Решение № 584 от 22.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Анелия Щерева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20261100605003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 УБДХ.

Постъпила е жалба от Е. Б. Г., депозирана чрез защитника му, срещу решението на СРС, НК, 136 състав по н.а.х.д. № 2657/26 г. , с която жалбоподателят е признат за виновен за извършване на проява, представляваща форма на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 УБДХ

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. На първо място се поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват осъществяването на състава на дребното хулиганство. Изтъква се, че в конкретния случай по делото е безспорно установено и не се оспорва нито от нарушителя, нито от защитата, че първият е употребил посочените от съда реплики, но това не било достатъчно проявата да бъде квалифицирана като дребно хулиганство, защото липсвали демонстративност, ескалация на поведението, грубо нарушаване на обществения ред и реално скандализиране на обществото. Излагат се доводи, че жалбоподателят е употребил тези изрази в състояние на силно емоционално напрежение след употреба на алкохол, но използването на отделни груби или непристойни изрази към полицейските служители не било достатъчно основание автоматично те да се квалифицират като дребно хулиганство, след като липсвали доказателства за реално нарушаване на обществения ред. Посочва се, че на аудиозаписа на полицейската камера отчетливо се чува, че един от полицейските служители е напсувал нарушителя, което поставя под съмнение собствената му безпристрастност. Оспорват се фактическите констатации, че жалбоподателят е пречел на полицаите да изпълняват служебните си задължения.

1

Според защитата обстоятелството, че съдът частично е оправдал нарушителя само по себе си поставя под съмнение достоверността на обвинителната теза и налага внимателна преценка на останалите приети за установени факти. Оспорва се жалбоподателят да е оказал целенасочена съпротива, надхвърляща естествените рефлекторни реакции при задържането. Изтъква се, че от видеоматериала се установява, че писмените обяснения на О.М. не представляват нейно самостоятелно възпроизвеждане на факти, още повече че тя не е била на мястото при изричане на двете реплики. Отбелязва се, че св. Н.Н. не успява да възпроизведе конкретни обстоятелства, свързани със случая, а от видеозаписа не се установявало да е присъствал на случая. Независимо от изложените съображения, защитата намира за неприемливо жалбоподателят да заплати разноските по делото, защото е оправдан за значителна част от обвинението. Прави се искане за признаване на нарушителя за невинен, алтернативно – за изменение на решението с намаляването на размера на наложената глоба и възложени разноски.

В съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че решението на районния съд е правилно както по отношение на установеното нарушение, така и по отношение на наложеното административно наказание глоба и нейния размер. Поради това предлага да бъде потвърдено.

Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Счита, че първоинстанционният съдебен състав не е приложил правилно УБДХ, доколкото е постановил решението върху откъслечни фрази и не е взел предвид обстоятелството, което е видно от аудиозаписите от полицейските автомобили, че преди да се стигне до словесния сблъсък и ареста на доверителя му полицейските служители на глас са изразили становището си какво искат да извършат спрямо доверителя ми и са го напсували помежду си. Поддържа, че откъслечните фрази, които защитата не оспорва, че са казани от доверителя му, са били абсолютно безлични и не са били насочени срещу полицейските служители.

Приема, че показанията на полицейските служители са компрометирани и единственият годен свидетел украинската гражданка, видно от събрания видеоматериал, изобщо не е могла непосредствено да получи впечатления от разговора между жалбоподателя и полицейските служители, а протоколът с нейните показания е продиктуван от полицията. Моли въззивният съд да отмени съдебното решение като необосновано или да го измени, като намали размера на глобата и съответно размера на разноските, които доверителят му следва да заплати.

Жалбоподателят Е. Г. заявява пред касационната инстанция, че е живял 11 години в Англия и там такова нещо не би могло да се случи между гражданин и полицай, защото било съвсем нормално гражданин да помоли полицай да му помогне, ако има нужда. В случай той искал да помоли полицейските служители да повикат такси за негов познат, който бил пиян, но те се държали арогантно и му казали, че им пречи да си вършат работата. Заявява, че след връщането си от Англия през ноември 2025 г. не работи, защото има седемгодишна дъщеря и отдава приоритет на отношенията си с нея, като в момента се издържа от спестявания. Моли съдът да приеме, че не е престъпник и е невинен. Изтъква, че случилото се му носи негативи за семейството и родителите му, които го укоряват.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и служебно провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт намира следното.

Касационният жалбоподател Е. Б. Г. е роден на ******** г. в гр. София; българин е, български гражданин, ЕГН: **********, неосъждан, с висше образование, живее на съпружески начала, баща на едно малолетно дете, понастоящем не работи, с адрес: гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „********.

2

С обжалваното решение от 16.07.2026 г. Софийският районен съд е признал Е. Б. Г. за виновен в това, че на 19.02.2026 г., около 00.55 часа, в гр. София, бул.

