Решение № 4092 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4092 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100108324 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ от М. М. С. против Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на 23.05.2021 г. е бил задържан от полицията в гр.

Стара Загора, а на 25.05.2021 г. е приведен в затвора в гр. София, където останал до 03.06.2021 г. На 26.05.2021 г. в съдебно заседание по НОХД № 9804/2020 г. узнал, че с протоколно определение от 06.04.2021 г. по същото наказателно дело му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, постановена в негово отсъствие. Ищецът поддържа, че не е бил редовно призован за съдебното заседание на 06.04.2021 г., не е получил призовка за тази дата, макар по делото да е посочил адрес и телефон, поради което неявяването му не се дължало на виновно поведение. Въпреки това прокуратурата поискала, а СРС постановил задържането му под стража с определение, подлежащо на обжалване в 7‑дневен срок от узнаване, без определението да му бъде връчено и без да му се изпрати копие нито самостоятелно, нито с призовката за следващото заседание на 26.05.2021 г. На заседанието от 26.05.2021 г. ищецът заявил пред съда, че не е бил уведомен за заседанието на 06.04.2021 г., поради което мярката „задържане под стража“ била отменена, но въпреки това той останал в СЦЗ още осем дни до 03.06.2021 г., докато отмяната на мярката влезе в сила. Твърди, че на откритото заседание от 26.05.2021 г. не му е било връчено протоколното определение от 06.04.2021 1 г., за да може да го обжалва в 7‑дневен срок, а съдът неправомерно приел, че то е влязло в сила, както и че е държан още осем дни под стража с мотива, че прокуратурата евентуално би могла да обжалва новото определение, при положение че според ищеца прокурорът в заседанието е заявил, че няма да го обжалва. Ищецът посочва, че определението за задържането му под стража е получил едва на 18.06.2021 г., по електронна поща, след като вече го е обжалвал без да са му известни мотивите. Твърди, че съдията е отказал да администрира жалбата до Софийски градски съд, въпреки указанията на зам.председателя на СГС, по повод на което ищецът е подал жалба и за която твърди, че няма насрочено заседание пред СГС. Като последица от твърдяното незаконосъобразно задържане ищецът сочи, че за периода от 23.05.2021 г. до 04.06.2021 г. (13 денонощия) е бил лишен от свобода и ограничен в правото си на свободно придвижване, не е могъл да се яви по насрочени граждански и административни дела, а в условията на извънредно положение е бил поставен в изолация в килия с болен от СПИН, което му е причинило силен страх от заразяване. В знак на протест предприел пълна гладна стачка по време на задържането, както и още един ден след освобождаването, докато му бъдат върнати парите, които твърди, че е получил едва на 04.06.2021 г. През нощта между 3 и 4 юни бил пренощувал в градинка до затвора само по тънко яке и къси панталони. Ищецът описва неимуществени вреди под формата на силен страх, чувство за незащитеност и непълноценност, отпадналост и стомашни болки от гладуването, както и продължило 10 дни безпокойство от риск от заразяване със СПИН. По изложените съображения М. М. С. претендира осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от незаконно задържане за периода 23.05.2021 г. – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2021 г. (уточнителна молба 20.12.2023 г.) до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът Прокуратура на Република България излага становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Посочва, че в предходно съдебно заседание подсъдимият е заявил изричен отказ да се яви за следващо съдебно заседание, не е намерен на посочения адрес и не е реализирано принудителното му довеждане. В докладната е отразено, че по данни на съседи от 2 месеца не е виждан на адреса. Ето защо мотивирано е прието наличие на предпоставки за изменение на взетата спрямо 2 подсъдимия мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

Оспорва се ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и протИ.правно действие.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа предявения иск.

Ответникът оспорва исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството по НОХД /2020 г. на СРС е образувано внесен обвинителен акт срещу М. М. С. за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 НК: за това че на 16.09.2019 г. в сградата на Специализиран наказателен съд извършил непристойни действия, като на некролог, съобщаващ за смъртта на Й.К. (следовател) започнал да драска под текста, посочващ място и час на погребението и изписал думата „****“, а под текста „От колегите“ изписал думата „****и“. Престъплението било извършено повторно, след осъждане с влязла в сила присъда за друго такова – по НОХД 1564/2019 г. на СРС за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 16.08.2019 г. М. С. е задържан под стража за срок от 72 часа. По НЧД 13425/2019 г. на СРС спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение задържане под стража, потвърдено с определение по ВНЧД № 3561/2019 г. на СГС. По НЧД 15596/2019 г. на СРС М. С. е заявил оттегляне на молбата за разглеждане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и е заявил искане за прекратяване на производството. С постановление от 15.10.2019 г. по ДП 1629/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. 33339/2019 г. е отменена взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение поради изтичане на максимално установения срок. В протокол за предявяване на разследване от 05.06.2020 г. е отразено, че обвиняемият отказва да се запознае с досъдебното производство и да подпише протокола за предявяване.

С разпореждане от 14.12.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 17.02.2021 г., за което М. С. е уведомен с призовка чрез връчител от РС Стара Загора. Подсъдимият е заявил искане за отвод на председателя на състава и всички съдии от СРС в искане от 07.01.2021 г., 12.01.2021 г. В искане от 15.02.2021 г. е посочил, че отказва адвокатска защита и няма да се яви в съдебно заседание поради неполучаване 3 на препис от обвинителния акт.

