Определение № 532 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.ова

Членове:

И. Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500009 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.

Подадено е възражение Вх.№35331 от 29.10.2024 г. по описа на ПОС от Г. Я. П. , с ЕГН ********** от с.Б., ул.“***“ № ***, за приемане на подаденото на възражение по чл.414 ГПК против заповед за изпълнение № 2731/21.04.2010 г. По ч.гр.д.№5085/2010 г. на ПдРС, 7гр. състав, за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги. Счита, че не е бил уведомен за издадената заповед и не му е връчена по надлежния ред съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се да се приеме възражението и да му се даде възможност да упражни правата си по чл. 414 ГПК като бъде уведомен взъскателя да предяви установителен иск по чл.415 ГПК за даказване на вземането си, както и да се спре изпълнението по ИД №2/2019 г. на ЧСИ С.Г.. Представя запорно съобщение от ЧСИ С.Г. по ИД 2/2019 г. за наложен запор върху трудовото му възнаграждение, връчено по месторабота в „***“ на 14.10.2024 г.

Излага доводи, че заповедта не му е връчена по надлежния ред, а е узнал за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 14.10.2024 г. след връчване по месторабота в „***“.

Ответникът по ЧЖ – „***“ АД, ЕИК 201127485-със седалище и АУ-гр.София оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че длъжникът много по-рано е узнал за издадената заповед по чл.417 ГПК и не е подал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което е преклудирана възможността да оспори редовността на връчването на заповедтта за изпълнение с настоящето възражение; представя доказателства с отговора си – ПДИ изх.

№14393/12.10.2010 г. по ИД №264/2010 г. на ЧСИ С.Г., съобщение за опис на суми с изх.

№1807/17.02.2011 г. с обратна разписка по ИД №264/2010 г. на ЧСИ С.Г., съобщение за налагане на запор с изх.№569/08.01.2024 г. и придружително писмо вх.№1405/20.01.2014 г.; молба от Г. П. с вх.№3325/14.03.2011 г. на ЧСИ Г. по ИД№264/2010 г., преводно нареждане 1 за постъпила сума по сметка на ЧСИ Г. от 18.04.2011 г.; договор за продажба на вземания и приложение към него, пълномощно на „***“ АД за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД и уведомление за извършената цесия ведно със обратна разписка. Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложената покана за доброволно изпълнение по ИД №264/2010г. на ЧСИГ.,рег.

№825, е видно, че е получена на 6.11.2010 г. от бащата на длъжника /л.40 от д.ПОС/ със задължение за предаване, което е редовно връчване, съгласно чл.46,ал.2 от ГПК. С получаване на съобщението от друго лице се счита, че връчването е извършено на адресата.

Адресът може да иска възстановяване на срока ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. В разписката към ПДИ е посочено, че е връчена ведно с приложените към нея ИЛ и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №2731 и ИЛ от 22.04.2010 г., издаден по ЧГД №5085/2010 г. на ПРС, 7 гр.с., от което следва, че заповедта по чл.410 ГПК е редовно връчена на длъжника;

По ИД №264/2010 г. на ЧСИ Г. на 23.02.2011 г. е връчено на длъжника, чрез неговия брат И. Я. П. - разпореждане от 17.2.2011 г. за насрочен опис на движими вещи на длъжника в дома му;

По ИД №264/2010 г. на ЧСИ Г. на 03.05.2011 г. е връчено на длъжника, чрез служител на работодателя му - разпореждане на ЧСИ за наложен запор върху трудовото му върнаграждение;

На 15.01.2014 г. е получено лично от длъжника съобщение на ЧСИ по ИД за наложен запор на банковите му сметки в Райфайзен банк българия ЕАД /л.43 от д./, а от изявление вх.№3325/14.03.2011 г. за разсрочено плащане на дълг по ИД №264/2010 г. /на л.44/ длъжникът Г. П. се е задължил да погасява дълга по 150 лв. до 30-то число всеки месец.

На 22.6.2015 г. е подписан договор за цесия и приложение №1 към него /л.47 и 50 от д./, с който взискателят УниКредит Булбанк е прехвърлил вземането си от Г. П. на „***“ АД, като последният с даденото му пълномощно от цедента /л.52/ е уведомил длъжника Г. П. за цесията, видно от обратната разписка до Г.П., получена на 18.11.2015 г. от неговата майка /л.54/.

При тези многобройни доказателства ПОС намира, че още през 2010 г.-2011 г. длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, от което ПОС следва, че длъжникът не е упражнил своето право за възражение в посочения от закона срок – оплакването по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

По отношение на поисканите разноски за юрк.възнаграждение в настоящето производство от ответната страна, ПОС намира, че на осн.чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ - искането е основателно в размер на 120 лв.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражението по чл.423 ГПК Вх.

№35331 от 29.10.2024 г. по описа на ПОС на Г. Я. П., с ЕГН ********** от с.Б., ул.“***“ № ***, за приемане на подаденото на възражение по чл.414 ГПК против заповед за изпълнение № 2731/21.04.2010 г. по ч.гр.д.№5085/2010 г. на ПдРС, 7гр. състав, за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги с оплакване, че не е могъл да оспори вземането поради това, че не е бил уведомен за издадената заповед и не му е връчена по надлежния ред съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г. Я. П., с ЕГН ********** от с.Б., ул.“***“ № *** да заплати на „***“ АД, ЕИК 201127485-със седалище и АУ-гр.София сумата 120 лв.- разноски по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3