Определение № 329 от 15.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. ХАСКОВО, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600577 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл.

248, ал. 1. т. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. Ц. Б. - защитник на подсъдимия А. Л. М., срещу протоколно определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т 6 от НПК в разпоредително заседание по НОХД № 412/2025 г. по описа на РС - Свиленград, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража” спрямо подсъдимия А. Л. М..

В частната жалба се излагат аргументи, че повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НПК е с ниска степен на обществена опасност, като се предвижда наказание от 1 до 3 години „лишаване от свобода“. Излагат се аргументи в насока на това, че обоснованото предположение за авторството на деянието на този етап е разколебано с оглед събраните доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава или алтернативно – да не се налага мярка за неотклонение на подсъдимия.

ОС - Хасково, като взе предвид доводите на жалбоподателите и релевираните искания, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в РС - Свиленград на 05.06.2025 г., РП – Хасково, ТО - Свиленград е повдигнала на подсъдимия А. Л. М. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НПК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 1

412/2025 г. по описа на РС - Свиленград. По делото е проведено разпоредително заседание на 30.06.2025 г.

При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК защитникът адв. Б. изразява становище, че са налице основания за изменение на мярката на подсъдимия в по-лека, тъй като по внесеното обвинение се предвижда наказание от 1 до 3 години лишаване от свобода, подсъдимият търпи мярката вече трети месец при максимално допустими по закон два месеца. Защитникът посочва, че няма опасност от извършване на престъпление и от укриване, както и с оглед доказателствата е разколебано обоснованото предположение.

Изтъква, че здравословното състояние на подсъдимия е сериозно влошено, като в тази връзка представя доказателства.

Прокурорът отбелязва, че в съдебната фаза на производството, няма ограничения за срока на мярката за неотклонение. Посочва, че няма промяна в обстоятелствата, която да обоснове изменение на мярката. Изтъква, че представените документи в разпоредително заседание са от 2022 г. и не са преведени на български език.

В обжалваното в настоящото производство протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т 6 съдът е изложил мотиви, че изводът за наличие на обосновано предположение относно авторството на престъплението не се е променил, като е налице подозрение за евентуална възможност подсъдимият да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Аргументирал е, че опасността от укриване се обосновава от това подсъдимия избегне наказателното преследване под страх да изтърпи едно ефективно наложено му наказание, както и от факта, че той е без каквато и да било материална обвързаност с Република България и има двойно гражданство – ******* и ******. Контролирания съд е формирал извод, че не се установяват обстоятелства, настъпили след вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража” спрямо А. Л. М., които да налагат промяна на същата.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Подсъдимият А. Л. М. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НПК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, се наказва с наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съдът следва да обсъди наличието на данни, които да обосноват промяна в обстоятелствата от такъв характер, който да обосновава изменение на мярката за неотклонение. На практика от страна на защитника не се сочат 2 такива, както е посочил и контролираният съд. Изтъква се това, че е повдигнато обвинение на подсъдимия за престъпление със сравнително ниска степен на обществена опасност, като се сочат и аргументи в насока недоказаност на обвинението с оглед доказателствата по делото.

На първо място следва да се посочи, че по аргумент на чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Тази забрана обхваща разпоредителната част на съдебната фаза на производството в нейната цялост и намира приложение и при обсъждане на въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия.

Обществената опасност на повдигнатото обвинение от друга страна е отчетена при вземането на мярката на фазата на досъдебното производство.

Същата по никакъв начин не би могла да се приеме за промяна в обстоятелствата по делото и по-конкретно – по отношение на мярката за неотклонение.

В случая доказателствената съвкупност е достатъчна, за да обоснове извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление по чл. 343б ал. 4,вр. ал. 3 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

Налице е и опасност подсъдимият да се укрие. Същият е с двойно гражданство, няма трайна икономическа връзка с България, а повдигнатото му обвинение предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода“, угрозата на ефективно изтърпяване на което при едно евентуално осъждане е стимул за укриване от правосъдието.

Установява се и опасност от извършване на престъпление при подсъдимия с оглед неговото престъпно поведение, характеризиращо се с трайност и постоянство. Подсъдимият е ****** веднъж и осъдителният съдебен акт спрямо него е постановен през 2023 г. Инкриминираното деяние е от един и същ вид с едно от включените в съвкупността престъпления, като се явява извършено в изпитателния срок на наложеното условно наказание “лишаване от свобода“. След осъждането му А. М. е привлечен по ново обвинение две тежки умишлени престъпления от общ характер у едното от които е наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 12 г.

При така установената фактическа обстановка и по гореизложените мотиви, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че контролираният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден, а подадената частна жалба – оставена без уважение.

По тези мотиви и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.

3 вр. чл. 248, ал. 1. т. 6 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено по реда на чл.

248, ал. 1, т 6 от НПК в разпоредително заседание по НОХД № 412/2025 г. по 3 описа на РС - Свиленград, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража” спрямо подсъдимия А. Л. М.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4