На съдебното заседание на 17.02.2021 г. подсъдимият М. С. не се е явил, явил се е служебният му защитник адв. Н.А.. Докладвано е искането на подсъдимия с отразяване, че няма да присъства в съдебното заседание, тъй като не е получил препис от цялото досъдебно производство. Посочил е и че не е съгласен да бъде представляван от адвокат. Съдът е приел, че няма основание за отвод на съдията-докладчик. Разглеждането на делото е отложено за 06.04.2021 г. Постановено е принудително довеждане на подсъдимия. Призовка до подсъдимия е изпратена чрез ОД Охрана.

В докладна от 06.04.2021 г. на Областно звено „Охрана – Стара Загора“ е отразено, че адресът е посетен, но М. С. не е открит на адреса. При разговор с Б.В. – съсед от № 93, М. С. живее на адреса сам, но съседката не го е виждала от около 2 месеца и няма връзка с него. Предполагала, че „може да е при брат си в гр. София“.

В съдебно заседание на 06.04.2021 г. подсъдимият не се е явил. Отразено е сведението от постъпилата докладна. Явил се е служебният защитник адв.

Н.А.. В становище прокурорът е посочил, че са налице предпоставките за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“, предвид демонстратираното нежелание на подсъдимия да се яви в разпоредителното заседание. Съдът е приел, че още с разпореждането за насрочване на делото М. С. е уведомен за задължението си да се явява в съдебно заседание, както и за последиците от неявяването му. Отчетен е предходен отказ на М. С. за явяване в съдебно заседание, както и изложените обстоятелства, че лицето не е открито на адреса при постановяване на принудителното довеждане. При тези мотиви съдът е определил вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо М. С.. Посочено е, че определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от откритото заседание. Делото е отсрочено за разглеждане в съдебно заседание на 26.05.2021 г. Препис от протокола е изпратен на Сектор "Издирване" СДВР.

В писмо от Началника на затвора София до СРС се сочи, че началото на задържането на М. С. е 25.05.2021 г.

В съдебно заседание на 26.05.2021 г. М. С. се явява с отразяване за довеждането му от Затвора в София. Прави изявление, че е задържан на концерт в Стара Загора. Получил е копие от обвинителния акт, но не може да 4 каже на коя дата. Откакто е задържан е обявил гладна стачка. Сочи, че не се е явил в съдебно заседание, тъй като не е бил получил препис от делото. Не може да се запознае с делото в съдебно заседание, защото му „свършва химикалката“, поискал е препис от досъдебното производство.

Прокурорът е направил искане за отмяна на мярката за неотклонение, тъй като е изиграла роля.

Съдът е постановил изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“ при съобразяване на изложените мотиви за неявяване в предходните две съдебни заседания, както и постигане на целите на НПК по наложеното ограничение. Указано е, че определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съдебното заседание.

В писмо началникът на СЦЗ уведомен за отмяна на мярката за неотклонение. Указано е, че М. С. следва да бъде освободен, ако не се задържа на друго основание.

С писмо от 01.06.2021 г. до СРС е посочено, че М. С. няма да бъде освободен докато съдът не потвърди, че определението подлежи на изпълнение преди влизането му в сила.

С писмо от 08.06.2021 г. СГС е изпратил по НОХД /2020 г. по подадена от М. С. частна жалба вх. № 3327/07.06.2021 г. срещу определение от 06.04.2021 г. С определение № 443/05.07.2021 г. по ВНЧД 2535/2021 г. на СГС е оставена без разглеждане частната жалба поради просрочие. Съдът е приел, че срокът за обжалване тече от постановяване на определението, като без правно значение е, че подсъдимият не е присъствал.

По имейл на 10.06.2021 г. на М. С. са изпратени копия от протоколи от съдебни заседания на 17.02.2021 г. и 06.04.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Г.К. – призовкар към РС Стара Загора. Свидетелят сочи, че при дейността си на връчител не е имал проблем с намирането на М. С. за връчване на призовки и съдебни книжа. По отношение на конкретно посочения период 01.02.2021 г.

– 13.04.2021 г. потвърждава, че предполага, че не е имало проблем, но това може да се разбере чрез връчваните документи. Лично призовкарят отбелязвал датите на връчване. Приложените към въпросния лист призовки и съобщения са с дати 19.01.2021 г. – 13.04.2021 г.

По делото е приета информация от ГД „Изпълнение на наказанията“ по 5 повод задържане на М. С., видно от които на 25.05.2021 г. той е обявил гладна стачка, потвърдено в докладни записки. В отговор д-р Т. е отбелязал, че здравословното състояние на задържания ще бъде следено от лекар и ще му се назначават кръвни изследвания. В докладна от 27.05.2021 г. е отразено, че М.

С. отказва медицинска помощ. В докладна от 01.06.2021 г. се иска да бъде прегледан от лекар за установяване на здравословното му състояние. На 03.06.2021 г. е отразен проведен разговор от инспектор с М. С. с предложение да се провеждат ежедневни срещи и разговори с инспектор СДВР, при необходимост – среща с психолог. Потвърден е отказ от храна до 03.06.2021 г., 17:30 часа, когато е отразено освобождаването.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. П. (психиатър) и Б. К. (психолог).

Вещите лица приемат, че М. С. е преживял задържането под стража за 13 дни като събитие с висока степен на стрес и уплаха, характеризиращо се със страх, несигурност, чувство за унижение и тревога за здравето му, включително във връзка с условията на задържане и съжителството с тежко болно лице. Наред с това експертите заключават, че тези преживявания не са довели до трайни психопатологични последици под формата на психично заболяване – не се установява посттравматично стресово разстройство, разстройство на адаптацията или друго психично разстройство по МКБ‑10, възникнало като пряка и единствена последица от процесното задържане.