Решение № 675 от 08.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Варна , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503293 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. В. Д. от гр. Девня, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 219/13.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1407/2019 год. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлен предявения от М. В. Д. от гр. Девня против ответниците В. Р. Г. и Й. И. Г., двамата от гр. Девня иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане н а ответниците да премахнат вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни колове, изградена през лятото на 2018 год. в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Девня, означена с кафяв цвят и сигнатура за полумасивна ограда на скицата на л. 63 от делото на РС-Девня към заключението на СТЕ, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от съдебното решение.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Изводът на съда, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Девня не е съсобствен между страните, е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди се също, че първоинстанционното решение е постановено при непълнота на доказателствата. Навежда, че през 1994 год. е допуснато частично изменение на ЗРП на гр. Девня относно УПИ (парцели) IX-151 и VIII-151, в кв. 7 като УПИ VІІІ-151 е бил заличен и включен в УПИ ІХ-151, за което изменение е изготвена и графична част на ЗРП, според която УПИ VIII-151 е бил заличен.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите (ответници по предявения негаторен иск) В. Р. Г. и Й. И. Г., двамата от гр. Девня, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – 1 правилно и настояват да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, настоява да бъде уважена, претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор, претендират присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 109 ЗС.

В исковата си молба ищцата М. В. Д. от гр. Девня е навела следните твърдения:

Ищцата и ответниците В. Р. Г. и Й. И. Г. са съсобственици на имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Девня, представляващо УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня от 1994 год., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Девня.

Ответниците се легитимират като собственици на 940 кв. м. ид. части от УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 71/1988 год. на Девненския нотариус, а ищцата се легитимира като собственик на 260 кв. м. ид. части от УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 117/2005 год. на Девненския нотариус. Твърди се, че неправилно в двата нотариални акта, с които страните се легтимират като съсобственици на ид. части от горния имот, е посочено, че придобиват съответно 940 кв. м. и 260 кв. м., а не идеални части от имота. След като са станали съсобственици на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня, между страните не е имало спор относно частта от пооземления имот, която всеки един от съсобствениците притежава. В поземления имот са изградени жилищни сгради, които са индивидуална собственост на страните – ищцата притежава жилищна сграда, изградена в западната част на съсобствения УПИ, а ответниците – жилищна сграда в североизточната част на поземления имот. Навежда, че УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня е обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, между съсобствениците не е извършвано разпределяне на ползването на свободната, незастроена част от имота. През лятото на 2018 година ответникът В. Р. Г. (в брак с ответницата Й. И. Г.), без съглсието на ищцата е изградил в западната част на съсобствения поземлен имот вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни колове, като по този начин е ограничен свободния достъп на ищцата до източната част от дворното място, което и́ пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху терена.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответниците да преустановят да преустановят действията, с които пречат на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр.

Девня, като премахнат вътрешната ограда от оградна мрежа на бетонни колове, изградена в западната част на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Девня, означена с кафяв цвят и сигнатура за полумасивна ограда на скицата на л. 63 от делото на РС-Девня.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците чрез процесуален представител, оспорват иска. Твърдят, че са собственици на УПИ IX- 151 в кв. 7 на гр. Девня по ЗРП на гр. Девня от 1970 год., изменен през 1972 год., действащ и понастоящем. Заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня за частично изменение на застроителния и регулационен план на гр. Девня не включва квартал 7 и няма промяна в регулационните граници на УПИ (парцел) IX-151 в кв. 7, определени със Заповед №554/9.02.1972г. на Председател на ОНС Варна. Излагат, че ищцата е собственик на имот с площ от 260 кв. м., включен в съседния УПИ (парцел) VIII, респ. е съсобственик в УПИ VІІІ, а не е съсобственик на парцел ІХ-151, кв. 7 по ПУП )ЗРП) на гр. Девня. Оспорват, че имота е със статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, твърдят, че отразяването на имота им в кадастралната карта в други, различни от описаните в титула им 2 за собственост, граници е в резултат на грешка в КК и не води до промяна в правото на собственост. По тези съображения считат, че искът е неоснователен, тъй като ищцата право на собственост върху УПИ ІХ-151, кв. 7 по ПУП (ЗРП) на гр. Девня няма. Настояват за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе едвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт №182/27.06.1972 год., том 7, дело № 2783/1972г. на нотариус при РС-Варна, Д.К. Д. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в в гр. Девня, кв. “Н. Недев“ – дворно място с пространство от 2450 кв. м., представляващо имот с планоснимачен № 151 по плана на гр. Девня, кв. „Н. Недев“, в което са включени парцели: IX (девети) с площ 940 кв. м. и част от парцел VIII (осми) с площ от 260 кв. м. в квартал 7 по плана на града.

С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 7 1/06.04.1988 год. том 1, дело №133/88г. на РС-Девня, Д.К.Д. е продал, по реда на чл. 20 от ЗСГ (отм.), на В. Р. Г. дворно място заедно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, стопанска сграда, подобрения и трайни насаждения, с пространство 940 кв. м., съставляващо парцел IX – 151 в квартал 7 по плана на кв. “Н. Недев“, гр. Девня. Съгласно представено удоставерение за семейно положение, към датата на сключване на договора В. Р. Г. е бил в граждански брак с Й. И. Г..

