Определение № 17881 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17881 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110156307 по описа за 2025 година

Й. Н. Н. е предявил срещу „М. к.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва: 1) иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9-10 ЗПК, поради противоречие със закона; 1.1.) евентуален положителен установителен иск прогласяване нищожността на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави; 1.2.) евентуален иск за прогласяване нищожността на Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закон и 2) осъдителен иск с правно основние чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 237 лева, представляваща платена сума без основание над главницата по Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 2.1.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 184,08 лева, представляваща платена сума без основание сума за неустойка Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 2.2.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 18,36 лева, представляваща платена сума без основание сума по Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди, че между него и ответника е сключен

Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., по силата на който последният му е предоставил кредит в размер от 600 лева. Твърди, че в чл. 12, ал. 4 от договора е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три работни дни от сключването му и в размер от 184,08 лева. Посочва, че на датата на сключване на процесния договор бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги. Посочва, че общата заплатена сума във връзка с процесния договор била в размер на 837 лв. Сочи, че предвидената неустойка представлявала скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочва, че доколкото неустойката представлява разход, същата е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, което не е направено, а ако беше направено 1 размерът на ГПР щеше значително да надхвърли установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Посочва, че допълнителните услуги също следвало да бъдат включени при формирането на ГПР, което също не било сторено. Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна функция. Твърди, че клаузата за неустойка е и неравноправна, съответно непораждаща правни последици. В условията на евентуалност, твърди, че Договорът за допълнителна услуга също бил недействителен. Сочи, че с допълнителните такси не се гарантират негови права и представляват средство за увеличение на цената на основното кредитиране. Сочи, че с оглед нищожността на договора се иска потребителят да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а всички заплатени суми над отпуснатата главница представлявали неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора. Посочва, че доколкото заплатената от него сума била в размер на 837 лева и се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 237 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. к.“ ЕООД оспорва предявените искове.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клаузи в него. В тежест на ответника е да докаже възраженията си. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже заплащането на ответника на процесните суми. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е получил сочените суми на валидно правно основание.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Не следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаването на ответника да представи документи, доколкото същите вече са представени към отговора на исковата молба и е безпредметно ответникът да бъде задължаван да го представи повторно.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2026, 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи по делото.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се 2 явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17881 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110156307 по описа за 2025 година

Й. Н. Н. е предявил срещу „М. к.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва: 1) иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9-10 ЗПК, поради противоречие със закона; 1.1.) евентуален положителен установителен иск прогласяване нищожността на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави; 1.2.) евентуален иск за прогласяване нищожността на Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закон и 2) осъдителен иск с правно основние чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 237 лева, представляваща платена сума без основание над главницата по Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 2.1.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 184,08 лева, представляваща платена сума без основание сума за неустойка Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 2.2.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 18,36 лева, представляваща платена сума без основание сума по Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди, че между него и ответника е сключен

Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., по силата на който последният му е предоставил кредит в размер от 600 лева. Твърди, че в чл. 12, ал. 4 от договора е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три работни дни от сключването му и в размер от 184,08 лева. Посочва, че на датата на сключване на процесния договор бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги. Посочва, че общата заплатена сума във връзка с процесния договор била в размер на 837 лв. Сочи, че предвидената неустойка представлявала скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочва, че доколкото неустойката представлява разход, същата е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, което не е направено, а ако беше направено 1 размерът на ГПР щеше значително да надхвърли установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Посочва, че допълнителните услуги също следвало да бъдат включени при формирането на ГПР, което също не било сторено. Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна функция. Твърди, че клаузата за неустойка е и неравноправна, съответно непораждаща правни последици. В условията на евентуалност, твърди, че Договорът за допълнителна услуга също бил недействителен. Сочи, че с допълнителните такси не се гарантират негови права и представляват средство за увеличение на цената на основното кредитиране. Сочи, че с оглед нищожността на договора се иска потребителят да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а всички заплатени суми над отпуснатата главница представлявали неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора. Посочва, че доколкото заплатената от него сума била в размер на 837 лева и се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 237 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. к.“ ЕООД оспорва предявените искове.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клаузи в него. В тежест на ответника е да докаже възраженията си. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже заплащането на ответника на процесните суми. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е получил сочените суми на валидно правно основание.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Не следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаването на ответника да представи документи, доколкото същите вече са представени към отговора на исковата молба и е безпредметно ответникът да бъде задължаван да го представи повторно.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2026, 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи по делото.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се 2 явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3