Решение № 716 от 29.12.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1765/2025
- Вид
- Решение № 716
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.139 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 716 гр. Видин, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101765 по описа за 2025 година
Делото е образувано по молбата на Н. И. К., ЕГН: **********, действаща лично и подпомагана от своята майка и законен представител Л. В.
В., ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес: гр. ******** против И. К. Г. от гр. *********, ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК.
Твърди се, че родителите на ищцата са живели във фактическо съпружеско съжителство, считано от 2008г, до 2010., когато са се разделили.
Бащата първоначално поддържал връзка с детето си до навършване на 4-5 годишна възраст на детето, след което спрял контактите си с него до навършване на 14-годишна възраст на Н..
Поддържа, че считано от около 2015г. до сега ответникът не е полагал никакви грижи за детето си - нито фактически, нито е подсигурявал някакви средства за издръжката му. До настоящия момент всички грижи по отглеждането и издръжката на Н. са поети от майката, която има и друго дете Е. И. З..
Излага, че към момента майката на ищцата се грижи сама за двете си деца. Същата работи по трудово правоотношение на 4-часов работен ден, а получаваното от нея трудово възнаграждение е в размер под минималната работна заплата за страната. Сочи, че в грижите за детето помага и бабата на детето по майчина линия.
Посочва, че Н. е записана като ученичка редовно обучение в ********* Видин, като през м. юни 2025г. успешно завършила IX клас.
Излага, че ответникът последно работел в цех за дограма в гр. Видин.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
1. На основание чл.143, ал. 1 от СК да осъди ответника И. К. Г., ЕГН:
1
********** да заплаща на детето си Н. И. К., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Л. В. В., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
2. На основание чл.149 от СК да осъди ответника И. К. Г., ЕГН:
********** да заплати на детето си Н. И. К., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Л. В. В., с ЕГН: **********, издръжка за минало време, за периода 30.06.2024 г. до 30.06.2025г., в размер на 5400 лева (пет хиляди и четиристотин лева), или по 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното издължаване.
Претендират си и сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищцата заявява в съдебно заседание, че подържа иска си и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, с който се сочи, че искът е неоснователен, прави възражение срещу същия и срещу обстоятелствата, на които се основава. Посочва, че бащата е полагал постоянни грижи за дъщеря си. При възможност винаги й оставял пари, с който да разполага. Заявява, че ответникът е съгласен да заплаща месечна издръжка на детето си в размер една четвърт от минималната работна заплата за страната, предвид обстоятелството, че не работи и няма движимо и недвижимо имущество.
Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, становището на страните и преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********/***** г. на Община Видин се установява, че родители на детето Н. И. К., ЕГН: ********** са Л. В. В., с ЕГН: ********** и И. К. Г., ЕГН: **********.
По делото са ангажирани доказателства, че детето е ученик в 10а клас през учебната 2025/2026 г. в ********* – гр. Видин. Представена е и служебна бележка от „Н. И Е.“ ЕООД – гр. ******, от която е видно, че за периода от месец юни 2025 г. до месец октомври 2025 г. майката на ищцата е получила средномесечен доход в размер на около 440.00 лева.
Видно от представеното от ответника Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с изх. №1113/2025, изд. на дата 20.08.2025 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. Видин, по отношение на същия за периода от 20.08.2015 г. до 20.08.2025 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания.
Ответникът е ангажирал и Удостоверение за декларирани данни с изх.
№*****/19.08.2025 г. на Тд на НАП Велико Търново, офис Видин в уверение 2 на това, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г. лицето има получени доходи от трудови правоотношения за данъчната 2020 г. в размер на 1844.64 лева. Съгласно представеното от ответната страна и прието по делото Удостоверение с рег. №********* от дата 20.08.2025 г. на ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ – гр. Видин за И. Г. няма данни за притежавани ППС-та.
По делото е представен и социален доклад от ДСП - Видин, съгласно който към настоящия момент основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага майката. Сочи се, че всички базови и индивидуални потребности са задоволени, като е осигурена стабилна и сигурна среда за благоприятното развитие на Н.. Социалният работник, водещ случая, излага, че между детето и майката, както и към бабата, има изградена силна емоционална връзка. Посочва, че по информация на майката на ищцата момичето не поддържа често връзка с бащата, чуват се или се виждат, когато тя го потърси, както и че същият рядко й давал финансови средства за празници и не изплаща месечна издръжка.
По делото са допуснати до разпит свидетелите В. С. В. - баба на ищцата по майчина линия, Н. М. Н. и Г. Г. Н..
