Решение № 108 от 16.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Търговище, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И. Въззивно гражданско дело № 20253500500304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 286/13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1441/2024 г. на РС-Търговище, ответникът „ЛВК - 56“ ООД, ЕИК 125541986, е осъден да заплати на Р. И. Р., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата от 50 000 лв., частично от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 22.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане. С решението ответникът „ЛВК - 56“ ООД е осъден да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат М. И. от САК, адрес гр. София, ул. “Г...“ № 5, ет.2, офис 207 сумата от 4650 лв. адвокатско възнаграждение, както и по сметка на РС - Търговище – държавна такса в размер на 2000 лв. и разноски за вещо лице в размер на 700 лв.

Срещу решението в частта, в която „ЛВК - 56“ ООД е осъдено да заплати на Р. И. Р. сумата над присъдените 15 000 лв. до пълния уважен размер от 50 000 лв., частично от 150 000 лв., е постъпила въззивна жалба от ответника „ЛВК - 56“ ООД. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Оспорва се процентът на приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника – 30 %, като въззивникът счита, че същият следва да бъде определен на 70 %. В тази връзка се позовава на причината за настъпване на трудовата злополука, която се крие в поведението на работника и 1 пренебрегването на правилата за безопасност, в това число и на неизвършената от него препоръчана рехабилитация, както и допълнителна операция, които са увеличили продължителността на лечението. В жалбата се поддържа, че определеното обезщетение от съда не съответства на трайно установената практика за такъв тип увреждания. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 50 000 лв. Претендира разноски.

Въззиваемият Р. И. Р. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, с изключение на частта, в която съдът е приел наличието на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от работника.

Посочва, че от събраните доказателства по делото не се установявало същият да е извършил грубо нарушение на правилата за безопасност, а напротив – било констатирано, че работодателят не е изпълнил задълженията си по закон, като не е провел задължителното обучение на всички работници за работа с дрон с полагане на изпит, нито е създал организация, гарантираща безопасното изпълнение на трудовите задължения на работниците. В този смисъл счита, че не е налице проява на груба небрежност от страна на работника, която да обосновава намаляването на иначе правилно определеното от съда обезщетение в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, съобразно актуалната съдебна практика и при отчитане на особеностите на конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. И. Р. срещу „ЛВК - 56“ ООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 50 000 лв. /частично от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за 2 неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 22.06.2023 г. на лозов масив в землището на с. Вардун, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането /22.06.2023 г./ до изплащане на вземането.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между Р. И.

Р. и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „оператор моторизирани съоръжения в земеделието /дрон/“, като на 22.06.2023 г. по време на работа работникът е бил ударен от перките на дрон докато същите са били в движение преди приземяването му, което събитие по надлежния ред е било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 5104-25-26/03.08.2023 г. на НОИ, ТП – Търговище.

Следователно, по делото несъмнено се установява, че към датата на инцидента ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като по време на изпълнение на служебните му задължения е настъпила трудова злополука, причинила му болки и страдания. Наличието на причинна връзка между злополуката и уврежданията на лицето не се оспорва, като се установява и предвид констатациите във всички писмени доказателства по делото – протокол № 5103-25-3/01.08.2023 г. на ТП на НОИ Търговище за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 22.06.2023г., разпореждане на НОИ с № 5104-25-26/03.08.2023г.

С оглед на изложеното, спорни по делото остават единствено обстоятелствата дали злополуката е предизвикана изцяло или отчасти от противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в груба небрежност, която би могла да обоснове намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с които обстоятелства са и всички наведени доводи във въззивната жалба на работодателя.

В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод, че процесната трудова злополука е настъпила при следната фактическа обстановка: в съставения протокол № 5103-25-3/01.08.2023 на ТП на НОИ Търговище е посочено, че Р. И. Р. е извършвал заедно с В. В. и Ш. Е. действия по пръскане на лозови насаждения /смяна на батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на резервоара на дрона с препарат за пръскане/, придвижвайки се с товарен автомобил, на който бил натоварен бидон с разтвор за пръскане, като единият от работниците трябвало да слезе от едната страна на автомобила, да вземе старата и да постави нова, заредена батерия на дрона, а вторият – от другата страна на автомобила да напълни с маркуча на варела резервоара на дрона с препарат за пръскане. Около 12.30 ч. на 22.06.2023 г. при поредното спиране на автобуса на пътеката на масива, Р. Р. излязъл от лявата му страна със заредена батерия, заобиколил от задната част на автобуса към дясната му 3 страна, взел маркуча за зареждане на резервоара на дрона с препарат, след което отново тръгнал към задната част на буса в посока към дрона, който вече се приземявал и бил на разстояние 2-3 метра от автомобила и на около 0.5 метра от земята. В този момент дронът вероятно го засякъл и спрял да се движи, но перките му продължавали да се въртят, като Р. Р. първоначално се насочил с гръб към него, за да се предпази от възникналия вятър, но след като се приближил достатъчно, започнал да се обръща с лице към дрона. Така се оказал в непосредствена близост до летателния апарат, чиито перки продължавали да се въртят, работникът вдигнал ръката си в опит да се предпази, при което в резултат от сблъсъка с перката на дрона получил нарязвания на дясната предмишница – от външната страна под лакътя, на няколко места до китката и ръката му започнала да кърви.

