Решение № 111 от 27.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ловеч, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20244300100712 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 7334/ 08.11.2024 година от Ц. И.

С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: *** чрез адв. М. З. срещу Б. М. М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с посочено правно основание - чл. 124. ал. от ГПК и цена на иска 119 842,80 лева В молбата се излага, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен, като впоследствие са водили няколко имуществени спора, по чиито решения си дължат взаимно суми. Процесната сума е присъдена с определение № 50231/ 28.11.2023 година по гр.д. № 1455/ 2022 година на ВКС на основание чл. 245, ал.3 от ГПК.

Твърди, че през м. декември 2023 година с ответника постигнали споразумение за доброволно уреждане на отношенията си като чрез взаимни отстъпки (и с прихващане на насрещни вземания) да прекратят висящите помежду им дела - за делба (гр.д. № 225/2018 г. на ТРС, I състав) и за обезщетение, като сключили договор - нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 076, т. VI per. № 5448, дело № 913/2023 г. от 15.12.2023 г. на нотариус Б.К., per. № 337 на НК, с който изрично уговорили уреждане на отношенията.

Посочва, че въз основа на това поискала от ЧСИ Р.Д. на основание чл.

1

435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК да прекрати изпълнително дело № 588/2024 г.

(М 20248800400588) по негов опис, незабавно да върне изтеглените суми от банковите ми сметки и да вдигне наложените запори и възбрани върху имуществото ми и да ми възстанови заплатеното възнаграждение на адвокат по изпълнителното дело в размер на 4 700 (четири хиляди и седемстотин) лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, което той отказа.

По повод на жалба срещу отказа по гр. дело № 20244300500508 Окръжен съд Ловеч е постановено решение № 175/13.09.2024 г., с което жалбата е оставена без уважение с мотив, че всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат зачетени от органа на принудително изпълнение единствено, ако длъжникът е провел успешно отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Това е така, защото право погасяващи възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане могат да бъдат релевирани само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира доказателства и да извършва преценка дачи действително са настъпили факти с погасителен ефект.

С оглед на горното моли да бъдат призовани на съд и след доказване на твърденията да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника Б. М. М. сумата от 119 842,80 лева (сто и деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) ведно със законна лихва върху тази сума от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е образувано изп. дело № 588/2024 г. на ЧСИ Р.Д., per. № 880 на КЧСИ - на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК. Да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист от 28.11.2023 г. по гр.дело № 1455/2022 г. на ВКС, IV гр. отд. Претендира направените разноски в размер 4 700 (четири хиляди и седемстотин) лева по изп. дело № 588/2024 г.

(№ 20248800400588) на ЧСИ Р.Д., per. № 880 на КЧСИ и направените деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящето производство - на основание чл. 78, ал, I от ГПК.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че искът е недопустим, предвид на това, че има влязло в сила определение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. При условията на евентуалност, сочи, че искът е неоснователен и недоказан, предвид на това, че в нито една клауза от договора по процесния нотариален акт от 15.12.2023 година не включва процесната сума. Изтъква, че това е ново вземане, поради което не може да се твърди, че е предмет на този договор. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. З., който поддържа исковата претенция, моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, като им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът не се явява, представлява се от адв. К., която оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, както и становището на процесуалните представители на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 344494/ 21.02.2018 година по гр.д. № 7743/ 2017 година по описа на РС-София.

С решение № 260120/ 29.11.2021 година, постановено по гр.д. № 225/ 2018 година по описа на РС – Троян е допуснато извършване на делба между Б. М. и Ц. С. на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идент. № ***, със застроена площ от 134 кв.м. с административен адрес град ***; апратамент-мезонет с идентификатор № ***, ведно с гараж с с идентификатор № ***, с адрес на имота град ***, ап.И; телевизор МETZ, при 28% за Б. М. и 72% за Ц. С., като в останалата част претенцията по отношение на конкретно описани движими вещи е отхвърлена. С решението М. е осъден да заплати на Ц. С. сумата от 334.26 лева месечно обезщетение за ползване на жилището в Троян от датата на влизането на решението в сила до окончателното извършване на делбата. Решението в отхвърлителната част е допълнено и поправено по реда на чл. 250 и чл. 247 от ГПК с решение № 260000/ 05.01.2022 година. Първоинстанционният акт е потвърден в 3 обжалваната част с решение № 235/ 05.12.2022 година по в.гр.д. № 142/ 2022 година по описа на ОС – Ловеч.

В хода на делбата с договор за замяна от 15.12.2023 година, обективиран в нотариален акт № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/ 2023 година на нотариус Б.К., район на действие РС – Троян, Ц. С. прехвърля на Б. М., ПИ с идент. № ***,с площ от 685 кв.м., ведно с двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 134 кв.м.и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 75 кв.м., разположена в, с административен адрес град ***.

От своя страна М. прехвърля на С., притежаваната от него част от апратамент-мезонет с идентификатор № ***, с адрес на имота град ***, ап.И, ведно с гараж с идентификатор № ***, находящ се в сутеренния етаж.

