Акт № 1503 от 06.04.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 286/2013
- Подписан
- 06.04.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 ,ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
Публикувай
Решение №
Номер
Година
9.4.2013 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
03.11
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Ивелина Солакова дело номер
20114100100213 по описа за
2011 година
За да се произнесе , съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „БМ Л.” , гр. С. против Д. Ц. Д. и Д. Г. Д.. Ищецът твърди, че е сключил договор за финансов Л. с „ДД Т.” О., гр. В. Т. в качеството му на лизингополучател и с Д. Д., Д. Д. и „Д. Д. 2.” О., гр. В. Т., като поръчители. За ищеца възникнало право на парично вземане в размер на 58 867,62 евро в резултат на неизпълнение на задълженията по договора за финансов Л., като посочената сума представлява 30 510,61 евро лизингови вноски с настъпил падеж за периода декември 08 – март 09 година включително, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за Л., 1357 евро, представляваща стойността на изискуеми застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл. 9.2 от договора за Л., за връщане на активите преди изтичане на срока на договора и без да е платена лизинговата цена.
Сочи се, че ищецът е изпълнил насрещната си престация по договора за финансов Л., като е закупил 4 ППС посочени подробно и ги е предало на лизингополучателя, за ползване срещу плащане на лизингова цена, погасяване Ч. месечни лизингови вноски.
Твърди се, че съгласно договора лизингодателят е платил и дължимите се застрахователни вноски за автомобилите. Длъжникът – лизингополучател спрял плащането на дължимите лизингови вноски от ноември 2008 г. и на 23.03.2009 г. по своя инициатива върнал предсрочно ползваните лизингови ППК, без да е платил просрочията и без да е изплатил изцяло лизинговата им цена. На същия ден на представляващия лизингополучателя е връчена покана за доброволно изпълнение на дължимите вноски. Поръчителите по договора са били уведомени с нотариални покани.
Твърди се, че задължението на лизингополучателя, респ. поръчителите по договора, не е погасено изцяло до момента на исковата молба. Тъй като ищецът понесъл вторична реализация на процесните ППС, същият претендира и част от договорната неустойка, предвидена за случаите на предсрочно връщане на лизинговите ППК.
За събиране на вземането от страна на ищеца е подадено заявление от 14.06.2010 г. във ВТРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК- Съдът е издал исканата заповед, като е образувано ч.гр.д. № 2669/2010 г. на ВТРС. Във връзка с направено от ответниците възражение ищецът предявява претенцията си, с която моли съда да приеме за установено, че двамата ответници в качеството им на поръчители по договор за финансов Л. за следните суми: 58 867,62 евро в резултат на неизпълнение на задълженията по договора за финансов Л., като посочената сума представлява 30 510,61 евро лизингови вноски с настъпил падеж за периода декември 08 – март 09 г. Включително, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за Л., 1357 евро, представляваща стойността на изискуеми застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл. 92 от договора за Л., за връщане на активите преди изтичане на срока на договора и без да е платена лизинговата цена. Претендира се и законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС до окончателното й изплащане.
С Разпореждане от 22.02.2011г. ВТРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и това разпореждане е потвърдено с определение на ВТОС по в.ч. гр.д. № 467/2011г., респ. е влязло в законна сила.
С определение от 08.11.2012г. по делото съдът е прекратил производството по същото по отношение на ответника Д. Г. Д.. С определение от 28.01.2013г. по делото е допуснато изменение на иска, който „БМ Л.” , гр. С. е предявил против ответника Д. Ц. Д., като вместо претендираното установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, искът се счита предявен за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковите суми.
Ответникът Д. Д. е депозирал Ч. особения си представител назначен му по реда на чл. 47,ал.6 от ГПК отговор на исковата молба, който съдът намира за подаден в указания срок и счита, че следва да го вземе предвид.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че заповедта за незабавно изпълнение, издадена в полза на ищеца, е обезсилена.
Оспорват се всички предявени искови претенции. Сочи се, че лизингополучателят по процесния договор не дължи претендираните лизингови вноски.
Твърди се, че ответникът не е уведомен, че длъжникът по договора не изпълнява и че кредиторът смята да насочи претенцията си към него. Прави се възражение, че правото на иск против Д. Д. е погасено, понеже ищецът не е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от падежа на главното задължение /чл. 147 от ЗЗД/.
Възразява се и против дължимостта на претендираните застрахователни вноски, като се сочи, че лизингодателя не е уведомил лизингополучателя и не го е поканил да ги заплати.
Оспорва се претенцията за неустойка, като се сочи, че клаузата на договора за Л., уреждаща неустойката, е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави. Евентуално се навежда възражение, че размерът на неустойката, дори и в частично претендираният й вариант, е прекомерно завишен.
С допълнителна искова молба ищцовата страна пояснява исковата си претенция сочи, че е оÛазал необходимото съдействие на лизингополучателя за връщане на лизинговите превозни средства. Оспорва се обстоятелството, че е прекратен лизинговият договор с приемо-предавателния протокол за предаване на лизинговите ППС.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си и претендират разноски.
Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното:
С договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г. „БМ Л.” , гр. С. като лизингодател се е задължил придобие собствеността върху два броя нови седлови влекачи „DAF” модел FT XF 105.460 и два броя фабрично нови триосни ремаркета „Swarzmuller” , подробно описани в приложението към договора, с цел тези ППС да бъдат предоставени на „ДД Т.”О. В. Т. като лизингополучател за ползване срещу възнаграждение. Договорът е сключен за срок до 01.02.2011г.
