Решение № 269 от 05.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Добрич, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230102385 по описа за 2022 година и за да се произнесе,съобрази следното:

С искова молба вх.№ 14210/16.08.2022г. Т. Н. О. ЕГН **********, от ***, е предявила срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД *** вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, иск за установяване в отношенията на страните, че ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич дължи на Т. Н. О. сумата от 1376,40лв., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1772/2022г. по описа на Районен съд гр. Добрич, от която:

888.00лв., представляващи неизплатено брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

488.40лв., представляващи неизплатено брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 11 дни за 2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски в установителното производство.

С исковата молба се твърди, че на основание сключен трудов договор ищцата работила във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич до 22.02.2021г., когато трудовото правоотношение било прекратено. Трудовият договор е прекратен на основание заповед № ЛС-05-1 от 22.02.2021г., издадена от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД град Добрич на основание чл. 328, ал.1, т.4 - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни.

С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1313/2021 г. по описа на Районен съд Добрич прекратяването на трудовия договор на ищеца е признато за незаконно, съответно издадената заповед е отменена като незаконосъобразна, а ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност 1 преди уволнението.

Поради това, че ищцата не се явила да заеме длъжността си в законоустановения срок от получаване на уведомлението по чл. 345, ал. 1 от КТ, трудовият й договор е прекратен на 29.12.2021 г.

При прекратяване на договора през м. февруари 2021 г. ответникът не изплатил на ищцата дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер 888.00лв. за 20 дни отпуск. По същия начин не е изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 488,40лв. за 11 дни отпуск, полагащ се за периода от прекратяване на трудовия договор - 22.02.2021г. до сключването на нов трудов договор на 03.09.2021г. с работодателя ***.

При дружеството ответник, Т. О. имала право на 20 дни платен годишен отпуск, или за един месец отпускът бил в размер на 1.67 дни. За периода 22.02.2021г. до 03.09.2021г. размерът на отпуска е 10,58 дни, т.е. 11 дни.

Получаваното от Т. О. брутно трудово възнаграждение в ответното дружество възлизало на 932,40лв.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор.

Предявеният иск се оспорва частично като неоснователен.

Конкретните възражения на ответника са, че съгласно трудовия договор с ищцата същата има право на платен годишен отпуск съгласно КТ и КТД в размер на 24 дни. Преди прекратяване на трудовото правоотношение през месец февруари 2021 г. лицето е ползвало целия платен годишен отпуск:

-27.04.2020г.- 28.04.2020г.- 2 дни; -21.04.2020г.- 24.04.2020г.- 4дни 13.04.2020г,- 16.04.2020г.- 4 дни; -09.04.2020г.- 10.04.2020г.- 2 дни 13.11.2020г.- 13.11.2020г.- 1 дни -02.12.2020г.- 16.12.2020г.- 11 дни, или общо:

24 дни, колкото е полагаемия платен годишен отпуск.

По отношение на обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 888 лева — обезщетение по чл.224 от КТ за 2020 г., съгласно заповеди на изпълнителния директор по време Ковид пандемията на основание чл.173а от КТ, всички отчетници измервателни уреди са в платен годишен отпуск, същите не са дължими поради ползването им и съответно са изплатени към брутното трудово възнаграждение за съответния месец на ищеца, за което прилага справка и фишове за брутно трудово възнаграждение.

По отношение на сумата от 488,40 лв. представляваща обезщетението по чл.224 от КТ за 2021 г., същото не е изплатено и в тази част за сумата от 488,40 лв. признава иска, поради което счита, че разноските по настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, работодателят не е бил поканен да заплати обезщетението. За 2021 г. на лицето е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни.

В съдебно заседание от 07.12.2022г. ищецът поддържа исковите претенции.

По реда на чл.143 от ГПК взема становище по отговора на исковата молба, като оспорва изложеното, че ищцата по делото е ползвала полагаемия платен годишен отпуск за 2020 г. Признава се, че в действителност има издадени заповеди, приложени със списъци, към отговора на исковата молба, в които фигурира и ищцата Т. О., че работодателя на чл.

172 от КТ е наредил ползването на платен годишен отпуск на служителите в дружеството. В действителност, обаче, ищцата въпреки, че се е водила в 2 отпуск през април март и декември, е работила и поради това реално тези дни тя не е била в отпуск. Инкасаторите са продължили да изпълняват трудовите си задължения, само че в по-намален обем, като не са били длъжни, както в нормален работен ден да се явяват в дружеството и да правя оперативка. През този период ищцата, както и останалите инкасатори са отчитали дейност чрез служебните им таблети, приемали са обаждания от клиенти, ходили са на засичания и това не е било отпуск.

Ответникът поддържа отговора като оспорва дължимостта на обезщетението за 2021г. с доводи, че липсват доказателства ищцата реално да е изпълнявала възложените и функции като инкасатор.

Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение. Исковете са допустими, предявени в срока по чл.358 ал.1 от КТ, ищецът е активно легитимиран да ги предяви като лице, което е било в трудовото правоотношение с ответника. Налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за който се твърди в исковата молба, че незаконно е уволнил ищцата.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че на основание сключен трудов договор ищцата работила във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич на длъжност „отчетник , измервателни уреди“ до 22.02.2021г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание заповед № ЛС-05-1 от 22.02.2021г., издадена от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД град Добрич на основание чл. 328, ал.1, т.4 - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни.

