Определение № 681 от 10.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Шумен, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500433 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №12476 от 14.09.2023 г. (пол. по пощата, изходящо клеймо от 12.09.2023 г.) на „А1 България“ ЕАД, гр. София, ул. „....“ № 1, ЕИК: ...., представлявано от изп. директор А.Д. и М.М., с пълномощник по делото адв. Л. М. от САК срещу разпореждане №2473/24.08.2023 г. по ч. гр. д. №731/2023 г.по описа на РС – Шумен, с което е отхвърлено частично заявлението на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Т. Т. от гр. Шумен, за следните суми: 461,60 лв., представляващи различни видове неустойки, включващи – неустойка за прекратяване на договор по вина на потребителя в размер на тримесечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цена на услуга, неустойка за отстъпка от цена на устройство, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 128,98 лв. за периода от 29.08.2020 г. до 01.06.2023 г.;

37,40 лв. начислена такса за събиране на дължими суми, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 10,92 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.06.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта от заявлението относно разноските за горницата над присъдената сума за разноски, от които 248,35 лв. до претендираните 480,00 лв. с ДДС и ДТ от 13,70 лв. до претендираната и платена ДТ 26,48 лв.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с процесуалния закон и необосновано. Намира за неоснователни схващанията на ШРС, че претендираните неустойки са в противоречие с добрите нрави. Излага, че уговорената неустойка в максимален размер на три абонаментни вноски, дължима при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, не излизала извън функциите на неустойката и не е необосновано висока, тъй обезпечавала вредите от неизпълнение на договора и невъзможността операторът да получи абонаментните вноски до края на договора. Размерът й не бил необосновано висок и не водел до обогатяване на оператора, а клаузата била ясно дефинирана с оглед конкретния размер на месечната вноска, с определен краен предел на евентуалната отговорност, която би понесъл абоната при настъпило неизпълнение. Страните определили само максималния възможен размер, тъй като към датата на сключване на договора не било възможно да се предвиди дали и в каква степен ще настъпи неизпълнение на договора. Поради това било необосновано съображението на заповедния съд, че операторът получава очакваната и 1 уговорена печалба от договора без да предостави насрещна престация, предвид предсрочното прекратяване на договора. Така уговорената неустойка давала възможност на оператора да претендира размер на неустойката съобразно действителното фактическо неизпълнение за всеки отделен случай, но не повече от трикратния размер на уговорената абонаментна вноска без ДДС. При обратната хипотеза – ако операторът се бил задължил да предоставя услугите на неизправния длъжник за срока, равняващ се на дължимите вноски за неустойка, то би се загубил санкционният характер на същата и щяла да доведе до порочна практика на потребителите да прекратяват предсрочно договорите без това да води до никакви последствия за тях като неизправна страна. На следващо място, се излага, че неустойката, равняваща се на отстъпките, направени от цените на услугите и устройствата, предоставени на потребителя, били с оглед продължителността на сключения договор и евентуалното добросъвестно изпълнение от страна на абоната, като при неизправност на абоната не би следвало да се ползва от облекченията, предвидени за коректните абонати, и то за сметка на търговеца. Освен това, съдът грешно приел, че няма яснота каква е отстъпката от реалната цена на услуга. Размерът на отстъпката от цената на услугата била известна на абоната при сключването на приложенията, тъй като във всяко от тях била посочена стандартната цена и промоционалната цена на услугата, а разликата между двете била отстъпката, която би могъл да ползва потребителя. Отстъпката от цената на устройството също била известна на абоната, тъй като редовната цена на устройствата била посочвана във всеки договор в чл. 8.2, а цената с отстъпката – в раздел ІІ, чл. 4 и 5, а за изчисление на разликата в двете суми не били необходими на абоната специални знания или допълнителна информация, извън предоставената при сключването на договорите и приложенията. Отстъпката от цената на устройствата била с оглед дългосрочните отношения между страните, при които операторът би могъл да генерира печалба от цената на предоставената услуга за срока на изпълнение, а при липса на такова за кредитора възниквала вреда от това, че е направил отстъпка от цена на устройство и не получава цената на услугата за две години напред, а от друга страна абонатът се обогатявал, като придобила по-скъпо устройство при по-ниска цена въпреки своето неправомерно поведение.

Оспорва като неправилен и изводът на съда, че кредиторът няма право на такси, разноски и други подобни суми, свързани със събирането на вземания, тъй като таксата била уговорена в чл. 27.1 от ОУ, към които ОУ препращали сключените договори и като договорена между страните била дължима. Освен това, заявителят не бил колекторско дружество, чиято основна функция да е събиране на просрочени вземания, а организирането, проследяването и събирането на забавени плащания изисквало ангажиране на допълнителен технически и човешки ресурс и в този смисъл таксата не била част от присъщата функция на оператора.

