Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 23.03.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 124/2022
Вид
Решение № 95
Подписан
23.03.2022
В сила
30.04.2022
Състав
Мария Велкова, Михаил Драгнев, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Русе, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500124 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Община Русе обжалва Решение № 955 от 16.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1312/21г. по описа на РРС, в частта с която е осъдена да заплати на ИВ. Ж. ИВ. сумата над 4 500лв. до 15 000лв., представляваща частично претендирано обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени в резултат на трудова злополука настъпила на 29.12.2018г.

Излагат се оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради неточно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на И.И.. Поддържа се, че падането е настъпило на леда на самата пързалка, а не пред входа, извън нея. Посочва се, че ищеца не е изпълнявал възложените му от работодателя задължения, а напротив с поведението си грубо е нарушавал правилата за безопасност на труда, предвидени в чл. 33 ЗЗБУТ. Анализират се показанията на свидетелите и изявленията на ищеца в исковата молба, като се изтъква, че съдът неправилно е оценил същите. Иска се от въззивния съд да признае наличието на 70% съпричиняване от страна на работника и да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание адв. М.А., представител на И.И., иска от съда да се произнесе с решение, с което да остави въззивната жалба на Община Русе без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Посочва, че 1 следва да бъдат анализирани изявленията на кмета на Община Русе в представена по делото декларация за трудова злополука. Иска да се съобрази проверката, проведена от служители на ТП на НОИ преди издаване на разпореждането, с което се признава злополуката за трудова, при която не са били констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на И.И..

Сочи, че от анализа на свидетелските показания се установява как работника към момента на злополуката е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, включващи подпомагане на пропусквателния режим. Намира, че доверителят е стоял на входа на ледената пързалка, за да възпрепятства влизането на родители, докато излизат пързалящите се лица, което е част от задълженията му. В заключение навежда доводи за липса на съпричиняване от страна на И.И..

ИВ. Ж. ИВ. обжалва Определение № 88 от 11.01.2022г., постановено по гр.д.№ 1312/21г. по описа на РРС, с което се оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. В частната жалба се сочи, че за всеки от предявените искове се дължи възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА в минимален размер, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. Претендира се възнаграждение за иска за причинени неимуществени вреди съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 в размер на 980 лв. и възнаграждение за иска за причинени имуществени вреди съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 в размер на 504,40 лв. Иска се от въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния съд и да присъди разноски в претендираните размери.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната въззивна жалба.

В съдебно заседание гл. юрисконсулт в отдел „ПНО“ в Община Русе ГИ изразява становище, че частната жалба е неоснователна.

Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 13.12.2018г. с Трудов договор № 79/12.12.2018г. ИВ. Ж. ИВ. бил назначен на длъжност „Работник поддръжка сгради“, код НКПД- 71192016 при Община Русе за срок до 12.12.2020г. по Проект BG05M9OP001-1.010 за „Обучения и заетост“ на Европейския съюз.

В приложена по делото длъжностна характеристика за длъжност „Работник поддръжка сгради“ са изброени задълженията на служителя, част от които са: помага при функционалното обслужване на външна мобилна ледена пързалка; подпомага пропускателния режим на ледената пързалка и да 2 спазва утвърдените в ЗЗБУТ здравословни и безопасни условия на труд, хигиенните изисквания и инструктажите за работа, както и му е предоставена възможност сам да взема решения за организация на собствения си труд и изпълнение на преките си задължения по длъжностна характеристика.

В правилник за ползване на ледената пързалка, утвърден от кмета ПС, се посочва, че не се допуска на терена на пързалката влизане с обувки.

На 13.12.2018г. на служителите, включително и на ИЖ И., е бил проведен начален инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд и противопожарна охрана, който обаче по съдържанието си не е станал известен на съда.

На 29.12.2018г. в 14,00ч. в гр. Русе, пл. „Свобода“ на входа на външна ледена пързалка ИВ. Ж. ИВ. бил изритан в краката изотзад от паднало на леда дете и бил съборен на дървената повърхност извън огражданията . В последствие на падането И.И. получил счупване на лява тазобедрена става, след което бил откаран в МБАЛ „Канев“ за оказване на спешна медицинска помощ.

С Декларация за трудова злополука с вх. № 1/03.01.2019г. Община Русе, представлявана от кмета ПС, е подала данни към ТП на НАП за настъпила на 29.12.2018г. злополука, като изрично е посочено мястото на настъпването на входа, извън ледената пързалка.

С Разпореждане № 1/04.01.2019г. ТП на НОИ приема злополуката от 29.12.2018г. за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е било обжалвано и впоследствие е влязло в сила.

От изготвената по делото Съдебномедицинска експертиза и приложената медицинска документация се установява вида на травматичното увреждане и протичане на последвалото лечение и възстановяване на ИВ. Ж.

