Решение № 4132 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4132 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13247/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13852/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав е отхвърлен предявеният от А. Г. Л., ЕГН:

********** срещу „Е.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение за сумата от 6 905.25 лв., представляваща главница, за която е издаден изпълнителен лист от 10.02.2004 г. по ч.гр.д. № 0134/2003 г. по описа на СРС, 65 състав, и е образувано изп. д. № 16/2006 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата А. Л., чрез адв. Р., в който се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда, че до 26.06.2015 г. давност за процесното вземане не е текла. Изпълнителното дело се било прекратило поради настъпила перемпция на 09.07.2010 г., поради което нямало как давността да се счита спряна на основание Постановлението на ВС. Поддържа, че тълкувателните решения на ВС и ВКС и постановленията на Пленума на ВС никога не са имали нормативен характер.

Тези актове не създавали правни норми, а само давали указания как съществуващите следва да бъдат прилагани. Поради това не можело да се приеме, че датата, на която е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума №3/1980 г. не можело да ма 1 значение за правилното решаване на конкретни спорове. Към настоящият случай следвало да се приложи Тълкувателно решение №2/2015 г. по т.д. №2/2013 г., според което давността продължава да тече при образувано изпълнително дело. Поддържа, че не споделя практиката, според която подадените по вече прекратено изпълнително дело молби водят до прекъсване на давността. Прекратяването на принудителното изпълнение било нетипично приключване на изпълнителното дело и то заличавало с обратна сила изпълнителните действия по делото. В този случай давността е започнала да тече от последното валидно предприето действие по принудително изпълнение, като по конкретното изпълнително дело това било повече от 5 години преди подаване на исковата молба, поради което вземането на ответното дружество се било погасило по давност. Предвид изложеното моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Е.М.“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

По делото е безспорно, че с молба от 07.07.2004 г. първоначалният взискател „Обединена българска банка“ АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на 10.02.2004 г. изпълнителен лист, издаден по гр.д. №0134/2004 г. по описа на СРС, 65 състав, с който ишцата А. ..., заедно с още две лица при условията на солидарна отговорност, е осъдена да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата в размер на ... Въз основа на посочената молба е било образувано изп. д. № 2698/2004 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отделение, 2 участък, което впоследствие е изпратено на ЧСИ Х. за продължаване на изпълнителните действия и е образувано процесното изп.дело № 16/2006 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег.

2

№863 на КЧСИ.

В хода на изпълнителното дело ответното дружество е конституирано като взискател поради извършена цесия на вземанията на „Обединена българска банка“ АД.

По искане на взискателя на 24.09.2012 г. е наложен запор върху получаването от длъжника трудово възнаграждение от „УниКредит Булбанк“ АД. На 30.06.2015 г., 31.07.2015 г. и 30.09.2015 г. са постъпили суми по изпълнителното производство въз основа на наложения запор.

На 22.07.2016 г. взискателят е поискал налагането на запори и възбрана, а на 04.11.2016 г. изрично е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Със запорно съобщение от 10.11.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата Л., дължимо й от „Топлофикация София“ ЕАД. Въз основа на този запор ежемесечно в периода от 19.12.2016 г. до 20.05.2020 г. са постъпвали суми по изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК и съдебната практика приемат, че искът може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и обстоятелства. В този смисъл са Решение № 101/1.12.1972г по гр. д. № 95/72г, ОСГК, Решение № 175/12.12.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 2931/2013 г., II Г. О., ГК, Решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010г, III Г. О., ГК/, в които се приема, че предпоставките на иска са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изпълнителния лист. Изпълнението може да се оспорва от длъжника само при условията на чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на пресъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. /Така Решение № 198 от 5.05.2011г на ВКС по гр. д. № 4864/2008г, II Г. О., ГК./ искът в настоящото производство е основан на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане за главница в размер на 6905,25 лева, с изтичането на който период ищцата твърди да се е погасило правото на принудително изпълнение.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по 3 гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/.

С ППВС № 3/18.11.1980г се приема, че давностен срок не тече по време на изпълнително производство за вземането. Ново тълкуване се дава в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, т. 10, в което се приема, че съгласно чл. 116, б.

"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва се давността с изпълнителни действия-насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, или т. нар "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изведено е, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Или, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Спорен по делото е въпросът коя задължителна съдебна практика следва да се приложи спрямо настоящия случай, тъй като изпълнителното производство с № 16/2006 г. е било висящо към датата на приемане на цитираното тълкувателно решение.

4

Разрешение на този въпрос е дадено изрично с решение № 170/17.09.2018г, постановено по гр. д. № 2382/2017г. по описа на ВКС по чл. 290 ГПК. Със същото се отговаря на въпроса от "кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г, извършена с т. 10 от ТРП № 2/26.06.2015г, постановено по т. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС и дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по т. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това. Приема се, че законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.