Определение № 201 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. София, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503427 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 ГПК – ЧЛ. 279 ГПК, ВЪВ

ВРЪЗКА С ЧЛ. 248, АЛ. 3 ГПК.

Образувано е по три частни жалби, както следва:

Частна жалба с вх. № 9035/01.07.2024 г., подадена от адв. Е. А. П., служебен адрес: гр. Б., ул. „Васил Мечкуевски" № 32, в качеството й на особен представител на А. М. Н., ответник по гр.д. № 718/2023г. по описа на БлОС, адвокат А. С. М. - БлАК, със служебен адрес: гр. Б., ул. „Братя Миладинови" № 1, ет. 2, офис 8, в качеството й на особен представител на Л. М. Н., ответник по гр.д. № 718/2023 г. по описа на БлОС, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ по същото гр.д.

№ 718/2023 г. по описа на БлОС, петнадесети състав, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2024 г., с което съдът, по направено искане за коригиране на определеното възнаграждение като особени представители на ответниците, е постановил на всеки от особените представители да бъде изплатено възнаграждение в размер на 750 лева, съгласно внесените от представителя на ищеца депозити.

Втората частна жалба е депозирана с вх. № 15465/18.11.2024 г. от адв. Е.

А. П., адвокат към Адвокатска колегия-Б., със служебен адрес: гр. Б., ул. „Васил Мечкуевски” № 32, ет. 1, офис № 4, в качеството й на особен представител на детето А. М. Н. с ЕГН **********, с посочен в производството адрес: гр. ***, ул.

„***” № **, в качеството й на ответник по гр.д. № 718/2023г. по описа на БлОС, Третата частна жалба е депозирана с вх. № 15594/19.11.2024 г. от АДВОКАТ А. С. М. - БлАК, със служебен адрес: гр. Б., ул. „Братя Миладинови" № 1, ет. 2, офис № 8, в качеството й на особен представител на детето Л. М. Н. - ответник по гр.д. № 718/2023г. по описа на БлОС Двете частни жалби (втората и третата), са подадени срещу 1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1129/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 718/2023г. по описа на Окръжен съд – Б., с което съдът е отхвърлил молба на особените представители на ответниците Л. и А. Н. – адв. М. и адв. П., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на Решение № 405/25.07.2024 г., постановено по същото гражданско дело в частта за разноските.

При извършена служебна проверка по делото, въззивният съд констатира следното:

Производството по гр.д. № 718/2023 г. по описа на Окръжен съд – Б., 15-ти състав, е образувано по искова молба на ищцата М. И. Н. срещу Л. Н. и А. Н. прекратяване на осиновяването, поради наличие на обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между нея и ответниците като осиновител и осиновени, изразяващи се в многобройни прояви на виновно поведение от страна на осиновените.

В хода на производстото, тъй като осиновените лица са малолетни и е налице противоречие в интересите между ищцата – техен законен представител като майка-осиновителка, с Разпореждане № 608 от 01.08.2023 г., съдът е приел, че на основание чл. 29, ал. 4 ГПК следва да бъде назначен особен представител на ответниците. На основание чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за охранителни производства и производство по обезпечение на доказателства, е определил сумата 750 лева за възнаграждение за особен представител на ответниците и е дал на ищцата едноседмичен срок за внасянето й по сметка на ОС- Б..

С Разпореждане от 10.10.2023 г., във връзка с искане на АК-Б., е указано на ищцата да внесе сумата 750 лв. за определяне на особен представител и на второто дете.

Така определната сума е внесена по сметка на ОС-Б. на 19.10.2023 г.

След внасяне на посочената сума, съдът е изпратил до АК-Б. Искане изх. № 6626/12.09.2023 г. за определяне на адвокат, който да осъществи особено представителство на ответниците по делото. В искането е посочено, че е внесена сумата 750 лева, представляваща възнаграждение за особения представител.

В писмо изх. № 487/04.10.2023 г. АК-Б. е констатирал, че следва да бъдат назначени двама особени представители (за всеки един от двамата ответници), с оглед наличието на противоречиви интереси на между тях, както и че следва да бъдат внесени два хонорара по 750 лева. Посочено е, че особените представители ще бъдат определени след представяне на вносна бележка за опредЕ.та като възнаграждение сума.

С резолюция от 10.10.2023 г. съдът е указал на ищцата да довнесе в едноседмичен срок още 750 лева за втори особен представител. Сумата е била внесена своевременно.

Съдът е изпратил до АК-Б. ново искане - изх. № 7572/19.10.2023 г. за определяне на адвокати, които да осъществят особено представителство на ответниците по делото. В искането е посочено, че е внесена сумата 1 500 лева, представляваща възнаграждение за особените представители, съгласно писмо на АК с изх. № 487/04.10.2023 г.

С две уведомителни писма - изх. № 593/26.10.2023 г. и изх. № 594/26.10.2023 г., АК-Б. е предложил на съда да назначи по делото адвокат А. С. М. като особен представител на ответницата Л. М. Н., както и адвокат Е. А. П. като особен представител на ответницата А. М. Н., при адвокатско възнаграждение в размер на 2

750 лева за всеки един от особените представители.