Общата стойност на предоставените на Л. ППС е 258 480,00евро с ДДС, като лизинговата им цена по договора е в размер на 247 8373,25 евро и представлява общата сума, дължима от лизингополучателя за ползване на ППС предмет на договора. Тази лизингова цена се формира от първоначалната вноска в размер на 21 540 евро и главница в размер на 193 860 евро и лихва за периода на договора в размер на 32 973,25 евро, като сумите са без ДДС.
Съгласно договора лизингополучателят се задължава да заплати договорената цена на 36 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план.
Съгласно чл.9.1 от договора в случай на неплащане изцяло, забавено или частично плащане на която и да е дължима лизингова вноска, както и на всяко изискуемо вземане по договора, лизингополучателят дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0,3% на ден, начислена върху дължимите и неплатени суми. По силата на чл.9.2 в случай, че лизингополучателят върне на лизингодателя едно или повече от ППС, независимо от това какъв е случаят, преди изтичане на срока на договора, без да е платил изцяло лизинговата цена на ППС и без да е приложена клаузата на предварително изкупуване, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в размер на 270 000евро.
Договорът е подписан освен от представляващите „ДД Т. ”О. В. Т. и от Д. Ц. Д. в негово лично качество, като последният се е задължил да отговаря за изпълнението на всяко задължение, което лизингополучателят е поел или ще поеме, е възникнало или ще възникне и което произтича или е свързано с договора за Л.. Д. е заявил, че е запознат изцяло с договора за Л. и носи солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Не се спори по делото, че ППС, предмет на горния договор, са предадени на лизингополучателя и че той е заплащал редовно дължимите лизингови вноски до ноември 2008г.
По делото са представени застрахователни полици, съгласно които лизингодателят е застраховал отдадените на Л. процесни ППС. Представена е и кореспонденция между последния и застрахователен брокер „Б. Н.-2000” ЕООД С., както и платежно нареждане, отразяващо плащането на сума в полза на този брокер в размер на 16895,17лв., като основанието за плащане в случая е писмо 171-27.02.2009г. Съгласно това писмо застрахователният брокер е уведомил „БМ Л.” , гр. С., че към 27.02.2009г. са настъпили падежи по застрахователни полици на лизингово имущество, предоставено на 38 лизингополучателя, включително и на „ДД Т.” О. В. Т.. Посочено е, че полиците са към различни застрахователи и общата дължима по тях сума е 17243,17лв.
Съгласно приемо-предавателен протокол от 23.03.2009г. представляващият „ДД Т.” О. В. Т. е предал на „БМ Л.” , гр. С. Ч. негов представител четирите ППС предмет на сключения между тях договор. С покана за доброволно изпълнение от 23.02.2009г „БМ Л.” , гр. С. е уведомило „ДД Т.” О. В. Т., че дължи по договора за Л. следните суми 56671,24лв. – сбор от неплатени изискуеми лизингови вноски с ДДС за месеците декември 2008, януари, февруари и март 2009 г. включително, 11 464,18 лв. неустойка за забава върху просрочените вноски, 2654,08 лв. застрахователна премия и 504,63лв. неустойка върху застрахователната премия. С тази покана „ДД Т.” О. В. Т. е поканен в седемдневен срок, считано от датата на получаването й да изпълни доброволно задълженията си към „БМ Л.” , гр. С., като изрично е указано, че тя следва да се приеме за предизвестие за разваляне на договора за Л. съгласно чл. 18.2 от договора.
Поканата е получена от представителя на „ДД Т.” О. В. Т. на 23.03.2009г.
Покана със същия текст е връчена и на Д. Ц. Д. на 27.03.2009г. До Д. е отправена нотариална покана и на 13.03.2009г., но тя не му е връчена редовно.
Не се спори по делото, че „ДД Т.” О. В. Т. не е заплатило посочените в поканата сума в дадения в същата срок.
С нотариална покана от 23.02.2010г. Д. Д. отново е поканен да заплати дължими на „БМ Л.” , гр. С. суми, като е предупреден, че ако не стори това като поръчител, дружеството ще предприеме действия по събиране на вземанията по съдебен ред. Д. е отказал да получи поканата, като отказът му е удостоверен от нотариуса.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно същото размерът на неиздължените и изискуеми лизингови вноски по договора за Л. е общо 30 510.65 евро, за периода от 01.12.2008г. до 01.03.2009г.
Размерът на заплатените застрахователни премии от „БМ Л.” , гр. С. за четирите ППС предмет на договора за Л. с платежно нареждане от 04.03.2009г. е 1357,01 евро или 2654,08 лв. Размерът на претендираната с исковата молба неустойка съгласно заключението е 27 000лв. или 1/10 част от цялата дължима по договора такава.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е приело сумите по представените по делото застрахователни полици за платени, тъй като е налице платежно нареждане от „БМ Л.” , гр. С. към застрахователния брокер и придружаващо го писмо, в което са посочени ППС, предмет на процесния договор за Л..
По делото са събрани и гласни доказателства- показанията на свидетелите А. Г., М. Г. и Д. Д..
А. Г. има качеството на изпълнителен директор и представляващ „БМ Л.” , гр. С. към момента, в който е депозирал изявленията си пред съда, поради което съдът цени тези изявления като такива, направени от представляващ дружеството.
Г. заявява, че знае за наличието на сключен между „БМ Л.” , гр. С. и„ДД Т.” О. В. Т.договор за Л. на товарни МПС. Поради проблеми в плащането на лизинговите вноски се взело решение за прекратяване на договора за Л. . Служители на дружеството контактували с представляващите лизингополучателя и с поръчителите, изпращани били нотариални покани до всички тях. В подробности изпълнителният директор на „БМ Л.” , гр. С. разяснява как са протекли отношенията между дружеството и „ДД Т.” О. В. Т. по повод сключения лизингов договор. Посочва факти относно връщането на ППС предмет на договора, както и данни относно действията на служителите, отговорни за контрола върху изпълнението на процесния договор.