Решение № 142 от 17.11.2020, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Номер 142

17.11.2020 г.

Град Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Кърджали

I. състав

На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Веселина А. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен А. Александров

Кирил М. Димов

Петя Х. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20205100500198 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 41/17.03.2020 г., постановено по гр.д. № 273 по описа за 2019 г., М.ският районен съд е отхвърлил предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, против Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН **********, иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на Й. Х. Х. с ЕГН **********, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г. по описа на Районен съд - гр.М., сумата в размер на 4 095.69 лв. - главница за периода 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на ко ято на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г . (датата на прехвърляне на задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.

1

Със същото решение е отхвърлен предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, против Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН **********, иск п р и условията на евентуалност за заплащане на сумата в размер на 4 095.69 лв. -главница за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на която на основание чл.12 , ал.2 от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г. (датата на прехвърляне на задължението ); възнаградителна лихва в размер н а 318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г. ; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., представляван от процесуалния представител - ю.к.

Иван Недков, който го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.12, ал.2 във вр. с ал.1 от процесния договор за заем, предвиждаща възможността на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице не била неравноправна по смисъла на чл.143, т.15 от ЗЗП.

Цитираната разпоредба от ЗЗП не била приложима към кредитните правоотношения, какъвто бил настоящият случай. Правната норма третирала случаи на прехвърлени права и задължения по договор от страна на търговец и/или доставчик в полза на трето лице, когато обаче предмет на договора са стоки от търговския оборот, по отношение на които търговеца - производител и/или доставчика са предоставили търговска гаранция за бъдещ определен период от време и прехвърлянето на правата би могло да доведе до загуба на тази търговска гаранция за потребителя предвид факта, че лицето което е придобило правата и задълженията по договора може да не разполага с необходимите професионални компетенции да поддържа предоставената първоначално търговска гаранция по смисъла на чл.117 от ЗЗП. Неприложимостта на разпоредбата на чл.143, ал.1, т.15 от ЗЗП към отношенията, свързани с кредитирането, можело да се изведе по пътя на тълкуването на т.2 и т.4 на §13 от ДР на ЗЗП, относно дадените легални дефиниции на понятието "търговец" и "доставчик". Разпоредбата на чл.143, ал.1, т.15 от ЗЗП следвало да се прилага по отношение на прехвърляне на права и задължения по договори за продажба на стоки, а не по отношение на предоставени услуги, свързани с кредитиране на потребителя. Прехвърлянето на вземания по договори за потребителски кредити било уредено изрично с нормата на чл.26 от ЗПК, която разпоредба била специална по отношение на правоотношенията, които възникват по силата на сключени договори за потребителски кредити. Сочи се също, че клаузата от договора, предвиждаща възможността на заемодателя да прехвърли правата си по договора в полза на трето лице не накърнявала правата и законните интереси на 2 длъжника, нито водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като, от една страна, при парична престация за длъжника било без значение на кого ще изпълни, докато за кредитора не било без значение от кого може да търси изпълнение, а в случая не съществувала опасност прехвърлянето на вземането да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Застъпва се становището, че понятието "гаранции" следвало да се тълкува в смисъла, вложен в чл.1, ал.2, т.3 и глава V, Раздел II от ЗЗП, а именно като право на потребителя да получи от търговеца гаранция за качеството и съответствието на потребителската стока с договора, с каквато предвид естеството си договорите за паричен заем не разполагали. В мотивите на обжалваното решение на първоинстанционният съд не се обосновавало в какво може да се изразява намаляването на гаранциите за потребителя. Твърди се, че цедентът може да прехвърли едно вземане в полза на цесионера и без наличието на изрична клауза в договора по смисъла на чл.26 от ЗПК, като последицата от нарушаване на тази разпоредба не е нищожност на договора, нито на договора за цесия, а било предвидено задължение на кредитора да уведоми длъжника си за цесията или да упълномощи новия кредитор да стори това при запазване на всички възражения, произтичащи от договора за кредит, за потребителя, и спрямо новия кредитор.

По отношение на отхвърления осъдителен иск се сочи, че нито съдебната практика, нито правната теория, поставяли някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябвало да бъде изрично и недвусмислено. Видно от представеното към исковата молба уведомително писмо за извършена цесия и предсрочна изискуемост, вземането на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД било в достатъчна степен индивидуализирано посочен бил номерът на сключения договор и датата; волеизявлението на кредитора било ясно и недвусмислено; посочени били причини, поради които кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а на първата страница от уведомлението бил посочен и размерът на задължението към датата на уведомлението. Счита, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост по надлежен ред преди подаване на заявлението. В случая длъжникът не бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му назначил особен представител, който получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като направил правоизключващи възражения. Особеният представител разполагал с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален 3 представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да направи валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Нямало пречка той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса, а съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК връчването на представител се смятало за лично връчване. Липсата на уведомление не правило цесията недействителна, нито освобождавала длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Уведомлението не било елемент от договора за прехвърляне на вземане, а чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД бил въведен в интерес на цесионера и третите лица като гаранция за длъжника да не извърши плащане към цедента, към когото вече няма задължение. Съобщаването на договора за цесия не бил елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминавало върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Моли съда да отмени обжалваното решение на М.ския районен съд и да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба в представена писмена молба.

Въззиваемият Й. Х. Х. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от назначения му особен представител - адв. А. С., оспорва въззивната жалба. Излага съображения че възивникът не е уведомил въззиваемия, че обявява кредита за предсрочно изискуем, както и за извършената цесия. Моли съда да потвърди обжалваното решение на М.ския районен съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.

Решението на М.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Й. Х. Х., с 4 постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН- **********, съществуването на вземане н а "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, за сумите, както следва: 4 095.69 лв. - главница за периода 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на които на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г . (датата на прехвърляне на задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена з аповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г. по описа на Районен съд - гр.М..

При условията на евентуалност са предявени и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника за заплащане на посочените суми.

Ищецът сочи в исковата молба, по силата на договор за цесия вземането на ответника Й. Х. Х. било прехвърлено от "У. к. ф." ЕАД на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Съгласно договора за цесия ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изплаща уведомления за извършената цесия, за което имало изрично пълномощно. В изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената цесия. Сочи, че вземането произтича от договор за потребителски кредит в размер на 5469.76 лв., от които чиста стойност 5000 лв., такса за разглеждане 190 лв. и застрахователна премия 279.76 лв., което задължение ответникът се задължил да изплати на 48 броя равни части.

Твърди, че кредитополучателят изплатил сумата в размер на 2 284.14 лв., с която били погасени възнаградителна лихва - 896.49 лв., главница - 1 374.07 лв. и лихва за забава 13.58 лв. Претендира установява на вземания, както следва: 4 095.69 лв. - главница за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.;