Решение № 669 от 25.07.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 25.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: И. ГЕНЖОВА при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 4477 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, вх. № 14752/10.10.2018 г. и уточнителна молба вх.

№15892/11.11.2018г. предявена от

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Младост, ж.к.

„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез процесуалния представител адв. И.В. срещу Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземане за сумата 803,34 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски по Договор за моблини услуги с предпочетен номер +359******* и Договор за лизинг към него, за които е издадена заповед за изпълнение №1058/19.04.2018г. по ч.гр.д. №1593/2018г. по описа на първи граждански състав, РС-Враца. Индивидуализирал е отделните вземания като е посочил, че сумата от 54,63 лева представлява неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*******; сумата от 101,30 лева представлява дължима сума за неплатени лизингови вноски, поради неизпълнение на договор за лизинт на устройсто марка Telenor Smart Mini II Black с предпочетен номер +359*******; сумата от 647,41 лева представлява дължима неустойка, начислена от мобилния оператор, съгласно т.11 от договора за мобилни услуги между страните, поради неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителни услуги от 07.12.2015г. за мобилен номер +359******* за срок от 24 месеца и абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали 60 секунди“ със стандаретен месечен абонамент от 39,99 лева на месец.

Ответницата не изпълнила задължението си да заплати 54,63 лева – незаплатена абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 10.02.2016г. до 09.04.2016г. На същата дата – 07.12.2015г., между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на отвентика устройство марка Telenor

Smart Mini II Black с обща лизингова цена от 114,77 лева, дължима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,99 лева. Останала незаплатена сумата от 101,30 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 10.02.2016г. до 09.06.2016г., от които две вноски в размер от 4,99 лева за м.03.2016г. и м.4.2016г., 1,50 лева от вноската за м. 05.2016г. след направена отстъпка в размер на 3,49 лева. Начислена била сумата от 89,82 лева, представляваща 17 вноски, дължими предсрочно поради неизпълнение на задължението за месечно плащане на вноските. До ответника била изпратена писмена покана на 11.05.2016г., с която е уведомена за общия размер на задълженията й към оператора, както и била предупредена, че ако не изпълни задълженията си в 10-дневен срок, то договорът за мобилни услуги ще бъде прекратен, ще бъде начислена неустойка, и всички лизингови вноски за закупеното устройство ще станат предсрочно изискуеми. Ответницата не изпълнила задълженията си след получаване на поканата, поради което договорът бил прекратен и начислена неустойка в размер на 647,41 лева.

Вземанията са индивидуализирани в следните фактури: Фактура №**********/10.03.2016г. за отчетен период 10.02.2016г. до 09.03.2016г. със срок за плащане 25.03.2016г. за сумата от 29,03 лева, от които 24,02 лева – мобилни услуги и 4,99 лева – лизингова вноска, от която се претендира 29,01 лева; Фактура № **********/10.04.2016г. за отчетен период 10.03.2016г. до 09.04.2016г. със срок на плащане 25.04.2016г. за сумата от 35,60 лева, от които 30,61 лева за използвани мобилни услуги и 4,99 лева лизингова вноска; Фактура № **********/10.05.2016г. за отчетен период 10.04.2016г. до 09.05.2016г. със срок за плащане 25.05.2016г. за сумата от 1,50 лева – незаплатена лизингова вноска след направена отстъпка; Фактура № **********/10.06.2016г. за периода 10.05.2016г. до 09.06.2016г. със срок за плащане 25.06.2016г. за сумата от 737,23 лева, от които 647,41 лева – неустойка, формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора за мобилни услуги и 89,82 лева – лизингови вноски.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми, претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор. Възразява, че ответникът не дължи начислените суми за потребени услуги и абонаментни такси, както и за лизингови вноски. Прави възражение за давност. Навежда доводи, че не са представени доказателства относно прекратяването на договора, поради което не са настъпили предпоставките за начисляване на неустойка. Също така възразява, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като сочи че същата съвпада с обезпеченото главно задължение. Алтернативно прави възражение за нищожност на клаузата като неравноправна.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от приобщените по делото писмени доказателства договор за далекосъобщителни услуги от 07.12.2015г. за мобилен номер +359*******, че страните са били в облигационни отношения по посочения договор с предмет предоставяне на мобилни услуги, като към договор за мобилен номер +359******* е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство марка TELENOR Smart Mini II Black. Договорите са подписани лично от ответника. С договор за мобилни услуги за номер +359******* е уговорена месечна такса от 39,99 лева на месец и срок на действие на договора 07.12.2017г. С договор за лизинг е уговорена месечна вноска от 4,99 лева за период от 23 месеца. Представена е декларация от 07.12.2015г., подписана лично от ответника, с която същият е заявил, че му е бил връчен екземпляр от Общите условия на Теленор България АД, приложими за потребителите на мобилни телефонни услуги и на фиксирани телефонни услуги.