Съгласно договора за уравнение на разликите в цените на недвижимите имоти Б. М. прихваща вземането си срещу Ц. С., съгласно влязлото в сила Решение № 50103 от 11.08.2023г. по гр.д. № 1455/ 2022 г. на ВКС, ІV г.о. за главница, лихви и разноски, което вземане се счита за напълно погасено. От своя страна Ц. С. прихваща вземането си срещу Б. М. по предявена претенция по сметки по гр.д. № 225/ 2018 г. на РС – Троян за главница, лихви и разноски и вземането си за разноски съгласно влязлото в сила решение Решение № 50103 от 11.08.2023г. по гр.д. № 1455/ 2022 г. на ВКС, ІV г.о., които вземания се считат за напълно погасени. Б. М. заплаща на Ц. С. сумата 150 000 лева, от които 108 000 лева осигурена чрез банков кредит от ОББ; 12 000 лева от него по сметка на С. и 30 000 лева до 31.05.2024 година, при забава на които дължи законна лихва.

Поради извънсъдебно уреждане на отношенията между страните по повод вещите, предмет на делбата с определение № 260 000/ 10.01.2024 година, постановено по гр. д. № 225/ 2018 година по описа на РС – Троян, делбеното производство (ІІ фаза) е прекратено.

В хода на делбата с решение № 110/ 23.08.2021 година, постановено по гр.д. № 142/ 2021 година по описа на ОС – Ловеч Б. М. е осъден да заплати на Ц. С. сумата от 263 270.23 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и 4

19 485 лева разноски. Решението е отменен частично с решение № 10/ 27.01.2022 година по в.гр.д. № 430/ 2021 година по описа на ВТАС за сумата от 100 000 лева, като същите са присъдени на друго основание. На С. са присъдени и разноски в размер на 8 500 лева. За присъдени суми общо в размер на 263 270.23 лева, ведно със законната лихва е издаден изпълнителен лист в полза на С..

По повод касационно обжалване с решение № 50103/ 11.08.2023 година на ВКС по гр.д. № 1455/ 2022 година, осъдителното решение на въззивния съд за сумата от 136 908.10 лева е обезсилено и производството в тази част е прекратено, като недопустимо, като в останалата част за сумата от 26 362.13 лева е оставено в сила, на Б. М. са присъдени разноски в размер на 18 244.82 лева, а на Ц. И. С. – 19 380.66 лева за трите съдебни инстанции.

На 23.08.2023 година е подадена молба от Б. М. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Ц. С. за сумата от 127 959.11 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2023 година до момента на пълното погасяване. По повод на тази молба е изразено становище от Ц. С. с вх. № 07.11.2023 година, че молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е основателна за сумата от 122 632.31 лева.

С определение № 50231/ 28.11.2023 година, постановено по гр.д. № 1455/ 2022 година по описа на ВКС на основание чл. 245, ал.3 от ГПК С. е осъдена да заплати на М. сумата от 119 842.80 лева, платена по него сума по изп. дело № 723 по описа на ЧСИ В.П., въз основа на предварително изпълнение на невлядло в сила въззивно решение № 10/ 27.01.2022 година по в.гр.д. № 430/ 2021 година на АС - Велико Търново, обезсилено частично с решение № 50103/ 11.08.2023 година по гр.д. № 1455/ 2022 година по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2023 година до окончателното изплащане, като в останалата част молбата е оставена без уважение. На същата дата е издаден и изпълнителен лист.

С договор, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/ 2023 година по описа на нотариус Б.К., рег. № 337, т.3 за уравняване на разликите в цените на недвижимите имоти, предмет на замяната: т.3.1. Б. М. прихваща вземането си срещу Ц. И. С., съгласно влязлото в сила решение № 50103/ от 11.08.2023 година по гр.дело № 1455/ 2022 година на ВКС за главница, лихви и разноски и което вземане се 5 счита напълно погасено; т.3.2. Ц. И. С., прихваща вземанията си срещу Б. М.

М., за които е предявена претенция по сметки по гр.д. № 225/ 2018 година на РС – Троян за главница, лихви и разноски, и вземането си за разноски съгласно влязлото в сила Решение № 50103/ 11.08.2023 година по гр.д. № 1455/ 2022 годна на ВКС и които вземания се считат напълно погасени. ; т.5 С настоящата замяна се уреждат изцяло всички отношения между страните по гр.д№ 225/ 2018 година на РС-Троян и по гр.д. № 1455/ 2022 година на ВКС.

Въз основа на издадения на 28.11.2023 година по влязло в сила Решение № 50103/ 11.08.2023 година по гр.д. № 1455/ 2022 годна на ВКС , на 21.05.2024 година е образувано изпълнително дело № 588/ 2024 година по описа на ЧСИ Р.Д..

С постановление от 25.11.2024 година изпълнителното дело е било спряно на основание чл. 432, ал.1, т.1 от ГПК въз основа на обезпечетилна заповед № 16/ 25.11.2024 година по гр.д. № 712/ 2024 година по описа на ОС Ловеч.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл.439, ал.1 от ГПК, предявен от Ц. И. С. против Б. М. М., да се признае за установено, че не дължи на ответника Б. М. М. сумата от 119 842,80 лева (сто и деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) ведно със законна лихва върху тази сума от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е образувано изп. дело № 588/2024 г. на ЧСИ Р.Д., per. № 880 на КЧСИ. Да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист от 28.11.2023 г. по гр.дело № 1455/2022 г. на ВКС, IV гр. отд., като претендира присъждане и направените разноски.