От показанията на свидетелката В. С. В. се установява, че същата е баба на детето Н. и майка на Л.. Посочва, че от раждането на Н. грижите за детето се поемат изцяло от майката. Бащата И. е живял с детето до навършване на около една година, след което майката сама е полагала грижи. Свидетелката заявява, че бащата не е предоставял редовна издръжка. Майката работи на 4часов работен ден като маникюрист. Детето Н. е ученик в 10-ти клас в *********. В последните две години Н. е започнала да поддържа контакт с баща си, като това е станало във връзка с навършване на 14-годишна възраст и необходимост от съдействие при издаване на документи. Свидетелката заявява, че майката никога не е възпрепятствала контактите между детето и бащата, а самата Н. е изразявала желание да се среща с него. Посочва, че при искане на средства от страна на детето бащата е прекъсвал контактите. Според свидетелката през последните две години бащата е предоставял на детето суми по повод празници и рожден ден в общ размер около 500 лв., както и около 250 лв. за последната година по лични поводи. Свидетелката счита, че бащата работи, като е виждала същия да се придвижва с автомобил във Видин и ****. Детето предстои да започне частни уроци по български език и математика.
От показанията на свидетеля Н. М. Н. се установява, че същият е приятел на майката Л.. Живее в гр. **** и е виждал бащата И. да преминава с автомобил. По негови данни бащата предоставя средства на детето само по празници и не редовно. Свидетелят заявява, че майката поема изцяло грижите за детето. Н. е ученичка в 10-ти клас в английска гимназия като предстоят матури. Майката не възпрепятства срещите между детето и бащата, като такива се случват рядко. Свидетелят е чувал от местни жители, че бащата работи, но не знае дали по трудово правоотношение. Не му е известно бащата да е извеждал детето на празници или да е давал джобни.
От показанията на свидетеля Г. Г. Н. се установява, че познава ответника 3
И. от дълго време и знае, че има дъщеря на име Н., родена от връзката му с Л..
Свидетелят заявява, че детето живее с майката. Познава бащата от около 2002–2003 г., като И. му е споделял за дъщеря си. Свидетелят е виждал И. с детето в гр. Видин и е оказвал съдействие при транспортирането му.
Потвърждава, че Н. живее при майка си. Познава се с И. от доста време и той му е споделял за дъщеря си. Запознали се във връзка това, че И. и с баща му правят коли. Свидетелят заявява, че лично аз той е давал пари назаем на И., за да дъщеря си. Последно му дал около 2000 лв., за да ги даде на Н., не е попитал конкретно с каква цел. Аз му ги дадох. Доколкото знам от него, той й е купувал телефони. Сочи, че И. не работи към настоящия момент. Излага, че ответникът се занимавал с производство на алуминиева дограма, работил е при свидетеля, помагал е, но инцидентно. Към момента е сигурен, че не работи.
Потвърждава, че познава И. от 2002 г. Оттогава знае, че е работил при негов познат с дограма. И. ремонтирал колата на свидетеля приятелски начала, а по отношение на дограмата ответникът му е помагал при контактите с хора в гр. ****. Сочи, че И. разбира от коли, както и баща му. Знае, че И. живее в гр. **** с баща си. Свидетелят заявява, че последно е дал пари назаем на И. в началото на пролетта тази година - около 1800 лева, като от същия знае, че сумата е за телефон на детето.
Съдът дава вяра на свидетелите, като кредитира показанията, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са два обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 СК, които са частично основателни по следните съображения:
По иска с правно основание чл.143 от СК:
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно. При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна - нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на Н. И. К., че грижите по отглеждането и възпитанието й се поети от майката, а така също и че ответникът не полага такива за непълнолетната и не й дава издръжка.
По делото се установи, че майката работи във „Н. И Е.“ ЕООД гр. ****** на непълен работен ден, като получава средномесечно възнаграждение около 440.00 лева.
4
Във връзка с факта, че ответникът е родител на детето, то по отношение на същия, който е освободен от грижите за него, се поражда задължението за осигуряването на месечната му издръжка, независимо дали се намира в трудови правоотношения или не, което задължение произтича от императивният характер на чл.139 от СК.
Ответникът е в трудоспособна възраст, а от представените по делото документи не се установява същият да е нетрудоспособен по здравословни причини, съответно не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка. По делото не се установи наличието към релевантния период ответникът да има други алиментни задължения.
Имайки в предвид изложеното, както и обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, Съдът приема, че към настоящия момент за цялостната издръжка на непълнолетната Н. са необходими месечно по 500.00 лева, от които ответникът ще следва да осигурява и заплаща по 350.00 лева, предвид това, че основните грижи по отглеждането и възпитаването на детето се полагат от майка.
Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, е датата на предявяване на иска – 30.06.2025 г.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето и с оглед възрастта му.
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето си, подпомагано от неговата майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 350 лв., считано от датата на предявяване на иска – 30.06.2025 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, като в останалата част на иска до претендирания размер от 450.00 лв. същият се отхвърли като недоказан.