Решение № 7957 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7957 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 2021111014[№]7 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Г. Д. С. (след връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото с влязло в сила определение от 20.09.2021 г. в частта относно предявените искове срещу втория ответник В. Д. К. – предвид настъпилата смърт на лицето преди депозиране на исковата молба) осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 958,20 лева, представляваща сума, получена от ответника – чрез превод по сметка в хода на производството по изпълнително дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, на отпаднало правно основание, която сума представлява ½ част от общо събраната в хода на изпълнителното дело, както и сумата от 216,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2021 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане № 14127 от 15.02.2022 г., постановено по настоящото дело, е върната подадената от ответника Г. С. насрещна искова молба. Същото е потвърдено с определение от 14.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 3675/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV А състав и влязло в законна сила на 02.08.2022 г.

Ищецът твърди, че с Решение № [№] от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда – за изграждане на обект „Автомагистрала М.“ от км. 5+ до км. 117 +000 на територията на областите С.З. и Х., била отчуждена част с площ от 10 843 км. м. от имот № [№], находящ се в землището на село К.А., област Х., представляващ нива с обща площ от 14 548 кв.м., собственост на В. Д. К. и Г. Д. С. – ответника по делото, срещу обезщетение в първоначално определен размер от 22 732 лева. Изяснява, че с Решение № [№]/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 112/2008 г. по описа на Върховния административен съд, така постановеното решение било изменено и определеното обезщетение на собствениците на 1 отчуждената част от имота било увеличено на 288 315 лева. Поддържа се, че въз основа на решението и за присъдената със същото сума бил издаден изпълнителен лист от 17.10.2010 г. в полза на Г. С. и В. К.. Ищецът сочи, че по молба на последните и за събиране на вземането било образувано изпълнително дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, с длъжник [агенция]. В хода на същото до последната била изпратена покана за доброволно изпълнение, като в резултат от предприети конкретни изпълнителни действия – налагане на запори била удържана сума в общ размер от 21 916,40 лева, изплатена на двамата взискатели. Твърди се, че междувременно поради настъпила промяна в инвестиционните намерения на Държавата във връзка с изграждане на обект „Автомагистрала М.“, с Решение № 536/15.07.2011 г. на Министерския съвет, от процесния имот с № [№], находящ се в село К.А., обл. Х., била отчуждена за държавни нужди само част с площ от 2 393 кв.м. с определено обезщетение в размер от 479 лева, изплатено по сметка на Областния управител на област Х.. Поддържа се, че реално Автомагистрала „М.“ преминава точно през така отчуждената част от имота.

Ищецът изяснява, че с последващо Решение № [№]/01.03.2012 г. Министерският съвет е изменил първоначалното Решение № [№]/30.11.2007 г., като е отменил отчуждаването на имот № [№]. Твърди се, че реално отчуждената част от имота е с площ от 2 393 кв.м. съгласно решението на МС от 15.07.2011 г. По предявен от ищеца срещу обезщетените собственици отрицателен установителен иск било образувано адм. дело № 5863/2015 г. по описа на Върховния административен съд, по което било постановено Решение № 9270/27.07.2016 г. С последното било признато за установено, че с оглед отмененото първоначално отчуждаване [агенция] не дължи сумата, предвидена като обезщетение за частта от процесния имот от 10 843 кв.м., определена с Решение № [№]/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. по описа на ВАС. С оглед така постановеното решение и на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК производството по изп. дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. било прекратено с постановление от 24.08.2017 г. По изложените съображения, ищецът намира, че събраната в хода на същото сума и преведена в полза на взискателите се явява недължимо платена, като всеки един от тях му дължи по ½ част от получената стойност, предвид разделната отговорност помежду им. С тези доводи ищецът отправя искане за осъждане на ответника Г. С. да му заплати сумата от 10 958,20 лева, с която последният неоснователно се е обогатил за сметка на [агенция]. Претендира се и лихва за забава в размер от 216,12 лева за периода от 28.04.2021 г. до 14.07.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. С., чрез пълномощника си адв. М. А., оспорва иска по основание и размер с твърдение, че не дължи процесната сума от 10 958 лева. Не оспорва обстоятелството, че за изграждане на обект „Автомагистрала М.“ е била отчуждена част – 10 843 кв. м. от имот с пл. № [№], находящ се в землището на К.А., обл. Х., тогава съсобствен между ответника и лицето В. К.. Заявява, че определеното от Върховния административен съд обезщетение в полза на собствениците, от които е отчуждена частта от имота, възлизащо на сумата от 288 315 000 лева, не било изплатено от ищеца. Навежда доводи, че в хода на производството по изп. дело № 294/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. за събиране на това вземане вследствие от предприети принудителни действия била събрана сума в общ размер от 21 915,18 лева, която била разпределена в полза на двамата взискатели – ответника Г. С. и другия съсобственик поравно – в размер от по 10 223,58 лева, а не посочените от АПИ 10 958,20 лева, чрез два превода – на 28.04.2014 г. и на 01.10.2014 г. Счита, че тези суми са получени на годно правно основание – влязло в законна сила решение на Върховния административен съд, поради което и правомерно събрани. Не оспорва и признава, че с Решение № 9270/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5863/2015 г. по описа на Върховния административен съд, по предявени от [агенция] срещу ответника Г. С. и В. К., отрицателен 2 установителен иск било признато за установено, че настоящият ищец не дължи на лицата – ответници сумата на обезщетението за този имот, определена с Решение № [№]/21.12.2009 г. на ВАС, адм. дело № 112/2009 г. Намира, че до влизане в сила на решението – 27.07.2016 г. за ответника е било налице годно правно основание да получи сумата, събрана в изпълнителния процес, тъй като решението по установителния иск по чл. 292 АПК има действие занапред. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД

Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, респ. за последващото им задържане.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните материалноправни предпоставки: осъществяването на твърдяното имуществено разместване – реалното предаване (чрез превод към ответника на събрани от ищеца, в резултат от предприети конкретни изпълнителни способи в хода на образувано изпълнително дело), съответно получаване от ответника на претендираната сума в размер от 10 958,20 лева., при установяване на което в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване и за последващо задържане на сумата.

Предвид твърденията на двете страни, конкретните оспорвания и признания, направени с отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 16.11.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните в тази част, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че с Решение № [№] от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда – за изграждане на обект „Автомагистрала М.“ от км. 5+ до км. 117 +000 на територията на областите С.З. и Х., е отчуждена част с площ от 10 843 км. м. от имот № [№], находящ се в землището на село К.А., област Х., представляващ нива с обща площ от 14 548 кв.м., собственост на ответника Г. Д. С. и трето за процеса лице; че с Решение № [№]/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 112/2008 г. по описа на Върховния административен съд обезщетението на собствениците на отчуждената част от имота е увеличено на 288 315 лева; въз основа на това решение и за присъдената със същото сума в полза на ответника и другия обезщетен съсобственик е издаден изпълнителен лист от 17.10.2010 г.; по молба на последните и за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд с длъжник [агенция], както и, че с Решение № 9270/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5863/2015 г. по описа на Върховния административен съд е признато за установено, че [агенция] не дължи сумата, предвидена като обезщетение за частта от процесния имот от 10 843 кв.м., с оглед отмененото първоначално отчуждаване, определено с Решение № [№]/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. по описа на ВАС.

Посочените обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства, сочещи, че на 17.10.2010 г. въз основа на влязло в сила и подлежащо на изпълнение Решение № [№] от 21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2009 г. по описа на Върховния административен съд - Трето отделение е издаден изпълнителен лист в полза на 3

Г. Д. С. и В. Д. К. за изменение на размера на дължимото им парично обезщетение, определено с Решение № [№] от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждената част от собствения им недвижим имот № [№] по плана на земеразделяне – нива с площ от 10 843 кв. м., находящ се в землището на село К.А., област Х., в общ размер на сумата от 288 135 лева.

Изяснява се, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания, по молба на В. Д. К. и настоящия ответник Г. Д. С. на 16.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № [№] при КЧСИ и с район на действие СГС.

Междувременно, с т. 1, б. а) на Решение № [№] от 01.03.2012 г. на Министерския съвет на Република България (съгласно приетия препис от същото) е изменено Решение № [№] на Министерския съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала М.“ от км. 5+100 до км. 117 + 000, на територията на областите С.З. и Х., като в раздел „Частна собственост“ ред [№] (поземления имот на ответната страна) се заличава.

Установява се, че с Решение № 9270 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 5863/2015 г. по описа на ВАС – Трето отделение, образувано във връзка с депозирана касационна жалба е отменено Решение № 1502/12.03.2015 г. по адм. дело № 10100/2014 г. по описа на Административен съд – София-град и е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 292 АПК, че [фирма] не дължи на В. Д. К. и Г. Д. С. сумата на обезщетението за отчуждаване на 10 843 дка от собствения им имот № [№], находящ се в землището на К.А., направено с Решение на МС № [№]/30.11.2007 г., определена с влязло в сила съдебно Решение № [№]/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. по описа на ВАС, в размер на 288 315 лева – главница и в размер на 89 070,40 лева – законна лихва върху същата за периода от 21.12.2009 г. до 23.10.2013 г., във връзка с Решение на МС № [№] от 01.03.2012 г., с което е отменено първоначалното отчуждаване. В мотивите на така постановения съдебен акт от върховната инстанция е прието, че след влизане в сила на изпълнителното основание, послужило за издаване в полза на собствениците на отчуждения имот - В. К. и Г.