Определение № 168 от 29.03.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Сливен, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.262 ал.2 от ГПК.

Обжалвано е Разпореждане № 267192 от 24.08.2021 год., постановено по гр. дело № 2443/2020 год. на Районен съд – Сливен, с което се връща депозираната въззивна жалба срещу постановеното решение по гр. дело № 2443/2020 г.

Против разпореждането е подадена частна жалба от ищеца – въззивник чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че разпореждането е неправилно. Неправилно решаващият съд е приел, че указанията, с които е оставена без движение въззивната жалба не са изпълнени. И това е така, тъй като в дадения от съда 7-дневен срок за внасяне на таксата за въззивното обжалване лечебното заведение чрез адв. Ж. Димова е подало молба до съда по горецитираното дело за удължаване на срока за внасяне на държавната такса, като са посочени и уважителни причини за това. Вместо обаче да се произнесе по молбата за удължаване на срока, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт с който връща въззивната жалба поради неизпълнение на указанията на съда. Извън горното не без значение бил и факта, че администриращия въззивната жалба районен съд в разпореждане № 267011 от 29.07.2021 год., с което се оставя без движение същата не е посочил какъв е размерът на държавната такса, която следва да бъде внесена за въззивното обжалване, нито е посочил банковата сметка по която следва да се внесе таксата и по сметка на кой съд. След като указанията на съда са непълни, счита че не следва лечебното заведение да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението им. Поради това се иска да се отмени разпореждането.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

С решение № 260401/05.07.1921 г., постановено по настоящото дело съдът е отхвърлил 1 предявеният иск като неоснователен, като решението е съобщено на ищеца, чрез процесуалният му представител, на 13.07.2021 г. На 27.07.2021 г. против решението е била подадена въззивна жалба и с разпореждане от 29.07.2021 г. съдът е оставил без движение въззивната жалба, като е определил едноседмичен срок от връчване на съобщението, в който да се отстранят нередовностите, като заплати и представи по делото доказателства за това, че следващата се държавна такса е заплатена. Това разпореждане е съобщено на процесуалния представител на страната на 09.08.2021 г. и с разпореждане от 24.08.2021 г. съдът е върнал подадената въззивна жалба. На 25.08.2021 г. в деловодството на съда е постъпила молба, очевидно изпратена по поща, от процесуалния представител на ищеца, с която е поискано да бъде удължен срока за внасяне на държавна такса и процесуалният представител е представил доказателства, че е бил във временна нетрудоспособност за определен период от време, а именно представен е болничен лист. Разпореждането за връщане на въззивната жалба е било връчено на страната на 02.09.2021 г. и против него е подадена частна жалба от 13.09.2021 г.

Срокът от гледна точка на процесуалното ни право е период от време, през който участниците в съдебното производство следва да извършат определено относимо към развитието му действие. Той може да бъде както установен от закона, така и определен от съда. Обикновено срокът е насочен към страните по делото и се свързва с възможността те да проявят активност, за да защитят и упражнят правата си, защото ако не го направят своевременно, на по-късен етап ще бъдат лишени от нея. Според трайно непротиворечивата съдебна практика до постановяване на разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с, ал. 1 ГПК, определеният на страната срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба, различен от решителния срок по см. на чл. 63, ал. 3 ГПК, дори и изтекъл, се счита за мълчаливо продължен от администриращия съд, поради което изпълнението на дадените указания в рамките на същия се явява и надлежно осъществено.

В конкретния случай процесуалният представител на ищеца - въззивник е поискал продължаване на определения от съда срок, като е представил и доказателства за това, че обективно не е могла в този срок да извърши необходимите процесуални действия за отстраняване нередовностите на жалбата. На практика съдът е следвало да се произнесе по тази молба и тогава да прецени дали следва да бъде приложена процедурата по чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК. Отделно от това дадените от съда указания очевидни са непълни, тъй като съдът не е посочил какъв е размера на дължимата държавна такса, като по този начин обективно е затруднил страната да изпълни неговите изисквания. С оглед на това частната жалба се явява основателна, разпореждането за връщане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за надлежното администриране на подадената против първоинстанционното решение въззивна жалба.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Разпореждане № 267192 от 24.08.2021 год., постановено по гр. дело № 2443/2020 год. на Районен съд – Сливен, с което се връща депозираната въззивна жалба срещу постановеното решение по гр. дело № 2443/2020 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване на действията по администриране на подадената въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3