Решение № 1 от 18.01.2024, Районен съд - Ардино

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ардино, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20235110100100 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, предявен от М. Т. К. против А. Г. Б..

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.05.2019 г. в с. Ж., общ. А, обл. К. ответникът А. Г. Б. му причинил средна телесна повреда престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от един месец. За така извършеното деяние ответникът с Присъда № 2/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд - Ардино е признат за виновен за това, че на 11.05.2019 г. в с. Ж., общ. А., обл. К. е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от един месец и на основание чл. 129, ал. 2, във. вр с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, като така постановената присъда е потвърдена с Решение № 83/19.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 118/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали.

Твърди, че вследствие на така причинената му от ответника средна телесна повреда е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за продължителен период от време, ръката му била имобилизирана за дълъг период от време, след сваляне на гипсовата имобилизация, мястото на счупването било отекло, движението на лявата ръка е било силно ограничено, каквото било и към настоящия момент, наложило се провеждане на рехабилитационен курс в специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия“ в гр. Несебър. Сочи, че вследствие на нанесената му телесна повреда, срещал битови трудности и усещал болка, което наложило 1 провеждане на физиотерапия и прием на медикаменти, въпреки това болката от счупването на лявата лакътна кост не била преодоляна, не се е възстановил от травмата, изпитвал болки при движение и към настоящия момент и при най-малкото физическо натоварване. Твърди, че през 2018 г. бил диагностициран с диагноза Захарен диабет тип 2, като нанесената му телесна повреда допълнително влошило здравословното му състояние, както от изпитаните болки и страдания, така и от емоционалния стрес, което довело и до повишаване на кръвната му захар. Освен физическо страдание и болка, вследствие на извършеното срещу него престъпление, преживял силен емоционален стрес и страх, неудобство и психическо страдания за продължителен период от време. Твърди още, че при счупването на лявата му лакътна кост, ответникът замахнал с дървен кол към главата му и за да се предпази вдигнал ръката си, като ударът попаднал в лявата му ръка счупвайки лакътната му кост и ако не бил вдигнал ръката си, за да се предпази от удара е имало опасност, да бъде ударен в главата и да се стигне до летален край, което от своя страна още повече засилвало стреса и притеснението от случилото се. Сочи, че са оглед характера на причинените вреди, техният интензитет и продължителност е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 10 000,00 лв.. Били му причинени и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински преглед за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 78/2019 г. от съдебен лекар д-р Н. М. в размер на 50,00 лв.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - за претърпени болки и страдания, преживян силен емоционален стрес и страх, ведно със сумата в размер на 3 154,84 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 13.08.2023 г. върху главница от 10 000,00 лв., както и законната лихва от 14.08.2023 г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Възразява, че не всички посочени травми, който е получил ищецът, са настъпили вследствие на причинената му средна телесна повреда. Възразява, че само той носи вина за настъпилите телесни увреждания, оспорва механизма на настъпилия инцидент, както и че вина за инцидента има и ищецът и в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат и наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, оспорва размера на така предявените искове. Прави възражение за погасяване на претендираните лихви по давност, както и счита, че искът за лихви е неоснователен, тъй като ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви върху претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани или алтернативно ако бъдат приети за основателни, да бъдат уважени частично в минимален размер . Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и с надлежно упълномощен процесуален представител пледира за уважаване на предявения граждански иск по изложени в хода на устните състезания и представената писменна 2 защита съображения, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът лично и с надлежно упълномощен процесуален представител моли за отхвърляне на исковете по изложените в хода на устните състезания и представената писменна защита съображения, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствата - писмени и гласни - поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК е признато за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязла в сила Присъда № 2/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино, ответникът е признат за виновен, че е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението не левия горен крайник за повече от един месец, престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни по делото и преглед на ищеца, от заключението по която, в това число и разпита на вещото лице в о.с.з, което е оспорено от ответника относно периода на възстановяване на ищеца и продължителността на рехабилитация и оздравителния период, но е възприето изцяло от съда, се установява, че на М. Т. К. е било причинено: счупване на лявата лакътна кост и охлузване на кожата на левия крак, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият и се сочи в исковата молба. Счупването на лявата лакътна кост е довело до трайно затрудняване на движението на лявата му ръка за повече от един месец, а охлузването на кожата на левия крак е причинило болка и страдания. Ищецът след полученото счупване на ръката за около 1-2 дни е изпитвал болка със среден до голям интензитет, която е намалявала с времето и към настоящия момент се оплаква от болка в лявата предмишница, засилваща се при физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия и особено болезнени са движенията пронация и супинация. Захарният диабет, от какъвто страдал, ищецът можел да доведе до по-продължително протичане на оздравителния процес, като обичаният оздравителния процес при такъв вид счупвания е около 3 до 5 месеца. На ищеца е поставена гипсова имобилизация след счупването с указания да бъде носена 60 дни, като липсвали данни по делото, кога същата е била свалена. Ищецът, след счупването през месец май и месец юни 2020 г. преминал 5-дневен курс по физиотерапия, а през месец юни 2020 г., месец септември 2021 г. и месец юни 2022 г. бил за по една седмица на рехабилитация в Специализирана болница по рехабилитация в Слънчев бряг. От 05.11.2019 г. до 08.11.2019 г. ищецът бил на лечение в МБАЛ „Проф д-р Константин Чилов“ ЕООД, като заболяванията, за които бил лекуван не били в причинно-следствена връзка със счупването на лявата лакътна кост. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от 3 до 5 месеца е срокът не на оздравителния процес, а на зарастване на счупената кост и болката можела да продължи и след зарастване на същата, както и представя рентгенова снимка за вида и 3 счупването на ищеца, което било над гривнената става и предполагало подълъг период на болка и налагаща се рехабилитация. Заявява и че при такова счупване не било наложително да се прави рехабилитацията, а зависело от конкретното състояние на пациента; рехабилитацията можело да се извърши и по-дълго време след свалянето на гипсовата имобилизация.

