Определение № 1261 от 24.09.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 3495/2026
- Вид
- Определение № 1261
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1261 гр. Кюстендил, 24.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXII-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Гражданско дело № 20261520103495 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 11742/30.07.2026 г., депозирана от Л. К. С. срещу Д. З. Х., с която след уточняваща молба от 14.09.2026 г., е заявен петитум да бъде признато за установено между страните, че ищцата е изключителен и едноличен собственик на: самостоятелен обект, състоящ се от стая, кухня, баня и тоалетна, разположени в сутеренен етаж на масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от *** кв.м., състояща се от сутеренен етаж и етаж, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, на 1/2 идеална част от правото на надстрояване на трети етаж на същата сграда и на 1/3 идеална част от правото на собственост върху *** кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, придобити по завещание от З. С. А. (починал на *** г.); на част с площ *** кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-1410-67/18.03.2010 г. на началник на СГКК – гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. ***, с обща площ на имота *** кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:***, квартал ***, парцел***, при съседи: имот с идентификатори ***, ***, ***, 4**, придобити по силата на покупко-продажба и давностно владение; ведно с искане за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на нотариус М. М.
Ищцата е посочила следните придобивни основания: а/ по силата на саморъчно завещание, обявено и вписано в Службата по вписванията под № ***, т. ***, вх. рег. № ****г. е придобила самостоятелен обект – две стаи, баня и тоалетна, разположени в сутеренен етаж на сграда с идентификатор ***, 1 както и 1/2 идеална част от правото на надстрояване на трети етаж на същата сграда и на 1/3 идеална част от правото на собственост върху *** кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, за които се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по силата на завещание № ***, том ***, вх. рег. № ***, дело № **** г. на нотариус Д. С., вписан в Службата по вписванията-Кюстендил, с вх. рег. № **** г., акт № ***, том ****, дело № ****г.; б/ по силата на договор за покупко-продажба по ЗОС от *** г., сключен с Община Кюстендил е придобила **** идеални части от терена на УПИ № ***, пл.сн.№***, кв. ****по плана на гр. Кюстендил /отговарящ на поземлен имот с идентификатор ***/, като се позовава и на второ независимо основание – давностно владение.
Ищцата обосновава правния си интерес от настоящото производство с твърдения, че е налице висящо производство по гр.д. № *** пред РСКюстендил, образувано по предявен от ответника иск за делба, в хода на което последният е претендирал да бъде възложена нему по съдебен път сграда с идентификатор *** и половината от собствените на ищцата *** кв.м., закупени от Община Кюстендил, като същият се легитимирал като собственик на последните с констативен нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нотариус М. М.
В тази връзка съдът извърши служебна справка в ЕИСС, при която се установи следното:
Производството по гр.д. № *** г. на РС-Кюстендил е образувано по предявен от Д. З. Х. против Л. К. С. иск за делба на същите недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Ищецът е твърдял, че по документ за собственост притежава ***/*** ид.ч. от поземления имот и първи етаж от сградата, а ответницата съответно - ***/*** ид.ч. от поземления имот по силата на саморъчно завещание и реално две стаи от сутерена на сградата, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № ***, том ***, дело **** на служба по вписванията към АВ, като е искал допускане на делба на поземления имот при квоти, съответно ***/*** ид.ч. за ищеца и ****/*** ид.ч за ответницата, както и 1/1 от сграда с идентификатор ***. В това производство Л. К. С. е предявила срещу Д. З. Х., с отговора на исковата молба, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че Л. К. С. е единствен собственик на част с площ от ***кв.м от поземления имот с идентификатор ***. Правното основание, на което Л. К. С. е поискала да бъде установено правото й на собственост върху посочената част от поземления имот изцяло съвпада с предмета на настоящия иск – договор за покупко-продажба и давностно владение.
С определение № 849/20.06.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, Кюстендилският районен съд е приел за съвместно разглеждане предявения положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Д. З. Х., че Л. К. С. е единствен собственик на част с площ от **** кв.м от 2 поземлен имот с идентификатор ***.
По делото е постановено решение рег. № *** от ****г., предмет на въззивно производство по в.гр.д. № **** г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, образувано по жалба на Л. С., което към настоящия момент е висящо.
При проверка на исковата молба съгласно чл. 126 и чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявените искове са недопустими по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това.
Съдът като взе предвид наведените от ищцата твърдения и данните за наличие на друго висящо дело по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК намира, че досежно предявената искова претенция за установяване правото й на собственост върху част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от *** кв.м., е налице отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване правото на иск от ищцата, респ. водеща до недопустимост на исковата й претенция. Видно от насрещната искова молба с вх. № 2096/19.02.2024 г., приета за съвместно разглеждане в образуваното гр.д.
№ **** г. на РС-Кюстендил, са налице висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. С разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
С предявения с настоящата искова молба установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, ищцата Л. К. С. релевира да е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от *** кв.м, каквато претенция е заявила и по гр.д. № *** г. на РС-Кюстендил, и въз основа на обстоятелства, които го обосновават, напълно идентични по двете производства. Изложеното налага категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с иска по двете дела съдебна защита.
С оглед на обстоятелството, че установителният иск за собственост, предмет на висящото производство по гр.д. № **** г. на КнРС е предявен с искова молба от 19.02.2024 г., респ. преди образуване на настоящото производство и предметът му е идентичен с предмета на настоящото заведено второ по време дело, то на основание чл. 126, ал. 1 ГПК исковата претенция в посочената по-горе част се явява недопустима, поради което следва да бъде 3 върната.
Предявената искова претенция за признаване за установено, че ищцата е изключителен и едноличен собственик на самостоятелен обект (стая, кухня, баня и тоалетна), разположени в сутеренен етаж на масивна жилищна сграда с идентификатор ***, на 1/2 идеална част от правото на надстрояване на трети етаж на същата сграда, както и на 1/3 идеална част от правото на собственост върху *** кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, се явява недопустима поради липса на правен интерес. Ищцата сочи, че е придобила посочените права по силата на саморъчно завещание, за което се е снабдила и с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по силата на завещание № ***, том ****, вх. рег. № ****, дело № **** г. на нотариус Д.
С., вписан в Службата по вписванията-Кюстендил, с вх. рег. № **** г., акт № ****, том ****, дело № ****г. Тези права не се оспорват от съсобственика Д.
З. Х., заявени и признати са от същия в обстоятелствената част и петитума на исковата молба за делба, с позоваване на същият титул за собственост – същият нотариален акт, с който се легитимира като собственик ищцата и в настоящото производство, не са били отречени от него и в хода на производството до приключване на устните състезания. Не следва различен извод и от соченото от ищцата обстоятелство, че ответникът се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост, доколкото в последният изрично е отбелязано, че титуляр на горепосочените права, на основание завещание, е именно ищцата Л. С.. Следователно, не е налице спор, подлежащ на разглеждане относно правата, които ищцата е придобила по завещание от З.
А., по отношение на които същата е посочена като титуляр в документът за собственост на ответника, и които не се отричат от последния, поради което и предявеният установителен иск в тази му част е при липса на правен интерес от предявяването му.
С оглед на изложените правни съображения съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима, поради което и на основание чл.
130, вр. с чл. 126, ал. 1 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА предявената от Л. К. С. срещу Д. З. Х. искова молба с вх. № 11742 от 30.07.2026 г., поради недопустимост на предявените с нея искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на исковата молба производство по гр.д. № 3495/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
4
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5