Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 830 от 30.12.2024, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 1264/2024
Вид
Определение № 830
Подписан
30.12.2024
В сила
30.12.2024
Състав
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Девня, 30.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120101264 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове от В.

ООД, ЕИК ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу Я. Г. И., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д № 211/2024 г. по описа на РС Девня.

След като се запозна с материалите по ч.гр. д. № 211/2024 г. на РС Девня съдът намира настоящия процес за недопустим, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК. В хипотезата на чл.

422 ГПК специалните положителни предпоставки за допустимост на установителния иск са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК или връчване на издадената заповед на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК; 3. Спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Правният интерес от установяване вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. Дадените от 1 съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, от задължението му да провери процесуалните предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда в заповедното производство, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК - така мотиви към т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 211/2024 г. по описа на ДРС в конкретния случай процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като липсва подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, но и същата не е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, приложими по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК и при връчването на заповедта за изпълнение, когато ответникът/длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато ответникът/длъжникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния му адрес по реда на, ал. 1 и, ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно местослуженето или мястото за 2 осъществяване на стопанската му дейност, които също проучва по свой почин. В заповедното производство съобщение е изпратено на постоянния адрес на длъжника в ***, като не е направен опит за връчване на посочения от заявителя адрес в ***. Предвид липсата на данни за извършен опит за връчване на длъжника на посочения от заявителя адрес в заявлението за издаване заповед за изпълнение, фактическият състав на процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е незавършен, което е пречка за приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени, тъй като ищецът още не разполага с правен интерес от търсената с тях защита и като такива са недопустими - в този смисъл и съдебната практика определение по гр. дело № 13793 по описа на ВРС за 2018 г.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото - прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1264/2024 г. по описа на ДРС, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3