„Черни връх“ № 25, извършил непристойна проява, след употреба на алкохол, минавайки покрай служители на МВР, изпълняващи служебните си задължения, като при направената му от тях забележка да не пресича неправилно, се обърнал към тях с думите „Fuck off“, „смешници, какво ще ми направите бе, аре арестувайте ме“, като крещял на висок глас и след като бил устно многократно предупреден да преустанови поведението си и да спре да крещи, ръкомаха и да ги обижда, не изпълнил отдадените му разпореждания, не се подчинил, продължил да крещи и да вдига ръце заплашително към служителите на МВР, оказал съпротива при поставянето на помощни средства – белезници, и от действията му се възмутили гражданите О.Н. и Н.И.Н. – нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, буква „а”, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ му наложил административно наказание глоба в размер на 150 евро, като го признал за невиновен и го оправдал за това на същата дата, час и място да е изрекъл по отношение на служителите на МВР думите „Абе вие сте като такси. Искам да ме закарате веднага където ви кажа“, „То и без това нищо не става от вас“, „Аре бе смешници, кво ще ми направите, бе“, „Аре бе, смешници, слагайте ми белезници“, както и че е хвърлил документа си за самоличност към полицаите.

Със същото решение на основание чл. 189, ал. 3 НПК нарушителят бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1377,32 евро по сметка на СРС.

Районният съд е постановил обжалваното решение след пълноценно изясняване на съществените обстоятелства от предмета на разглеждане в хода на съдебното следствие чрез обясненията на наказания, депозирани пред съда, показанията на свидетелите Н.Н. и О.М., на свидетеля полицейски служител В.С..И.; заключенията по извършените технически изследвания; заключението по комплексната видео-техническа и аудио експертиза по протокол № 131-Ф/16.06.2026 г., както и непосредствено възпроизведените в открити съдебни заседания видео- и аудиозаписи, представляващи оглед на съдържанието на веществено доказателство, съдържащо цифрова информация, както и чрез прочитане на приложените материали, съдържащи се в преписката на

4

РУ-СДВР – сведения от

Н.Н.,

О.М..

На тази основа от фактическа страна районният съд обосновано е приел, че част от поведението, възведено в акта за констатиране на дребно хулиганство, се установява с необходимата категоричност както от сведенията, събрани от всички разпитани в полицейската проверка лица, така и от събраните непосредствено от съда гласни доказателства и експертно заключение.

Настоящият съдебен състав с касационни правомощия след самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства, като обсъди доводите в жалбата, намира следното.

По същество събраните по делото доказателства установяват, че на 19.02.2026 г. около 00:55 часа в гр. София, на бул. „Черни връх“ № 25, в близост до централния вход на хотел „Хемус“, полицейските служители св. В.С..И. и И.С.С. изпълнявали служебните си задължения и извършвали проверка на водач на моторно превозно средство. Служебният автомобил бил спрян в непосредствена близост до проверяваното превозно средство. По същото време жалбоподателят Г., чието поведение било повлияно от употреба на алкохол, се намирал в същия район. Той преминал в близост до полицейските служители и до служебния автомобил.

Служителите му направили забележка да не пресича неправилно пътното платно и да 3 не пречи на извършваната проверка на водача на моторното превозно средство. Г. се отдалечил, но след кратко време се върнал при полицаите и влязъл в словесна конфронтация с тях без основателна причина. Говорел на висок тон и настоявал да му окажат съдействие, като повикат такси. Полицейските служители му отговорили, че не извършват таксиметрова дейност и многократно му го приканили да се отдръпне и да ги остави да изпълнят служебните си задължения.

Жалбоподателят Г. не се съобразил с указанията на полицаите, останал при служебния автомобил, като продължил да настоява да му обръщат внимание, ръкомахал, повишавал тон и фактически възпрепятствал полицаите да продължат да извършват проверката на спрения водач на МПС. В хода на размяната на репликите жалбоподателят се обърнал към полицейските служители с думите „Fuck off“ и „смешници, какво ще ми направите бе, аре арестувайте ме“.

Въпреки неколкократните предупреждения да преустанови викането, ръкомахането и обидите, Г. не се подчинил, а полицаите предприели действия по задържането му. Жалбоподателят първоначално не се подчинил и това наложило служителите да го поставят на земята и да му поставят помощни средства белезници, след което го настанили на задната седалка на служебния автомобил.

Поведението на жалбоподателя, доколкото се извършвало на голям столичен булевард и в близост до хотел, въпреки нощния час, било възприето от рецепционистката в хотела св. О.М. и отседналия в хотела св. Н.Н. като неадекватна форма на смущаване на обществения ред.

След задържането жалбоподателят Г. бил отведен в сградата на 4 РУ-СДВР, където му бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство.

Посочените значими за правилното изясняване на делото факти се извеждат несъмнено и категорично от писмените сведения и показанията на очевидци на конфликтната ситуация – полицейския служител И. и случайни за ситуацията граждани, както и чрез експертното изследване на записите от полицейските камери, съдържащи аудио- и видеоинформация за събитието. Експертният способ за събиране и проверка на доказателствата в процесния случай е изяснил както преки доказателства, така и контролни, послужили за проверка на достоверността на показанията и обясненията. Поради това изводът на районния съд, че събраните материали позволяват несъмненото установяване на фактологията на разглежданото събитие, е обоснован и почива на добросъвестно анализиране на доказателствата съобразно точния им смисъл, без нито едно от тях да е изопачено или подценено.

Видно е освен това, че районният съд не е игнорирал нито едно искане или довод на защитата на нарушителя и е изложил подробни и ясни мотиви по тях. Ето защо настоящият съд намира, че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при тяхното анализиране.