Първоинстанционният съд, на осн. чл.29 ал.4 от ГПК е назначил особен представител на всяко едно дете поотделно, както следва:

С Определение № 1073/31.10.2024 г. адв. Е. А. П. е назначена за особен представител на детето А. М. Н.;

С определение № 1074/31.10.2024 г. адв. А. С. М. е назначена за особен представител на Л. М. Н.;

След назначаването на двамата особени представители, по делото са били извършвани процесуални действия, в които същите са взели участие. Проведени са четири открити съдебни заседания, на които е даден ход на делото: на 07.02.2024 г., 03.04.2024 г., 22.05.2024 г. и 26.06.2024 г. В с.з. на 22.05.2024 г. се е явила само адв.

П., но не и адв. М.. В останалите три съдебни заседания са се явявали както адв. П., така и адв. М.. В последното с.з. е бил даден ход на устните състезания.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2024 г., с което делото е обявено за решаване, в пледоарията след даване ход на устните състезания, адв. М. е помолила съда да извърши проверка доколко определеното за особеното представителство възнаграждение е адекватно на сложността на делото и явяванията в съдебни заседания, като в случай, че съдът намери за основателно и необходимо, да коригира същото по размер.

От своя страна, адв. П. е заявила, че според нея определеното възнаграждение не отговаря на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, но предоставя на съда.

Съдът, по направено искане за коригиране на определеното възнаграждение като особени представители на ответниците, е постановил на всеки от особените представители да бъде изплатено възнаграждение в размер на 750 лева, съгласно внесените от представителя на ищеца депозити.

С Решение № 405/25.07.2024 г., постановено по гр.д. № 718/2023 г. по описа на Окръжен съд – Б., е прекратено допуснатото пълно осиновяване осн. чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 с Решение № 132/05.05.2022 г., постановено по гр. дело № 250/2022г по описа на ОС -Перник, влязло в законна сила на 13.05.2022 от осиновителя М. И. Н., ЕГН ********** на осиновените Л. М. Н., ЕГН ********** и А. М. Н., ЕГН **********. Възстановени са предишните бащини и фамилни имена на осиновените от Л. М. Н., ЕГН ********** на Л. В. А., ЕГН ********** и от А. М. Н., ЕГН********** на А. В. А., ЕГН **********.

С молба вх. № 14454/28.08.2024 г. адв. Е. А. П. и адв. А. С. М. - особени представители на ответниците Л. Н. и А. Н., са поискали допълване на Решение № 405/25.07.2024г., постановено по гр.дело № 718/2023 г. по описа на ОС Б. , като им бъде присъдено допълнително възнаграждение – по 250 лв. за всеки един адвокат допълнително (т.е. възнаграждението да е поне в минималния размер съгласно чл.

7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 г., което за всеки един адвокат е от 1 000 лв.).

Поискано е и присъждане на възнаграждение от по 250 лв. за проведените заседания съгласно чл. 7 ал.9 от Наредбата. Като се съобрази и фактическата и правна сложност на делото, считат , че са налице и предпоставките за присъждане на възнаграждение в двукратен размер съгласно чл.2 ал. 9 от Наредбата.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1129/14.10.2024 г. постановено по гр.д. № 718/2023 г., Окръжен съд – Б., петнадесети състав е приел, че молбата на особените представители по чл. 248 ГПК е неоснователна.Изложил е мотиви, че е определено окончателно възнаграждение в размер на 1 500 лева, като съгласно решение на съвета на АК са определени двама особени представители на двамата ответници.

3

Съдът се позовава на задължителните указания по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице е позоваване на Определение № 77/24.02.2022г., по ч.т.д.

№ 1692 по описа за 2021 г. ВКС, ТК, Първо отделение. В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК (изм.с ДВ, бр. 86/2017 г.), в изр. 2 е предписано, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него.С оглед характера на предявения иск - неоценяем, се обуславя и приложението на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че адвокатското възнаграждение за други неоценяеми искове (тези, които не попадат в хипотезите, визирани в останалите точки от цитираната алинея на чл. 7 от наредбата) е в размер на 1 000 лева. Съдът се позовава и на Определение № 77/24.02.2022г., по ч. т. д. № 1692 по описа за 2021 г. ВКС, ТК, Първо отделение съгласно което когато една обща искова претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ответниците.

В случая възнаграждението е било определено общо за двамата ответници в размер на 1 000 лева, а не за всеки от тях. Според съда, в случая искането е общо и за двамата ответници, защитата е еднаква по отношение на двамата ответници, дори и молбата по чл. 248 ГПК е обща от двамата особени представители. Делото не се отличава с правна сложност, а определеното възнаграждение от 1 500 лева е над минимума, като съдът е отчел активното процесуално поведение на представителите. По делото е следвало да има един особен представител с оглед липсата на противоречиви интереси на ответниците, а решението за посочване на двама адвокати е на АК - Б., поради което и възнаграждението е разделено между двамата представители.

Във връзка с така подадените частни жалба, съдът намира следното:

По първата частна жалба с вх. № 9035/01.07.2024 г., подадена от адв.

А. П. и адв. А. С. М. против Определение по гр.д. № 718/2023г. по описа на БлОС, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2024 настоящата съдебна инстанция намира същата за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение на съда, което не подлежи на обжалване съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението досежно изплащането на размера на възнаграждението в съдебно заседание на особения представител не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в специален текст на закона. Също така, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 253 ГПК, че определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Когато обаче съдът не направи това, независимо дали по своя инициатива или по искане на някоя от страните по 4 делото, то този негов отказ не подлежи на самостоятелно обжалване.