Решение № 230 от 11.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Плевен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. В.а като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430200518 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление 15-2600004/12.02.2026г. на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 €, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 78 ал.2 вр.чл.217 ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381 т.1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Недоволно от така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН. Изтъква, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на „***“ ЕООД-Б., ЕИК:

*** /“ДРУЖЕСТВОТО“/, не е било извършено, тъй като в действителност, през 2025г. е било извършено надлежно измерване на фактора на работната среда „Осветление на работните места“ в проверения от страна на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, обект; представя писмени доказателства в очертаната насока. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С Молба от 14.04.2026г. жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата, както и че претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 € /л.51 от делото/.

1

Ответната страна – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ

ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, се явява лично. Оспорва жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени както процесуалния, така и материалния закон, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15 – 2600004/09.01.2026г. от страна на Д. И. Й. - гл.инспектор при ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите П. Н.

И., М. М. И. и упълномощен представител на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** /л.24 от делото/. Съставен е за това, че при проверка на място в обект - офис гр.

ПЛЕВЕН, намиращ се в гр. ПЛЕВЕН, бул. „Д****“ № 4, стопанисван от ДРУЖЕСТВОТО на 09.12.2025 година и документална проверка, извършена в периода 29.12.2025 година - 09.01.2026 година в ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, е установено, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател, не е извършил най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в споменатия обект; до момента на приключване на проверката на 09.01.2026 година, не са представени протоколи и/или сертификат за извършени измервания от акредитирана лаборатория, доказващи нормативно изискуемите съответствия от измерване на фактора на работната среда „Осветление на работните места“.

Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 78 ал.2 вр.чл.217 ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381 т.1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. При съставянето на АУАН, възражения не били направени; такива не постъпили и по реда, и в срока и по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка и правна квалификация, били възприети изцяло от административнонаказващия орган.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 €, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 78 ал.2 вр.чл.217 ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381 т.1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно 2 нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /чл.416 ал.1 и ал.5 КТ/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна инстанция, не разкрива пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. И. Й., П. Н. И., М. М.

И., както и писмени доказателства /л.7 – 14, л.26 – 28, л.38 – 44, л.74 – 79, л.93 – 97 от делото/. Показанията на свидетелите Д. Й., П. И. и М. И. Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа е и заверен препис на Протокол за извършена проверка №ПР2548633/09.01.2026г. От друга страна, по делото са приети допълнителни писмени доказателства - заверени преписи на Заявка вх.№5914/23.07.2025г., Сертификат №***/24.07.2025г., Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г.,

Дневник заявки и входящ/изходящ Дневник на издадени сертификати и Протоколи за контрол за периода 16.07. – 30.07.2025г., издадени от „***“ ЕООД-СОФИЯ. Тези писмени доказателства, на свой ред, са в опровержение на твърдяното административно нарушение, изразило се в това, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател, не е извършил най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обект – офис, находящ се в гр. ПЛЕВЕН, бул. „Д****“ № 4. От същите писмени доказателства следва, че на 23.07.2025г. е била подадена Заявка за извършване замерване на изкуственото осветление в горепосочения офис, като с Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г., „***“ ЕООД-СОФИЯ /притежаващо съответен Сертификат за акредитация, валиден до 31.01.2028г., издаден от ИА „***“/, е документирано извършването на контрол на осветеността, като в резултат на това, е издаден Сертификат №***/24.07.2025г. от страна на „***“ ЕООДСОФИЯ, видно от който, по параметър осветеност, обектът съответства на нормативните изисквания.

Следва да бъде отбелязано, че в хода на настоящото производство, административнонаказващият орган оспори достоверността на Заявка вх.

№5914/23.07.2025г., Сертификат №***/24.07.2025г., Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г. Поради това, от една страна, бяха изискани заверени преписи на тези писмени доказателства - от страна на „***“ ЕООД-СОФИЯ, като се установи, че са еднообразни с представените от страна на жалбоподателя, заверени преписи на същите писмени доказателства.

Наред с това, административнонаказващият орган наведе възражения за антидатиране на писмените материали, във връзка с което бяха изискани от „***“ ЕООД-СОФИЯ заверени преписи на Дневник заявки и входящ/изходящ Дневник на издадени сертификати и Протоколи за контрол за периода 16.07. – 30.07.2025г. Съпоставката на така изисканите и приобщени деловодни 3 материали, със Заявка вх.№5914/23.07.2025г., Сертификат №***/24.07.2025г., Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г. разкрива, че не са налице доказателства за антидатиране – напротив, налице е непрекъсната поредност на входящите номера в Дневник заявки на „***“ ЕООД-СОФИЯ, като Заявка вх.№5914/23.07.2025г. е хронологически правилно ситуирана, съобразно нейната поредност, а наред с това – е отбелязано издаването на Сертификат №***/24.07.2025г. и Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г., във връзка със същата Заявка; в тази насока е и и входящ/изходящ Дневник на издадени сертификати, представен от страна на „***“ ЕООД-СОФИЯ. Ето защо Съдът приема за неоснователно така извършеното оспорване на достоверността на обсъжданите писмени доказателства от страна на административнонаказващия орган, приема ги за убедителни, достоверни – и им отдава вяра. Именно от така приетите по делото писмени доказателства обаче следва, че не само презумптивната доказателствена сила на АУАН № 15 – 2600004/09.01.2026г., се явява оборена, но и че не е извършено нарушението по чл. 78 ал.2 вр.чл.217 ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. и чл.381 т.1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г., за което е ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. Следва да бъде подчертано, че действително, в хода на извършените от страна на органите на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, проверка на място и последващата документална проверка, ДРУЖЕСТВОТО не е представило вече споменатите Заявка вх.

№5914/23.07.2025г., Сертификат №***/24.07.2025г., Протокол за контрол на изкуствено осветление №5922.2/24.07.2025г. С други думи, безспорно, на ниво проверка, е следвал несъмнения извод, че „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** е извършило нарушение на трудовото законодателство като отбелязаното погоре; същите писмени материали са обективирани едва при завеждането на жалбата на осн.чл.59 и сл. от ЗАНН. Също така, няма как да не бъде отбелязано, че подобно поведение, в хода на проверка, извършвана от съответен контролен орган, като минимум се явява некоректно, а като максимум – незаконосъобразно, от гледна точка неизпълнение на дадени указания за представяне на писмени материали и доказателства, относими към проверката. Последното обстоятелство обаче, няма как да промени извода, че нарушение като горепосоченото, не е било извършено от страна на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: ***, тъй като все пак, за 2025г. /годината на извършената от страна на контролните органи проверка/, е било изпълнено измерване от акредитирана лаборатория на фактора на работната среда „Осветление на работните места“, като са издадени съответен Протокол и Сертификат, доказващи съответствие с нормативните изисквания.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно, но е неправилно – поради което, следва да бъде отменено.

При този изход на административнонаказателното производство и в съответствие с отправено искане от страна на жалбоподателя, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че справедливо и 4 уместно, съобразно фактическата и правна сложност на случая, е юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 €. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.1 АПК следва да бъде осъдена ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, да заплати на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** паричната сума в размер на 66,47 €, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №518/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление

15-2600004/12.02.2026г. на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, с което на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 €, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 78 ал.2 вр.чл.217 ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.381 т.1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

На основание чл.63д ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, да заплати на „***“ ЕООД-Б., ЕИК: *** паричната сума в размер на 66,47 €, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №518/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.