Определение № 4943 от 04.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4943 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149457 по описа за 2025 година

А. З. И. е предявила срещу „Профи Кредит България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № /номер//20.09.2024 г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, алтернативно поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 20.09.2024 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/, по силата на който е получила сумата от 800 лв., която е следвало да върне за срок от 18 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,81% и ГЛП 41,00%. Поддържа, че размерът на вноската по кредита е 59,90 лв., но към нея е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги в общ размер от 872 лв., представляваща сбор от допълнителни услуги „Фаст“, в размер от 360 лв. и „Флекси“, в размер на 512 лв., което е следвало да се заплаща заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита и с което общата месечна вноска ставала 108,34 лв., а общата дължима сума по договора - 1950,32 лв. Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и заобикалянето му по смисъла чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на ясна методика, тъй като в договора и общите условия липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, което нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че ГПР е невярно посочен, тъй като допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са част от общите разходи по кредита, тъй като действията по тях са присъщи на кредитора. Смята, че с включването им, реалният ГПР надхвърля законовия лимит от пет пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда доводи за заобикаляне на закона, доколкото таксите за допълнителни услуги са били използвани за скрито неоснователно обогатяване на кредитора и прикриване на прекомерна цена на кредита. На последно място навежда доводи за противоречие на споразумението за допълнителните услуги, за 1 които потребителят дължи възнаграждение в договорения размер на 872 лева с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен.

Признава факта на сключването на договора на посочената дата и при посочените параметри. Твърди, че на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и тя е била информирана за всички условия преди подписването. Поддържа, че страните са се съгласили свободно с условията и лихвения процент и че договорната лихва не е ограничена от размера на законната лихва. Сочи, че ГПР е фиксиран и изчислен съгласно Приложение 1 към ЗПК, като законът не изисква посочване на методика в самия договор при фиксиран лихвен процент. Излага, че допълнителните услуги са доброволни и услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са условие за отпускане на кредита, а са предоставени по изрично искане на ищцата за преференции и затова те не е следвало да се включват в ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Подчертава, че дори да има неточност в ГПР, това не следва да води до пълна нищожност на договора, а само до недължимост на надвишената част.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, респ. ги заобикаля или накърнява добрите нрави.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 20.09.2024 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/, по силата на който е получила сумата от 800 лв., която е следвало да върне за срок от 18 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,81% и ГЛП 41,00%.

Първоначалния размер на вноската по кредита е бил 59,90 лв., но към нея е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги в общ размер от 872 лв., представляваща сбор от допълнителна услуга „Фаст“, в размер от 360 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 512 лв., което е следвало да се заплаща заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита и с което общата месечна вноска е била променена на 108,34 лв., а общата дължима сума по договора на 1950,32 лв.

Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е било включено сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита.

2

Включването на горното възнаграждение сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото от една страна част от въпросите, на които ищцата иска да отговори вещо лице са неотносими към предмета на делото, а другата част от въпросите са насочени към изясняване на обстоятелства, обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. В случай на възражение от страна на ответника относно безспорността на горните обстоятелства и ако за изясняване на спорното обстоятелство са необходими специални знания, и от ищцовата страна е поискано допускане изслушването на заключение на вещо лице, съдът ще измени доклада си по делото и ще допусне изслушване на заключение на вещо лице. По искането за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира, че ищцата не е изложила конкретни доводи, свързани с предмета на доказване по делото, които да водят до извод, че насрещната страна следва да бъде задължена за представи извлечение от сметки и затова искането за задължаване на насрещната страна да представи извлечение от сметки следва също да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 10:15 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд 3 действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4