Определение № 9456 от 29.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9456 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503809 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 344 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. П. С., чрез адвокат Р.П.- САК, против Решение № 23729 от 29.12.2025 г. по гр. д. № 18877/2025 г. на Софийски районен съд, 65 състав, в частта, имаща характер на определение, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК жалбоподателят е осъден да заплаща на Я. П. С. месечно обезщетение в размер на 270 лв. за ползването на допуснатия до делба недвижим имот, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

В депозираната частна жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, доколкото не е осъществено лишаване от ползване на другия съсобственик. Твърди се, че на същия е била предоставена възможност да ползва имота, включително чрез предоставяне на достъп до него, но той е отказал да упражни това свое право, поради което жалбоподателят счита, че се касае за нежелание за ползване, а не за лишаване от такова право.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Я. П. С., чрез пълномощника му адв. Х.Б., с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се съображения, че имотът се ползва изцяло от жалбоподателя, като за другия съсобственик не е налице реална възможност да упражнява правото си на ползване, съобразно предназначението на имота, доколкото същият представлява жилище с ограничена площ и функционалност - с една спалня, една кухня и санитарно помещение. Поддържа се, че формалното предоставяне на достъп не изключва наличието на лишаване от ползване, когато съвместното ползване е обективно невъзможно или силно затруднено с оглед характеристиките на имота и отношенията 1 между страните. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, отговора на жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По прилагането на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдилищата имат установена съдебна практика, която приема, че в тази част решението има характер на определение и подлежи на двуинстанционно разглеждане.

По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените вещи ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на вещите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването, а искането за присъждане на обезщетението може да бъде направено както с исковата молба, така и в хода на висящото производство.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство.

С Решение № 23729 от 29.12.2025 г. по гр. д. № 18877/2025г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба между Я. П. С., П. П. С. и П. П. С., по отношение на недвижим имот, представляващ Апартамент № 12, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ****, с площ от 64,67 кв.м., ведно с избено помещение № 12 с площ 8,82 кв.м. и 3,66% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с идентификатор ***, при равни квоти – по 1/3 идеална част за всяка от страните. В посоченото решение, в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът е постановил процесният имот да бъде предоставен за ползване на ответника П. П. С., като е осъдил същия да заплаща на ищеца Я. П. С. сумата от 270 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на притежаваната 1/3 идеална част от имота, считано от влизане в сила на решението до приключване на делбата, като е отхвърлил претенцията спрямо другия съсобственик - П. П. С..

2

За да постанови обжалвания акт, районният съд е приел за установено, че процесният имот се ползва фактически само от П. П. С., който го обитава като жилище, докато ищецът не упражнява фактическа власт върху него. Съдът е кредитирал заключението на повторната съдебно-техническа експертиза относно пазарния наем на имота, като е определил обезщетението съобразно квотата на ищеца.

Правилно районният съд е приел, че за съделителя Я. П. С. се поражда правото на обезщетение за това, че е лишен от ползването на съсобствения имот.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният апартамент се ползва изцяло и самостоятелно от съсобственика П. П. С., който упражнява фактическа власт върху целия имот и го използва за задоволяване на своите жилищни нужди. Същевременно другият съсобственик Я. П. С. е лишен от възможността да упражнява правото си на ползване.

Неоснователни са доводите в жалбата, че на ищеца е била предоставена възможност за ползване на имота, включително чрез предаване на ключ. Формалното предоставяне на достъп до имота не съставлява реална възможност за ползване, когато вещта се обитава изцяло от другия съсобственик. За да се приеме, че не е налице лишаване от ползване, следва да съществува действителна и обективно осъществима възможност за съвместно използване на вещта съобразно нейното предназначение, каквато в случая липсва. Процесният имот представлява жилище с ограничена площ – 64,67 кв.м., състоящо се от една спалня, кухня и санитарно помещение, предназначено за обитаване от едно домакинство, поради което обективно не позволява едновременното и равноправно му ползване от повече от един съсобственик като самостоятелни ползватели. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която:„Когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да ползват имота, при обективна невъзможност от реализиране на техните субективни права, не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата, от която останалите са лишени. Противното би било в противоречие с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без основание, залегнал в чл. 59 ЗЗД, хипотеза на който е уредена в чл. 31, ал. 2 ЗС.“ – Решение № 104 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 5821/2013 г. на ВКС. Същото разрешение се съдържа и в Решение № 241 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на ВКС, в което се приема, че:„С оглед на разбирането за лично ползване следва да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение данните за вида, 3 предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими към разглеждания въпрос.“

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, той ползва вещта лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно, присъждането на разноски и за настоящото производство следва да се направи с решението по извършване на делбата във втора фаза.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 11314/15.01.2026 г. по описа на СРС, подадена от П. П. С., срещу решение № 23729/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20251110118877 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, в частта, имаща характер на определение, с която жалбоподателят е осъден да заплаща на Я. П. С. обезщетение за ползването на допуснатия до делба процесен имот с идентификатор *** и с административен адрес: гр. София, район „Изгрев“, ул. ****, с площ от 64,67 кв.м., ведно с избено помещение № 12 с площ от 8,82 кв.м. и 3,66% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева месечно, платими до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5