Според служебна бележка № 256/05.06.2023 г. работникът е бил с проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при постъпването му на работа, който бил отразен и в книгата за начален инструктаж на работодателя, както и с проведен инструктаж на работното място, видно от приложената извадка от книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж. По делото е представена още декларация от Р. И. Р., с която удостоверява, че при постъпването си на работа се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред, оценка на риска – съществуващите опасности и рискове за здравето, правилника за оказване на първа до лекарска помощ при увреждането на здравето при работа, както и с инструкциите за безопасна работа. Няма данни на служителя да е провеждан и документиран ежедневен инструктаж. Описаните писмени доказателства представляват частни документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото са подписани от лицата, които са ги издали, като доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.

За установяване на фактическите обстоятелства относно настъпилата трудова злополука пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Васил Василев – оператор на дрона, който твърди, че в деня на злополуката тримата с Р. и Шенол трябвало да пръскат лозовия масив в с. Вардун. Посочва, че пострадалият е работел все още като помощник на оператор на дрон, тъй като бил в обучителен период, като задълженията му включвали смяна на батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на резервоара на дрона с препарат за пръскане. Описва подробно механизма на работа на машината – дронът работи на ток и има батерия, която издържа около седем минути, след което трябва да се зареди, да се смени батерията и да излети отново. Посочва, че летателният уред излита и каца автоматично по предварително зададени от самия него джипиес координати, след което се настройва с дистанционно и тръгва автоматично да пръска. Поддържа, че инцидентът е настъпил докато дронът още не е бил кацнал, като, макар да не е имал пряка видимост към Р. в този момент, е чул как перките на дрона удрят работника, при което последният е изкрещял. Свидетелят Василев е 4 категоричен, че специално обучение за работа с дрона не им е било провеждано от работодателя, нито има разписани правила за това, но самият той е инструктирал пострадалия, като постоянно повтарял, че трябва да се изчака първо да кацне дронът и едва след това да се предприемат съответните действия.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно дадени от лице, пряко запознато с характера на дейността и конкретното изпълнение предвид особеностите на работния процес.

Позовавайки се на тях, съдът приема, че на работниците в предприятието не е бил провеждан реален редовен инструктаж за работата с използваното техническо оборудване. Независимо от изложеното, въпреки формално установените правила за безопасност при работа, на практика операторът на дрона – свидетелят Василев, е инструктирал работника за работата с летателното средство, като е акцентирал върху основното правило, а именно – да се изчака дронът да кацне и едва след това да се предприемат съответните действия по неговата поддръжка, защото тази машина представлява опасна техника.

От друга страна, както в депозираните пред работодателя писмени обяснения от Р. относно възникналия инцидент, така и в изявленията му в исковата молба, е налице признание на неизгодния за работника факт, че същият е възприел, от една страна, звуково местонахождението на дрона, а от друга страна – и зрително предприетата от св. Василев маневра по приземяването му в близост до автобуса. До същия извод се достига и при анализ на поведението на работника, доколкото Р. е тръгнал с гръб към дрона заради възникналия вятър, тоест същият е бил наясно с факта, че дронът все още не е приземен напълно, както и че перките му са в движение и именно те са породили вятъра, което също е индиция за близостта на дрона до местоположението на работника. Въпреки това обаче ищецът е действал самонадеяно, като се е отправил първоначално с гръб към дрона, разчитайки, че ще избегне обхвата на движение на перките му, при липсата на постоянен визуален контакт с летателното средство и без да прояви нужното внимание и предпазливост предвид работата с високорискова машина. Отчитайки и размерите на дрона – с диаметър около два метра съгласно представената информация от св. Василев, настоящият състав приема за безспорно установено, че летателният уред е бил възприет от работника с оглед особеностите на конкретната фактическа обстановка и същият съзнателно се е насочил именно в негова посока въпреки обсъдените обстоятелства, при съобразяването на които ударът би могъл да бъде избегнат. С това пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си.