Акт от 29.07.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 270 град Велико Търново, 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 365/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от А.М.К. с адрес ***, срещу Решение № 1012-04-67#1/20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Разпореждане № О-04-999-00-**********/12.04.2021 г., издадено от оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново. Жалбоподателката счита за дискриминационно твърдението, не можела да упражнява трудова дейност, тъй като редовно е ходила на консултации при личния си лекар и при постъпване на работа е представила медицинско свидетелство. Излага доводи, че й е извършван начален инструктаж и инструктаж на работното място, като документите за това са представени от работодателя й пред ТП на НОИ. Оспорва като невярно заключението, че не съществувал офис на посочения от нея адрес. Извършената от нея работа била приета от представител на „МДС Инженеринг“ ЕООД и от представител на нейния работодател, като за извършената работа й било заплатено в брой по ведомост срещу подпис. Твърди, че при извършено впоследствие посещение в този офис била открила г-н Б., който й казал, че досега не бил търсен от никоя институция. С оглед изложените доводи моли за отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в решението, както и допълнително изложени в писмена защита. Претендира присъждането на ***ско възнаграждение в размер на 150 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между А.М.К. с ЕГН ********** и „А и К груп“ ЕООД – гр. В. Търново с ЕИК *********, е сключен трудов договор № 5/08.06.2020 г., за заемане на длъжността „Общ работник строителство на сгради“ в предприятието на дружеството, при 4 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение 305 лв. За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 09.06.2020 г. Представено е допълнително споразумение към трудов договор № 5 от 08.06.2020 г., от дата 10.06.2020 г., в който е посочено основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв. и дневно работно време от 8 часа. Съгласно съдържащите се в преписката доказателства, управител и едноличен собственик на капитала е А.К. – гражданин на Р. Турция, а негов генерален пълномощник е А. С.А..

Съгласно отразеното в Констативен протокол № КП-5-04-00894910/17.03.2021 г. на ТП на НОИ, от осигурителя е подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 15 отработени дни от лицето за м. 06.2020 г., 23 дни в неплатен отпуск за м. 07.2020 г. и считано от 03.08.2020 г. А.К. е излязла в отпуск за бременност и раждане. За 2020 г. осигурителят не е внасял осигурителни вноски.

Със заповеди от 11.01.2021 г. и

16.02.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново, е разпоредена проверка на „А и К груп“ ЕООД, относно разходите на ДОО. В хода на проверката от пълномощника на работодателя са били представени изискани му документи от трудовото досие на А.К. – посочения трудов договор и допълнително споразумение, протокол от 10.06.2020 г. за провеждане на изпит по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, книга за инструктаж, декларации, длъжностна характеристика, правилник за вътрешния трудов ред, правила за работната заплата, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, разчетно-платежна ведомост, договор за абонаментно обслужване № 01 от 10.04.2020 г., фактури, протоколи и други.

В хода на проверката жалбоподателката е дала писмени обяснения, според които е работила в „А и К груп“ ЕООД като „общ работник строителство на сгради“; преди да започне работа няколко пъти са я викали за извършване на почистване по граждански договор на обект Гардан макс и офис ул. „Ст. Стамболов“ № 50; преди започване на работа й бил проведен изпит с въпроси за бояджийски работи, подготвителните дейности при боядисване, подготовка на работната площадка и безопасност на труда; работила на обект Офис в гр. В. Търново на ул. Ст. Стамболов 50 на втория етаж; ежедневните инструктажи е провеждал С.С., който извършвал техническото ръководство; извършвала подготвителни дейности като облепяне на тиксо за предпазване на дограма, махане на подкожушена боя, шпакловка, грундиране, боядисване, почистване на строителни отпадъци; била си получавала в брой заплатата, като се подписвала в платежна ведомост.

Представени са писмени обяснения от С.А.С., който твърди, че е извършвал услуги през 2020 г. в „А и К груп“ ЕООД по сключен граждански договор за техническо ръководство. Дружеството имало сключен договор за абонаментно почистване и СМР услуги с клиент „МДС Инженеринг“ ЕООД, чийто офис се намирал в гр. В. Търново на ***. На 10.06.2020 г. бил провел изпит с Ал. С.на работничката А.К., преминат успешно от нея. При извършване на СМР дейностите на обект „Офис“ в гр. В. Търново, *** извършвал ежедневни инструктажи на А.К..

В хода на проверката на 12.03.2021 г. от служители на ТП на НОИ – Велико Търново е извършено посещение на адрес гр. В.