С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1313/2021 г. по описа на Районен съд Добрич прекратяването на трудовия договор на ищеца е признато за незаконно, съответно издадената заповед е отменена като незаконосъобразна, а ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

Уведомлението за въстановяване на преди заеманата длъжност е връчено на Т. О. на 11.12.2021г., видно от приложената разписка за връчване по гр.д№ 1313/2021г.

Ищцата признава, че не се явила да заеме длъжността си в законоустановения срок от получаване на уведомлението по чл. 345, ал. 1 от КТ, като трудовият й договор с ответника е прекратен на 29.12.2021 г.

Ищцата по делото представя доказателства, че е започнала работа при друг работодател- в този смисъл Трудов договор№ РД-07-20/03.09.2021г.

По делото е допусната и приета без възражения съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице Е. Й. е извършило справка с трудовото досие на ищцата- трудов договор № 46/17.07.2006 г. и действащия КТД към процесния период, а именно КТД от 04.11.2019 г. съгласно чл.24, ал.1 „ Работниците и служителите членове на синдикатите, като установява, че ищцата има право на платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни” - или платения годишен отпуск на Т. О. е 24 дни.

По данни от счетоводството /отдел човешки ресурси към 01.04.2020 г. ищцата има право да ползва и остатък от неизползван годишен платен отпуск от предходната 2019 г. от 6 дни.

3

По данни от трудовото досие ищцата е заявила и ползвала на 13.11.2020 г. 1 ден за 2020 г. на основание чл.155 от КТ.

Във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обнародвана в ДВ,бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 г. , и обявената с решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка на територията на Р България, въз основа издадени заповед от изп.директора на ответното дружество на основание чл.173а от КТ, работодателят е предоставил на работниците и служителите ползването на платен годишен отпуск, в т.ч. и ищцата от общо 26/двадесет и шест / дни, както следва:

• по заповед № Л С-05-515/06.04.2020 г. - 5/пет /дни от 06.04.2020 г. до

10.04.2020 г., от които осчетоводени З/три/ дни за 2019 г. и 2 дни за 2020г.;

• по заповед № ЛС-05-563/10.04.2020 г. - 4/ четири /дни от 13.04.2020 г. до 16.04.2020г., осчетоводени за 2020 г.;

• по заповед № ЛС-05-595/22.04.2020 г. - 4 /четири / дни от 21.04.2020г. до 24.04.2020 г., осчетоводени за 2020 г.;

• по заповед № ЛС-05-631/28.04.2020 г. - 2 /два / дни от 27.04.2020 г. до 28.04.2020г., осчетоводени за 2020 г.;

• по заповед № ЛС-05-1716/18.12.2020 г. - 11/единадесет / дни от 02.12.2020г. до 16.12.2020 г., осчетоводени за 2020 г. / таблица 1/ ;

От документацията при работодателя се установява, че от ищцата е ползвала за 2020 г. - целия полагащ й се платен отпуск от 24 дни, от които 23 / двадесет и три/ дни на основание чл.173а от КТ и 1 /един / ден на основание чл.155 от КТ.

Вещото лице установява, че дължимия платен годишен отпуск от 24 дни за 2020 г. е начислен по фишове за работна и заплатен както следва:

> през м.Април 2020 г. за 12 ползван отпуск е начислен брутен размер 555.00 лв. и в нетен размер 430.67 лв., които заедно с полагащото се нетно трудово възнаграждение са изплатени по банков път на 28.05.2020 г. / таблица 2, и л.56 по делото банково извлечение от сметка на ответно дружество/ ;

> през м.Ноември 2020 г. за 1 ден ползван платен е начислен брутен размер 44.05 лв. и в нетен размер 34.18 лв., които заедно с полагащото се нетно трудово възнаграждение са изплатени по банков път на 22.12.2020 г.

/ таблица 3, и л.55 по делото банково извлечение от сметка на ответно дружество/;

> през м.Декември 2020.Г. за 11 дни ползван платен е начислен брутен размер 512.85 лв. и в нетен размер 397.94 лв., които заедно с полагащото се нетно трудово възнаграждение са изплатени по банков път на 25.01.2021 г. / таблица 4, и л.55 по делото банково извлечение от сметка на ответно дружество/;

При справка в софтуера на работодателя, вещото лице Й. установява, че по време на отпуска, по чл.173а от КТ, в използвания софтуер за отчитане на водомерите „ Електронен карнет „ за отчетник - ищцата, > през м.Април 2020 г. - за обектите по график по дати описани в таблица 5 - са отчетени общо 1487 отчета, в т.ч. 234 броя при самоотчет на абонати

> през м.Декември 2020 г. за обектите по график по дати описани в 4 таблица 6, отчетите са общо 1637, в т.ч. 461 броя при самоотчет на абонати;

По делото е приета съдебно техническа експертиза от вещото лице М.

Н., неоспорена от страните по делото и кредитирана изцяло от съда, като изготвена точно и непротиворечиво съобразно поставените задачи.

Вещото лице Н. установява, че за отчитане на водомерите на потребителите, ВиК Добрич АД ползват софтуерен продукт „Електронен карнет“, производство на ***. Този софтуерен продукт е специализиран за озвършване на отчети на потребители, не само на ВиК услуги. Работата на софтуера е организирана като „Клиент - сървър“.