Поради незаконосъобразността на разпореждането за отхвърляне на заявлението за претендираните суми за различни видове неустойки, незаконосъобразно се явявало разпореждането и в частта, с която е отхвърлено заявлението относно претендираната законната лихва върху тези суми. В жалбата се съдържа оплакване и за неправилно определяне и присъждане на разноските за адвокатски хонорар в по-нисък размер, несъобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредба №1/09.07.20204 г. на ВАдвС. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да бъдат признати разноските в претендирания от заявителя размер, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч. гр. д. №1731/2023 г. по описа на ШРС е образувано по заявление от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (уточнено с молба от 21.08.2023 г.) срещу длъжника М. Т. Т., в което се сочи, че между страните бил сключен 2 договор за електронни съобщителни услуги и договор за устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М548607, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 5504987541, като задълженията по него били в общ размер от 1 032,86 лв. за периода 19.06.2020 г. до 06.10.2020 г., конкретизирани както следва: 460,36 лв., представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по общо 3 отделни Приложения за предоставяне на мобилни услуги, телевизия и интернет, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 130,87 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 73,50 лв., представляващи неплатени суми по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 20,22 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 461,60 лв. - начислена на основание чл.

54.12 от ОУ неустойка за прекратява на договора, включващи – неустойка за прекратяване на договор по вина на потребителя в размер на 3 месечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цена на услуга, неустойка за отстъпка от цена на устройство, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 128,98 лв. за периода от 29.08.2020 г. до 01.06.2023 г.; 37,40 лв. начислена такса за събиране на дължими суми, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 10,92 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г., както и лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Към заявлението са приложени договора, сочените приложения, договор за продажба на изплащане и приложимите общи условия, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С разпореждане №2473/24.08.2023 г. по ч.гр.д.№1731/2023 г. ШРС е уважил заявлението само за сумите: 460,36 лв. - неплатени електронни съобщителни услуги по общо 3 отделни договора за предоставяне на мобилни услуги, телевизия и интернет, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 130,87 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 73,50 лв. - неплатени суми по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 20,22 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г., както и лихва за забава, считано от подаване на заявлението на 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 13,70 лв. държана такса и 248,35 лв. адвокатско възнаграждение, като е издадена Заповед №828 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г.

В останалата част заявлението е отхвърлено за сумите: 461,60 лв. - различни видове неустойки, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 128,98 лв. за периода от 29.08.2020 г. до 01.06.2023 г.; 37,40 лв. начислена такса за събиране на дължими суми, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 10,92 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.06.2023 г. до окончателното плащане.

За претендираните различни видове неустойки, уговорени в представените договори за мобилни услуги и анекси към тях, както и с договора за продажба на изплащане, заповедният съд е приел, че клаузите им са договорени извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции съгласно т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Приел е, че е без правно значение постигнато споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни такси и че до този размер се претендира неустойка за всеки от предоставените на ответника мобилни номера, вземането се основавало на нищожно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, съответно е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори. Освен това, клаузата, с която е уговорена неустойката се явявала и неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП. По същите съображения е отхвърлил и претенциите за разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставено на потребителя устройство и за разликата между дадена отстъпка от цена на услуга и стандартна такава, 3 като освен това е приел, че клаузите за договарянето им дори нямали неустоечен характер, а по-скоро наказателен такъв, още повече че в нито един от договорите не били посочени т. нар. пазарни цени на крайното устройство, нямало и яснота каква е отстъпката от реалната цена на услугата. С оглед акцесорния характер на претенцията за заплащане на лихва за забава върху заявените суми за различни видове неустойки заповедният съд е приел, че такава не се дължи. Недължима била и на собствено основание, тъй като по същество била уговорена неустойка с обезщетителен характер и поради този й характер не представлява главница, поради което и върху нея не се дължи лихва за забава. По отношение на таксата в размер от 37,40 лева, е приел, че е неравноправна. Освен че не била уговорена в нито един договорите, но на съда било служебно известно, че става дума за такса в размер на 8% от неплатените фактури, начислявани на основание ценова листа, прилагана от „А1 България“ ЕАД в отношенията с всички абонати, на непонятно основание, при положение че няма данни абонатите да са запознати с нейното съдържание и да са дали съгласие тя да се прилага в отношенията им с търговеца и това представлявало предварително начислен разход за комисионна на колекторска фирма. По този начин се целяло единствено да се увеличи обезщетението на кредитора при забава на плащанията, без реално да са направени каквито и да е разходи в такъв размер и така кредиторът се освобождавал от задължението да доказва реално направените разходи, което било незаконосъобразно. Не е уважил и акцесорното вземане за лихва върху тази сума.