От нот. акт №117, том 3, рег. №1995, дело №510/07.09.2005. на нотариус с № 465, е видно, че Д.К.Д. и Величка Димитрова Кирова са продали на М. В. Д. следния свой недвижим имот: дворно място, за което е отреден УПИ IX -151, урегулиран с площ от 260 кв. м. в квартал 7 по плана на гр. Девня, кв. Девня , ул. “ Братя Миладинови “ 10 А, заедно с всички подобрения, като описания имот е идентичен с имота, описан в нотариален акт №182, том 7, дело 2783/27.06.1972г. на ВРС.

От представените писмени доказателства – Заповед №6274/14.12.1970г. на Председателя на ОНС Варна и Заповед №554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС Варна и графичните части към тях, е видно, че за имота с пл. № 151 кв. 7 по КП на гр. Девня е отреден парцел ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на г. Девня, а останалата (маломерна) част от имот с пл.

№ 151, кв. 7 по КП, заедно с (маломерна) част от имот с пл. № 166 по КП (съседен на имот с пл. № 151, кв. 7) е отредена в общ по регулация парцел VІІІ-151, 166, кв. 7 по ЗРП на гр.

Девня – л. 32-33 от делото на РС-Девня. Частичното изменение на ЗРП на гр. Девня от м. февруари 1972 год. относно кв. 7 засяга няколко парцела, вкл. и парцели ІХ-151 и VІІІ-151, 166, от които – видно от заповедта – се отнемат части (площи) и се включват в парцел ХІ, отреден за обществено мероприятие „Детски дом“ – л. 30-31 от делото на РС-Девня.

Видно от Заповед № 162/29.06.1994 год. на кмета на община Девня, с която е одобрено ЧИЗРП на гр. Девня (чл. 75, ал. 2, т. „а“ ППЗТСУ – отм.), изменението не засяга квартал 7 по ЗРП на гр. Девня.

От заключението на СТЕ от 07.07.2020 г., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от ксъда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на в. л. инж. Вл. А. в съдебно заседание, се установява следното: Първият регулационен план на гр. Девня е одобрен през 1926 г., в него имотите не фитурират във вида, в който са описани в титулите за собственост. Вторият кадастрален и регулационен план е одобрен със Заповед №483/20.04.1963г. на Председателя на КАБ към МС. По този план двата процесни имота се иднтифицират като части от парцели VIII -151 и IX- 151 в квартал 7. На комбинираната скица тези два парцела са показани със зелен цвят. Със заповед №6274/14.12.1970г. на Председателя на ОНС Варна е одобрен ИЗП, който обхваща и квартал 7 в частта на процесните имоти. С тази заповед се коригира източната граница на парцел IX -151. На комбинираната скица тази гравица е показана със син цвят. Със Заповед 3

№554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС е одобрено изменение на регулацията в квартал 7 като парцел XІ (погрешно посочен в заповедта като парцел Х – срв. графичната част на заповедта), отреден за „Детски дом“ се разширява с около 10 м. за сметка на парцели VIII 151,166; IX -151 и др. четири парцела. На комбинираната скица към заключението новите граници от юг са показани в син цвят. Според заключението, при снабдяването с нотариален акт по давност от праводателя на страните по делото Д.Д.К. на 27.06.1972г. е действал регулационният план от 1963 г., съобразно изменението му от 1972 год. В този нотариален акт е записано “дворно място, в което са включени парцели IX с площ 940 кв. м. и част от парцел VIII с площ от 260 кв. м. в кв. 7. С нотариален акт № 71/06.04.1988г. Д.Д.К. е продал на В. Р. Г. дворно място с пространство 940 кв. м., съставляващо парцел IX -151, кв. 7.

Измерена по регулационния план площта на този парцел е 930 кв. м., като разликата с площта на парцела, посочена в нот. акт № 71/1988 год. е в рамките на допустимата грешка.

С нотариален акт № 117/07.09.2005г. Д.Д.К. и В.Д.К. са продали на М. В. Д. дворно място, за което, според записаното в акта, е отреден УПИ IX -151, урегулиран с площ от 260 кв. м. в кв. 7. Описаният имот е идентичен с имота описан в н.а. №182/27.06.1972г. Според заключението, след продажбата през 1988 година по н. а. от 1972 г. остава един непродаден имот, а именно: частта от парцел VIII с площ 260 кв. м. в кв. 7, респ. включената в парцел VІІІ-151,166, кв. 7 част от имот с пл. № 151 по КП. Измерена по регулационния план площта на тази част от парцел VIII е 258 кв. м. и е показана на комбинираната скица към заключението с виолетов цвят. Според вещото лице ответникът по делото е закупил парцел IX -151, а ищцата – включената в парцел VIII – 151,166 част от имот с пл. № 151, кв. 7. След извършеният оглед на място вещото лице е установило, че е изградена полумасивна ограда на регулационната граница между УПИ IX -151 и УПИ VIII-151, отразени на комбинираната скица към заключението на л. 63 от делото на РС-Девня. На същата скица с кафяв цвят и сигнатура за полумасивна ограда е означена изградената от телена мрежа на метални колове, бетонирани в земята. След направения оглед на място и извършеното измерване с GPS вещото лице е установило, че оградата представлява телена мрежа с височина 1,50 м., фиксирана за две метални тръби с диаметър 40 мм. и 15 метални профила 40/40 мм. с дължина около 2,30 м. Дължината на оградата е 32 м. Тръбите и профилите са бетонирани със стъпки с размер 30/30/30 см. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че частичното изменение на ЗРП на гр. Девня от 1994 год. не засяга квартал 7.