Представени са четири броя фактури издадени за потребление в периода 10.02 2016г. – 09.06.2016г., във връзка със сключените между страните договори, а именно: Фактура №**********/10.03.2016г. за отчетен период 10.02.2016г. до 09.03.2016г. със срок за плащане 25.03.2016г. за сумата от 29,03 лева, от които 24,02 лева – мобилни услуги и 4,99 лева – лизингова вноска, от която се претендира 29,01 лева; Фактура № **********/10.04.2016г. за отчетен период 10.03.2016г. до 09.04.2016г. със срок на плащане 25.04.2016г. за сумата от 35,60 лева, от които 30,61 лева за използвани мобилни услуги и 4,99 лева лизингова вноска; Фактура № **********/10.05.2016г. за отчетен период 10.04.2016г. до 09.05.2016г. със срок за плащане 25.05.2016г. за сумата от 1,50 лева – незаплатена лизингова вноска след направена отстъпка; Фактура №

**********/10.06.2016г. за периода 10.05.2016г. до 09.06.2016г. със срок за плащане 25.06.2016г. за сумата от 737,23 лева, от които 647,41 лева – неустойка, формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора за мобилни услуги поради предсрочно прекратяване на договора за услуги и 89,82 лева – лизингови вноски.

Приложена е покана за доброволно плащане, адресирана до ответника, върху която липсва отбелязване същата да е получена от Д.Д., поради което не следва да бъде обсъждана, тъй като не установява релевантни за спора факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената по ч.гр.д.№ 1593/2018 г. по описа на РС-Враца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника и изпълнение на задължението на ищеца по договора да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, както и възникване на правото му да начисли обезщетение за неизпълнение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Ищецът е доставчик на мобилни услуги, установи се по делото, че ответникът е абонат по договор за доставка на мобилни услуги. Ответникът е допуснал неизпълнение на своите задължения за заплащане на потребените мобилни услуги, поради което ответникът е прекратил едностранно договорът.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договора да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са представени три броя фактури, заедно с приложение за всеки от договорите, по които ответникът е абонат, в което са описани подробно потребените услуги – брой разговори и с кой оператор, брой изпратени текстови съобщения, пренос на мобилни данни, такси и др. Ответникът не е оспорил дължимостта на сумите след издаване на процесните фактури. Не се установява ответникът да е заплатил така установените суми, поради и което до размера на така претендираната сума искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Съдът приема, че искът на ищеца за установяване дължимостта на сумите за абонаментни такси и използвани услуги по фактури №**********/10.03.2016г.; № **********/10.04.2016г. в размер на 54,63 лева е основателен.

По отношение на претенцията на ищеца в размер от 647,41 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, следва съдът служебно да направи преценка, доколко договорната клауза не противоречи на добрите нрави, което би обусловило нейната нищожност. Такова възражение е направено и от особения представител на ответника. Следва да се има предвид и че не са представени доказателства поканата за доброволно изпълнение, в която е отправено волеизявление за прекратяване на договора, да е достигнала до ответника, поради което не може да бъде прието, че е настъпила уговорената предпоставка за начисляване на неустойката – предсрочно прекратяване на договора.

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.

При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.