Търново, ул. „Ст. Стамболов“ № 50, ет. 2, ап № 17, вписан като седалище и адрес за кореспонденция на „МДС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********. Според съставения протокол № 1056-04-2#7/12.03.2021 г. при посещение на адрес гр. В. Търново, ул. „Ст. Стамболов“ № 50 се е установило, че е разположен търговски център на три етажа. Отразено е, че в търговския център са обособени множество помещения за магазини, като всички са празни и видимо от години не са използвани. По неофициална информация от собственик на магазин на първия етаж, помещенията разположени в търговския център поне от три години не се ползват, като същият не е чувал за дружеството „МДС Инженеринг“ ЕООД и не познава лицето Н.Т.Б..

За резултатите от извършената проверка е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-00894910/17.03.2021 г., в който са отразени посочените по-горе обстоятелства и след обсъждане на липсата на доказателства за преминат предварителен медицински преглед преди назначаването на жалбоподателката в „А и К груп“ ЕООД и на обстоятелството, че „МДС Инженеринг“ ЕООД е с основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, от извършващия проверката инспектор по осигуряването е направен извод, че независимо от назначаването й на работа по трудово правоотношение с трудов договор, А.М.К. фактически не е упражнявала в „А и К груп“ ЕООД трудова дейност, която да представлява основание за осигуряване. От извършилият проверката инспектор по осигуряването са издадени и Задължителни предписания № ЗД-1-04-00894995/17.03.2021 г., с които „А и К груп“ ЕООД е задължено в определен за това срок, да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново, коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода от м. 06 на 2020 г. до месец 01 на 2021 г., със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на лицето А.К..

При описаната фактическа обстановка е издадено Разпореждане № О-04-999-00-**********/12.04.2021 г. от оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на А.М.К. на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО по болничен лист № Е20202993302 за периода от 16.10.2020 г. до 15.12.2020 г. вкл.

Изложени са мотиви, че съгласно констативен протокол за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и предвид това е не е налице основанието за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист.

Жалбоподателката е оспорила разпореждането по административен ред, като същото е потвърдено с Решение № 1012-04-67#1/20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. За да потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ е приел, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност по сключен трудов договор с „А и К груп“ ЕООД, а е била фиктивно назначена във фирмата за да придобие право на парично обезщетение за бременност и раждане.

Решението е връчено на жалбоподателката на 26.05.2021 г. Недоволна от него, А.К. го е оспорила пред съда с жалба, подадена по пощата на 08.06.2021 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в административната преписка. От ответника са представени допълнително доказателства – извлечения от Търговския регистър и справки от информационните му масиви относно „МСД Инженеринг“ ЕООД. По оспорване от ответника е открито производство по чл. 193 от ГПК относно установяване автентичността на положените подписи в определени документи. В тази връзка по делото са събрани показанията на свидетеля А. С.А., който потвърждава подписа си в Протокол от 10.06.2021 г. на комисия за провеждане на изпит.

След приключване на съдебното дирене от жалбоподателката са представени декларации от А. С.А. и Н.Т.Б..

Същите не са приети като доказателства по надлежния ред, поради което не следва да се обсъждат, а освен това представляват даване на свидетелски показания, но не по установения за това ред, поради което са негодни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След служебно извършената проверка съдът установи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице и в пределите на материалната компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО.

Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-67#1/20.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални разпоредби. При издаването на Разпореждане № 0-04-999-00-**********/12.04.2021 г. на ръководителя на контрола по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново, също не са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила. Разпореждането е издадено от компетентен орган при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра, съгласно приложените от ответника Заповед № Ц1015-04-88/01.07.2020 г.а директора на ТП на

НОИ – Велико Търново и Заповед за отпуск № 7066/08.04.2021 г. В разпореждането си органът е изложил мотивите да бъде възприета липса на осигурително правоотношение между „А и К груп“ ЕООД и А.К., обусловила постановяването на отказ за плащане на обезщетение за бременност и раждане по конкретно посочения болничен лист. Освен това в него е извършено позоваване на цитирания по-горе Констативен протокол от 17.03.2021 г., като съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка.

По отношение съответствието на обжалвания административен с материалноправните разпоредби на закона:

Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от представения трудов договор № 5/08.06.2020г. в периода от 08.06.2020 г. до 03.08.2020 г. включително /когато жалбоподателката е излязла в първия си отпуск за временна неработоспособност/, между жалбоподателката и „А и К груп“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, което обстоятелство впрочем не се спори от администрацията. Жалбоподателката претендира, че за този период е полагала труд през 15 работни дни през м. юни 2020 г., съгласно представената присъствена форма /тъй като през целия м. юли 2020 г. лицето е в неплатен отпуск/.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fedae419-ffb4-4cc1-beed-4737145082c9