Свидетелят Р. Х. К. / съпруга на ищеца/ заявява, че на 11.05.2019 г. ответникът А. Б. счупил ръката на ищеца, като веднага след счупването, ръката му била гипсирана в гр. Кърджали и имал гипс около три месеца, с него в гр. Кърджали била и дъщеря им. Съпругът й изпитвал голяма болка около три месеца след сваляне на гипса и се наложило тя да го обслужва , тъй като не можел да се изкъпе или обръсне сам. Твърди, че от преживения стрес, ищецът получил диабет и кръвната му захар стигнала до 26, 28 единици. В продължение на три месеца всяка вечер викал „помощ“, „убиха ме“ и не бил спокоен. В настоящия момент продължавал да изпитва болки. Поради счупването се налагало да наемат хора да им цепят дървата, тъй като ищецът не можел повече да върши тази работа сам. Свидетелят заявява още, че инцидентът се отразил и на нея и поради напрежение и неспокойствие отрязала пръстите си при работа с машина.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият заявява, че ищецът е бил с гипсова имобилизация в продължение на три месеца, тъй като, това твърдение се опровергава, както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на изготвената СМЕ. По делото липсват, каквито и да е данни кога е била свалена гипсовата имобилизация. Съдът не дава вяра и на заявеното от свидетеля, че е той обслужвал ищеца три месеца, поради невъзможността на същия да се изкъпе и обръсне сам, тъй като свидетелят сам в показанията си твърди, че ищецът си служи с дясната ръка, а счупването е на лявата му ръка. Не намира опора, както в писмените доказателства, така и в заключението на изготвената СМЕ, твърдението на свидетеля, че ищецът не е страдал от захарен диабет преди инцидента, напротив по категоричен начин се установява, че същият е страдал захарен диабет от 2018 г. преди полученото счупване.

Свидетелят А.Р. Б./ съпруга на ответника/ заявява, че с М. К. имали спор за навеса, като на 11.05.2019 г. сутринта тя и ответникът излезли навън ответникът да нахрани кучето, а тя да помете пред входната врата. Ищецът дошъл с нож вътре в двора и казал „Мамка ви да еба, днес ще ви заколя и ще отида да го излежа“, след което я бутнал, тя паднала на земята, станало й лошо и изгубила съзнание. Три дни след този инцидент видяла, че ищецът има нещо на ръката. Виждала, че когато завали ищецът излизал навън да си чисти градината от камъни, като правил това, както преди, така и след като му бил поставен гипс на ръката. Свидетелят твърди, че ищецът носил гипсовата имобилизация около 25 дни, твърди още, че след махането на гипса ищецът работил с железа под плочата, не го виждала лично да работи, но се чувало, както и че цепи дърва не с брадва, а с машина.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият заявява, че след свалянето на гипса на ръката ищецът работи с железа, тъй като сам свидетелят в показанията си твърди, че никога не го е виждала лично да работи.