ИВ.. Констатира се, че в следствие на злополуката той е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост, наложило алопластика на лявата тазобедрена става (потаяване на изкуствена тазобедрена става). Било е проведено 30 дневен болнично лечение. Първоначално се е наложило овладяване на придружаващо заболяване- ХУХК с ретроагия, след което е била извършена оперативна интервенция – алопластика на 24.01.2019г. В края на м.03.2019г. и началото на м.04.2019г. е проведено едноседмично стационарно лечение в Отделение по физиотерапия и рехабилитация, където И. е бил вертикализиран, след което е започнал да се движи с помощни средства - две патерици, впоследствие бастун и накрая е започнал да се придвижва без помощни средства.

От приложени решения на ТЕЛК е видно, че процента на работоспособност на ИВ. Ж. ИВ., който е бил с 79% трайно намалена работоспособност преди инцидента, е спаднал вследствие на трудовата злополука до 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ.

При изясняване на фактическата обстановка съдът съобрази и показанията на свидетелите: БГ; ДДТ; ЛК КП; ГС и обясненията на ищеца 3

И.И..

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият правилно е приел, че И.И. е претърпял неимуществени вреди в претендирания от него размер от 15 000лв., в следствие на настъпила на 29.12.2018г. трудова злополука, като не е способствал/допринесъл за настъпването ѝ.

Безспорен между страните е факта, че настъпилата на 29.12.2018г. злополука е трудова, което е установено и с влязло в сила Разпореждане № 1/04.01.2019г. ТП на НОИ, обвързващо съда.

Несъмнено от злополуката са последвали имуществени и неимуществени вреди по смисъла на чл. 200 КТ, вр. чл. 45 и сл. ЗЗД за което също не се спори.

Оплакването на работодателя е за наличие на съпричиняване от страна на работника по чл. 201, ал. 2 КТ, което от своя страна влияе върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

След анализ и оценка на събраните доказателства съдът намира, че мястото на настъпване на злополуката е извън заледената част на пързалката, а не както се твърди от жалбоподателя на леда. Единствено в тази насока са показанията на св. КП, която е и служител в Община Русе, поради което е заинтересована от изхода на делото. Тя също така признава, че не е възприела пряко въпросния инцидент, а е гледала записи от случилото се, които не са представени по делото. Това обстоятелство обаче се опровергава от всички други показания по делото, които съдът кредитира, като преценява и липсата на заинтересованост на някои от другите свидетели като св. ГС и ДДТ. Също така при установяване на въпросния факт съдът взема предвид, че в Декларация за трудова злополука с вх. № 1/03.01.2019г. Община Русе, представлявана от кмета ПС, признава извънсъдебно, че мястото на настъпване на трудовата злополука е на входа, извън ледената пързалка. При така установеното от фактическа страна не може да се приеме, че И.И. е нарушил правилника за ползване на ледената пързалка като е влязъл на терена на пързалката с обувки. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя във връзка с посоченото в исковата молба място на падането от И. „на ледената пързалка“, доколкото не само заледената част, а и околните съоръжения, включително дървените скари около леда, са част от ледената пързалка, като обичайно стационарно работно място на пострадалия. По надолу в молбата се уточнява, че мястото на падането е входа на ледена пързалка, което изцяло съответства с изложеното от И. в обясненията му, поради което и изявлението, че е паднал „на ледената пързалка“ не представлява признание на неизгоден за него факт.

Съдът намира, че И.И. не е допринесъл с поведението си за настъпване на трудовата злополука. Неоснователно е оплакването на Община Русе за съпричиняване поради неизпълнение на възложените на работника задължения и грубо нарушение на правилата за безопасност на труда.

4

Задълженията на работника са уредени по общ начин в длъжностната му характеристика, като му е предоставена възможност сам да взема решения за организация на собствения си труд и изпълнение на преките си задължения.

Те включват и подпомагане на пропускателния режим на пързалката. Съдът приема за доказано, че в изпълнение на така формулираното задължение работника И.И. е стоял на входа на ледената пързалка. Следва да се посочи, че в това задължение се включва проверка на билетите на излизащите, за което сочат мнозинството от свидетелите. Извършването на проверка не само при влизането, а и при излизането от ледената пързалка е въпрос на организация на работата и лесно може да се обясни с необходимостта да бъде заплатен престоя от всеки ползващ пързалката и да се ограничи избягване на въведения пропусквателен режим. Във връзка с това в т. 6 от правилника за ползване на ледената пързалка се посочва изрично, че касовият бон трябва да се пази до напускане на обекта. Пропускателният режим следва да се налага и при напускане на пързалката, доколкото от показанията на св. ЛК се установява, че са им били дадени указания да не бъдат допускани на леда майки, които искат да приберат децата си, излизащи от пързалката. При една такава обичайна ситуация, в задълженията на И.И. е да съблюдава пропускателния режим и да не допуска влизане от други лица на леда, което задължение може да бъде изпълнено единствено на входа на ледената пързалка, където се е намирал в момента на настъпване на злополуката. Дори да се приеме, че И.И. е помагал на излизащите от пързалката деца и тези му действия не са били свързани с въпросното задължение по длъжностна характеристика, те несъмнено не са представлявали и нарушение на правила за безопасни и здравословни условия на труда. Не всички дейности извън кръга на изброените в длъжностната характеристика представляват нарушение на задълженията на работника, а напротив те биха могли да бъдат естествено продължение и част от трудовите му функции, както е в случая.