Решение № 63 от 03.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500015 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъден Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********, да заплати на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД на А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********, сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП на 03.09.2017 г., причинено от ответника Т.Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 03.09.2017 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е осъден Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул.

*********, да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на А. К. ОРБ., ЕГН **********, от гр.

София, ул. ***********, сумата 1 921.01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 03.09.2017 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 453.51 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъден е Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********, сумата 385.11 лв. – направени разноски по 1 делото.

С Определение № 260402/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъден Т. Я. Й., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *********, да заплати на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 556.84 лв. по сметка на Плевенски окръжен съд.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр.

София, ул. ***********, чрез адв. Й.Д. от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен, **********, офис № 2 против Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендираните 30 000 лв.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно в обжалваната част. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на конкретните факти и обстоятелства, установяващи интензитета на преживените болки и неудобства от пострадалата, като това е довело и до определяне на обезщетение в занижен размер.

Жалбоподателката счита, че присъденото обезщетение е занижено и не кореспондира с критериите за справедливост и изключителните неудобства, които е била принудена да преживее след инцидента. Твърди се, че съдът е взел предвид интензитета на претърпените болки, но не е съобразил, че освен тях ищцата е преживяла физически и емоционален дискомфорт от невъзможността да се придвижва самостоятелно. Излага се също, че при определяне на обезщетението съдът неправилно не е съобразил и болките и страданията, които контузията на меките тъкани в областта на гръдния кош с наличие на външни кръвонасядания на кожата от предпазния колан е предизвикала у ищцата. Твърди се, че присъденото обезщетение е в разрез с установената практика на съдилищата при аналогични телесни увреждания.

Претендира се да се отмени решението в обжалваната част, като предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен до размера на сумата от 30 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********.

Постъпила е въззивна жалба и от Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул.

*********, чрез адв. Н.Н. от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен, ********* против Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до 12 000 лв.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно в обжалваната част. Твърди се, че предвид приетото от съда сравнително бързо и без усложнения възстановяване на 2 ищцата от получената травма, уважаването на исковата претенция за неимуществени вреди в размера над 6 000 лв. до 12 000 лв. е необосновано. Излага се, че определеният размер на обезщетението за разликата над 6 000 лв. до 12 000 лв. не е съобразен изцяло с практиката на съдилищата по подобни казуси, в която се установяват по-ниски размери на обезщетение при по-усложнени възстановителни процеси от близки по характер травми.

Претендира се да се отмени решението в обжалваната част, както и присъждането на разноски за производствата пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К.

ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 241/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от А. К. ОРБ. от гр. София против Т. Я. Й. от гр.

Плевен, искове с посочено в молбата правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 453.51 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че на 03.09.2017 г. пътувала по път I-3, от гр. Плевен към гр. София, с лек автомобил марка “Мазда“, модел „2“, с рег. № СА 92****, като около 12:50 ч. се намирала на пътен участък между гр. Луковит и с. Петревене и наближавала ляв завой по посоката си на движение. По същото време по този път, но в обратна посока, се движел лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****, управляван от Т. Я. Й..

Навлизайки в същия завой, за него десен по посоката му на движение, поради неправилно боравене с механизмите за управление, автомобилът, управляван от Т.Й. загубил напречната си устойчивост и се завъртял по посока на часовниковата стрелка, като задната му част, а впоследствие и целият автомобил навлезли в пътната лента за насрещно движение, по която се движела ищцата с управлявания от нея автомобил. Въпреки усилията на ищцата настъпил сблъсък между предната част на управлявания от нея автомобил и дясната странична част на лекият автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“. След първоначалния удар лекият автомобил, управляван от ответника променил рязко скоростта и посоката си на движение, като се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се изравнил с лекият автомобил на ищцата, при което последвал втори удар между дясната му странична част и лявата странична част на управлявания от ищцата автомобил. Твърди се, че в резултат на пътния инцидент ищцата била приета по спешност в лечебно заведение, където били констатирани следните травматични увреждания: счупване крилото на дясната илиачна кост, закрито, както и коланна травма на гръдния кош. Излага се, че с влязло в сила Решение № 11/22.01.2020 г., постановено по НОХД № 161/2019 г. по описа на Районен съд – 3

Луковит, Т.Й. бил признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г., около 12:50 ч., на път I-3, между гр. Луковит и с. Петревене, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещо се МПС, с което по непредпазливост причинил на А. К. ОРБ. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост с последващо консервативно лечение – постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване движението на снагата и долните крайници за период от около 2-3 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 2-ро от НК вр. чл. 15, ал. 1, чл.

16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“. Твърди се, че вследствие на получените травми ищцата претърпяла интензивни и дългосрочни физически болки и емоционални терзания. Назначено било лечение с постелен режим и рехабилитация на легло за 30 дни, както и дихателна гимнастика. След изписването от болницата в продължение на 3 месеца била на постелен режим, като през целия този период ползвала услугите на рехабилитатори, за да се научи отново да ходи. Болките били непоносими, както в резултат на счупената илиачна кост, така и поради получената коланна травма на гръдния кош и камшичен удар. Налагало се да приема продължително време болкоуспокояващи и медикаменти за А.коагулА.а профилактика. Не било възможно да движи краката си и се наложило да престои дълъг период на легло в стационарно положение, без да може да стане. Наложило се да използва и А.декубитален дюшек за предпазване от получаване на рани вследствие на дългото залежаване. Твърди се, че в този период основни грижи за ищцата полагали нейният съпруг и наетите рехабилитатори.

Фиксираното състояние в легнало положение създало на ищцата огромно неудобство, тъй като трябвало да търпи жизнено-функционални манипулации, силно влияещи на самочувствието като жена, някои от които дори унизителни. В продължение на месеци придвижването ставало единствено с проходилка и патерици и с чужда помощ. Ищцата твърди, че у нея се появил страх от шофиране извън населено място, което силно ограничило възможността за започване на работа и социалния живот. Продължителният период на възстановяване и преживеният стрес от инцидента дали силно негативно отражение върху самочувствието на ищцата и върху ежедневните дейности на съпруга и майка. Твърди се, че с всяка промяна на времето са налице обострящи се болки и дискомфорт. Ищцата твърди също, че наред с претърпените болки, пътният инцидент е станал причина тя да претърпи и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за упълномощаване на адвокат, който да осъществи процесуално представителство в наказателното производство, за репатриране на автомобила до гр. София, за болничен престой, медицински прегледи, провеждане на изследвания, рехабилитационни процедури, закупуване на лекарствени и помощни средства, като общият размер на сторените разходи възлиза на 2 453.51 лв., съобразно подробно описани в исковата молба фактури.

4

Претендира се да се осъди ответника да заплати на ищцата: сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане; сумата от 2 453.51 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на сторените в производството по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Т.

Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********, чрез адв. Н.Н. от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен, *********.

В същия се излага, че предявените искове са допустими и частично основателни.

Излага се, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е многократно завишена, предвид практиката на Плевенски окръжен съд по аналогични дела и във връзка с очертаната степен и интензитет на претърпяната от ищцата вреда.