Решение № 360 от 07.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. П., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20241720200183 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №23-1920-000204 от 22.12.2023 г. (НП), издадено от Началник група в ОД МВР-П., 01 РУ -П., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С. М. В. ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.2-ро от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Жалбоподателят лично и чрез упълномощения си представител адв. Р. З. от АК-П. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че АУАН и НП са издадени при съществени процесуални нарушения, като оспорва да е извършил вмененото му нарушение.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно, обосновано и правилно. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и 1 служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.11.2023 г., около 02:53 часа, свидетелите А. Б. Б. и К. С. В., изпълнявайки служебните си задължения като автопатрул, били уведомени от дежурния офицер, че на тел. 112 е постъпил сигнал за л.а. „Ауди“, чийто водач го управлява след употреба на алкохол. Автопатрулът тръгнал от гр.П. към с.Расник, където открили въпросния лек автомобил л.а. „Ауди А 6“ с рег.№******** в движение на главната улица с посока на движение от ул. „Ибровица“ към ул.“Лазар“. Полицейските служители спрели процесния лек автомобил, като установили шофьора на превозното средство. По представените документи установили, че автомобилът се управлява от С. М. В..

Контролните органи поискали да извършат на водача проверка със съответните технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, което той отказал.

На С. В. бил издаден талон за изследване № 129510, препис от който бил връчен на лицето, което отказало да го изпълни.

Въз основа на установеното фактическо положение, св. А. Б. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие АУАН серия GА, № 587982 от 19.11.2023 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който не възразил срещу отразените в него констатациите, като го подписал и получил препис от документа. Възражения по съставения акт не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не са приложени по административно наказателната преписка. Въз основа на съставения акт Началник група в ОДМВР-П., 01 РУ -П. е издал Наказателно постановление №23-1920-000204 от 22.12.2023 г., с което на С. М. В. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2-ро от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000 лв. и "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 24 месеца.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 31.01.2024 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GА, № 587982 2 от 19.11.2023 г., талон за изследване № 129510 от 19.11.2023 година, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №313д2466/29.09.2023 г. на Директор на ОД на МВР-П., писмо от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр.П., приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК, които кореспондират и със свидетелските показания на свидетелите А. Б. Б. и К. С. В..

Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства.

От правна страна:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

Съдът не приема релевираното възражение за некомпетентност на АНО, с оглед различни субекти /министри/, тъй като съответната заповед е издадена и подписана от заемалия длъжността към същия момент Министър на вътрешните работи. В този смисъл издалия заповедта за компетентност е имал качеството министър на МВР.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта, като е връчен лично на лицето.

Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и обстоятелствената част на наказателното постановление. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

От представения препис от АУАН серия GА, № 587979 от 19.11.2023 г. и издаденото въз основа на същия Наказателно постановление №23-1920000237/02.05.2024 г. се установява, че същите са съставени на С. М. В. за това, че на 19.11.2023 г. в 02.24 часа в с.Расник, управлявал л.а. „Ауди А 6“ с рег.№******** с посока на движение от ул. „Ибровица“ към ул.“Лазар“, като при извършена проверка е 3 отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARMP-0420-нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, за което на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На фона на горното съдът приема, че в случая се касае за деяние, различно от описаното в АУАН и НП нарушение, предмет на настоящето дело, поради което двете производства не са с идентичен предмет, а проверката, която е предмет на атакуваното НП, няма идентитет с фактите по посоченото Наказателно постановление №23-1920-000237/02.05.2024 г., поради което и не може да се твърди, че деецът е бил наказан два пъти за едно и също нещо в нарушение на правилото ne bis in idem.

По същество на нарушението съдът намира следното:

В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени два отделни състава на административни нарушения – отказ на водача на пътно превозно средство да бъде изпробван за употреба на алкохол и отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, като в случая са вменени и двете хипотези като две нарушения. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., І и ІІ колегия, където е посочено, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

В случая на жалбоподателя e вменена втората хипотеза на нарушение на разпоредбата за отказ за проба за наркотици, като за нарушението му е наложено наказание на същото основание, тъй като самата разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДВП съдържа както правилото за поведение, така и санкцията за неизпълнението му.

Нарушението е на формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат и се явява довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на физическите лица, имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е виновна, като по делото е безспорно установено това качество на жалбоподателя, което е видно от показанията на полицейските служители. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания, като с атакуваното НП е вменено второто нарушение.

Член 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или 4 техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а член 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест и това е отбелязано и в талона за медицинско изследване – „отказва да бъде изпробван“. Не е нарушено изискването на член 6, ал. 4 от Наредбата, който предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол или наркотични вещества лице дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. От обективна страна С. М. В. е осъществил състава на нарушението по член 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, като е отказал да му бъде направен тест за установяване употребата на наркотични вещества.

Описаното в АУАН и НП административно нарушение се субсумира под правната квалификация на член 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП: "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му".

Начинът, по който АНО е описал нарушението в АУАН и НП по никакъв начин не е попречил на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, нито рефлектира върху правилната индивидуализация на административното наказание. В тази хипотеза органите нямат право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач. Издаденият талон за медицинско изследване не е изпълнен, който факт потвърждава извършването на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП. Контролните органи могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и да я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техническо средство или тест, доколкото в същия момент не могат да предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско изследване, а именно- ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в 5 лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т. н. Отделно от това, както се посочи, предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на съставомерно изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това, отказът на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози принципно е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. Последващо изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по същество, но в случая се установява, че, макар и да е издаден талон за медицинско изследване, то такова не е извършено по него, поради което и деянието по настоящото НП си остава съставомерно.