Решение № 102 от 30.06.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 457/2026
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Тетевен, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100457 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от И. М. И., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес: с. ************, ул. „************“ № 97, чрез пълномощника си адв. Й. от САК, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от Лукас Турса, Питър Барон и Весела Здравкова Колева с предявен иск по реда на чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителски кредит, с цена на иска 10225.84 евро главница, 4785.35 евро застрахователна премия и 5972.92 евро за дължима лихва.
Предявен е иск за прогласяване на Нищожност на Договор за потребителски кредит № ************** от 01.11.2023 г. сключен между страните И. М. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се в исковата молба, че на 01.11.2023 г. между ищецът, в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № **************. Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора видът на предоставения кредит е: Потребителски кредит за общо ползване. Съгласно чл. 6 от Договора, срокът на същия е до 05.11.2028 г., т.е. 60 календарни месеца.
Съгласно чл. 7 т. 1 от Договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му са, както следва: размер на кредита: 20000.00 лв.; Общ размер на застрахователната премия: 9359.34 лв., в която се включва: А) застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка: 599.42 лв. и Б) застраховка Bank пакет 3 сметка: 8759.92 лв. Общ размер на кредита: 29359.34 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 9 т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както следва: 14.06 %.
Съгласно чл. 9 т. 2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9 т. 3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент по т. 9.1.
1
Заявява, че съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: Годишен процент на разходите (ГПР): 14.91; Обща сума, дължима от потребителя: 41041.35 лв.
На следващо място в исковата молба е посочено, че погасителният план към договора е обективиран в чл. 11 т. 2 от Договора, като съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 60 календарни месеца, съответно налице са 60 равни месечни погасителни вноски, всяка на стойност от 684.02 лв. Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е. погасителните вноски по договора имат анюитетен характер), като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в първата вноска на стойност 684.02 лв. се включват: главница в размер на 340.08 лв. и лихва в размер на 343.94 лв. В последната вноска на стойност 684.02 лв. се включват: главница в размер на 676.25 лв. и лихва в размер на 7.92 лв.); Всяка вноска е с падеж 05 - то число на съответния месец; общо дължимата главница е в размер на 29359.34 лв., а общо дължимата лихва е в размер на 11682.01 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 41041.35 лв.
В исковата молба се излага, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същия при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сочи, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На следващо място, сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както и съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит № ************** от 01.11.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, поради следните причини: Неправилно посочване на ГПР (годишен процент на разходите). Липса на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, Невключване на застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР. Сочи, се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор 2 дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК
Изтъква, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
На следващо място в исковата молба се сочи, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 20.1 от Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на установените в Договора предпоставки. Счита, че в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора.
Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № ************** от 01.11.2023 г. сключен между страните И. М. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 01.11.2023 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че на 01.11.2023 г. между ищецът И. М. И. и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ************** /наричан по-долу за краткост "Договора"/, със срок на издължаване до 05.11.2028 г. - 60 календарни месеца /чл.
6/.
Съгласно чл. 7, т. 1 от Договора, размерът на кредита е 20 000.00 лв., а общата сума, подлежаща на връщане – 29 359.34 лв.
3
Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите когато потребителя е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно- по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 14.06 %. Съгласно чл.
9, т. 2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината.
Съгласно т. 9. 3 за нуждите на Договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360та част от лихвения процент по т. 9. 1.
Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 14.91 %, както и 2) обща сума от потребителя: 41 041.35 лв.
Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11, т. 2 от Договора, като съгласно същият: 1) Договорът е сключен за срок от 60 календарни месеца, съответно налице са 60 погасителни вноски всяка на стойност от 684.02 лв. Във всяка вноска се включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата. Всяка вноска е с падеж 05- то число на съответния месец като общо дължимата главница е в размер на 29 359.34 лв., а общо дължимата лихва - в размер на 11 682.01 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 41 041.35 лв.