело до незаконосъобразност на обжалваното понастоящем определение. Както е прието в мотивите на ТР № 1 от 21.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 г., ОСГТК (които обобщават съдебната практика по въпроса, макар и да не е постановено решение по посоченото тълкувателно дело), незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. При разглеждане на искането за отвод обаче съдът е длъжен да съобрази всички конкретни факти и изложени съображения (да съобрази с особеностите на всеки случай), за да може да достигне до извода дали са налице основания за отвода и при недаването на такъв – дали това е довело до разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Подчертава се необходимостта съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Това разбиране съответства на практиката на ЕСПЧ, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В решение на ЕСПЧ от 24.05.1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06.05.2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18.10.2000 г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение.

В случая, от една страна извън посоченото от жалбоподателя, че е налице дело по заведен от него иск против ВОС, не са посочени други конкретни данни и обстоятелства, които да водят до извод за наличието на 4 обосновано опасение, че жалбата му по настоящото дело ще бъде разгледано от съдебен състав, който не е независим и безпристрастен. Поради това и отказът на съдебния състав да се отведе по настоящото дело, не е довел до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт.

И най-важното – след като по изпълнителното дело липсва постановено разпределение на събраната чрез запора сума от 2 072.41 евро, съгласно изискването на чл. 460 ГПК, а такова предстои да бъде изготвено от ЧСИ, то и към настоящия момент не е налице действие на съдебния изпълнител, което да подлежи на обжалване. И в отговор на въпроса, поставен в частната жалба - едва след извършване на разпределението длъжникът ако не е доволен от същото, би могъл да депозира жалба в предвидения срок.